Интервю: Велиана ХРИСТОВА, в. Дума
Там са си поставили задачата до края на 2018 г. минималната заплата да покрива жизнения минимум, у нас такова нещо не се предвижда, разказва депутатът от „БСП за България“
– Проф. Гечев, току-що се връщате от Русия, където бяхте поканен за изборите за губернатори. Какви са впечатленията ви?
– Руската федерация има 82 региона и на 10 септември имаше избори за губернатори, както и не навсякъде – за местни парламенти. Москва например има собствен парламент, защото е със специален статут. Освен това имаха и частични избори там, където е починал някой депутат или е подал оставка, т.е. за попълване на федералния парламент. Той има две камари – долната е Думата, а горната се нарича Съвет на федерацията – Сенат, така да се каже. Аз получих покана от Съвета на Европа за демокрация и човешки права, който е неправителствена организация и има седалища в Германия и в Полша, да отида в Русия като наблюдател за изборите. Те не ги наричат наблюдатели, защото това е юридически термин за изборите, наричат ги експерти, като това са парламентаристи или прависти от различни страни, които имат международен опит в изборите. Желателно е да знаят и руски, и английски.
– Колко души бяха поканени като експерти?
– Бяхме 27 души от 12 страни – от Европейския съюз плюс САЩ и Южна Корея. От Източна Европа бяхме аз от България, един колега от Словакия, един чех и един поляк, другите бяха от франция, Ирландия, Белгия, Италия, Швеция и пр. Тези 27 души от екипа бяха изпратени в различни части на Русия за изборите. Аз бях изпратен с американеца в Калининград, който е една особена територия, аз за първи път ходя там и за мен това беше страхотен шанс. Докато бяхме там, в деня преди изборите имахме доста срещи с местната управа, с местни граждани в неформална обстановка, говорехме си не само за изборите, а и за икономика, за заплати и т.н. На мен това ми беше полезно и като икономист. Аз не знаех например, че всички беемвета, които се продават на руския пазар, се сглобяват в Калининград, немците са изнесли производството там, карат частите и на място се произвеждат колите, работят 4-5 хиляди души.
– Кажете първо впечатленията ви от изборите.
– Тези избори бяха много важни за Русия, защото на практика партията на президента Путин, а и опозицията тестваха какъв им е междинният резултат, тъй като предстоят през март президентските избори. То няма кой знае каква тръпка, защото тези избори сега показаха, че партията на Путин Единна Русия си повишава резултата спрямо предходните избори. И на практика от всички неформални разговори, които водехме с гласоподаватели, беше ясно, че резултатите на тези избори зависят не толкова от качествата на кандидатите за губернатори, макар че и това има значение, колкото от силното обаяние от популярността на Путин. Там гласуването е „за“ и „против“ Путин. Не знам още окончателните резултати какви са, но към момента за Единна Русия бяха над 70 процента от хората.
– Висока ли беше активността при гласуването?
– Това беше вторият фактор, който ги интересуваше. Всички членове на нашата група имахме официална покана и от Леонид Слуцки, който е председател на много авторитетната Руска фондация за мир и демокрация. В същото време той е председател и на комисията по външна политика на Руската Дума и е от партията на Жириновски. Имахме срещи в Руската Дума и в Съвета на федерацията, където ни бяха представени обстановката в страната, механизмът на изборите, промените в избирателния закон. Те въобще не крият, че на тези избори освен избирането на губернатори ги интересува настроението на обществото за предстоящите президентски избори. Към момента е очевидно, че Русия е настроена към преизбиране на Путин, ако той се кандидатира. Но усещам от разговорите в Думата и в Сената, че като че ли Владимир Владимирович ще се кандидатира. Неговите шансове са изключително големи. Второто беше за активността. Те казаха, че един от принципите на демокрацията е активността – ако има прекалено висока активност, това е нарушение на демокрацията, в смисъл, че хората се принуждават да гласуват. Ние имаме такива спомени във времето.
Два дни преди изборите в Сената бяха направили един анализ каква е била активността на гласоподавателите „в мегаполисите като Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис, в Париж и Лондон, за да може да се сравнява. Сега средната активност в Русия се оказа около 40 процента, което е съвсем по международните стандарти, тъй като в щата Ню Йорк например губернатора го избират 28 до 31 процента от хората. Всичко, което е над 26-27%, се смята за добър резултат. Като погледнах резултатите в Москва, първо си помислих, че активността е много ниска -14% , но се оказа, че тя се е повишила с 3 процента спрямо предните избори. И че в мегаполисите, не в целия щат Ню Йорк, това също е процент, който е в реда на международната практика. Т.е. в случая се видя една нормална активност за местни избори. Второ – че управляващата партия има обществено доверие, и трето – че ако Владимир Путин се кандидатира, неговата победа изглежда безапелационна. Разликата със следващите е огромна, те са с по 5-6 процента.
– Как се гласува в Русия, технически имам предвид, как се броят гласовете?
– При тях е ново, че им се разрешава да гласуват там, където са в момента, а не по адресна регистрация, като две седмици преди изборите съобщават това. Те обаче са направили едно техническо решение за изборите, което може да бъде по-полезно за България при този закон, отколкото за Русия. Много се впечатлих и ми хареса това, което са направили. Около 20-25 на сто от секциите бяха снабдени пилотно с апаратура, която е разработена в някакъв руски университет. Всичко става по познатия ни начин – тъмна стаичка, човек си получава бюлетината с личната карта, подписва се в списъка…
– Както е и при нас.
– Разликата е, че там не се подписват при излизането от стаичката. Защо? Защото до стаичката е поставен скенер, през който човек прекарва попълнената бюлетина и тя пада в полупрозрачната урна. Скенерът не показва за кого си гласувал, но машината автоматично отчита това и брои бюлетините. Номерът е, че броят на бюлетините, засечени от скенера, и този в урната трябва да е еднакъв. Ако се установи разлика, се вика обратно цялата комисия, броят наново и взимат решение как решават казуса. Освен това, те имат резултата кой е избран секунди след като свършат изборите, веднага. За президентските избори там ще има скенери в 100% от секциите и камери – също. Кое е хубавото за нас? Ние губим време в преференциите, те са ни проблемът, понеже утежняват изборите с броя на преференциите. И второ, както знаем, много комисии въобще не се занимават с преференции и всъщност не отчитаме вота на хората – в едната секция имаш примерно 78 преференции, в съседната – нула. А при такъв скенер няма как да се изпусне преференцията, защото той ще я отчете веднага. Освен това няма да може да се преправят преференции в протоколите, да има наговаряне между членове на комисии и пр. Даже ще се опитам да разбера колко би струвала такава машинка със софтуера за нашите избори. Като говорихме с американеца, той вика: каква демокрация в Щатите, аз съм от Тенеси, гласуваме електронно, ама няма никакъв контрол, те са преди нас със 100 години! Завчера говорихме с южно-корееца, който е председател на Международната федерация за изборите в целия свят, 100 нации членуват в нея. Той каза, че в Южна Корея гласуват само с хартия, никаква електроника, а тук, в Русия, са много по-напред.
– Ако човек следи медиите у нас, от повечето от тях остава с впечатлението, че в Русия в момента е някаква диктатура, че Путин е диктатор и т.н. Вие усетихте ли там това, хората чувстват ли се под диктат?
– Аз доста общувах с хора там, разбира се, може да имам някакъв субективизъм, русофил съм, но аз исках да видя абсолютно обективно как стоят нещата. Хората идваха да гласуват абсолютно доброволно, много спокойно, говорих си с тях. Не усетих да има каквото и да било въздействие върху тях, нито пък има изискване за задължителни избори, нито нещо ги притеснява. И въобще, като гледам показателите на икономиката и стабилизацията на рублата…
– Точно това щях да попитам, като икономист каква икономика видяхте в Русия?
– Те доста са дръпнали тази година, очакват да постигнат растеж на брутния вътрешен продукт от около 3%, преструктурират си икономиката да бъде по-малко зависима от петрола и природния газ, защото при тях има големи колебания от цените. И са разбрали, че с икономика само на петрол и природен газ попадат в един огромен риск. Сега започват да стимулират вътрешното потребление. Путин е дал задача с конкретни мерки и срокове за увеличение на минималната заплата, която до края на 2018 г. да достигне официалния жизнен минимум. Защото те в момента имат минимална заплата, която е под този минимум.
– У нас минималната заплата не покрива жизнения минимум, синдикатите изнесоха данни…
– Само че у нас няма мерки да се поправи това, докато там е поставен срок до 2019 г., при това за цяла Русия, защото там има съществени разлики между областите в това отношение. Аз казах за завода за беемвета, но тяхната индустрия не е добре в Калининград например.
Те са особена територия, нямат граница с Русия. Дори ни обясняваха, че около половината от населението на Калининград никога не е ходило в майка Русия.
– Каква е средната заплата там в момента?
– В Калининград средната заплата, която не се различава много от средната за Русия, измерена в левове, е около 600 лв. Разбира се, средната заплата е много подвеждаща категория, както се шегуваше един колега статистик: някои ядат само зеле, другите – само месо, а средно се получава сърмичка.
– В Калининград още по-силно би трябвало да се чувства заплахата от обкръжението на НАТО, даже някой по върховете на НАТО беше казал, че трябва да отнемат Калининград от Русия. Хората там говорят ли за това?
– Не, не говорят за това, тъй като това е изключено. Не ги притеснява този въпрос, защото е изключено Русия да отстъпи Калининград, там живеят руснаци. Аз неформално си говорих с тях как е състоянието на армията там, защото до 1991-1992 г. те са били специална зона, никакви чужденци не са били допускани там. Но сега градът е отворен, има доста туристи, имат облекчен визов режим за Полша, за Литва, много хубав град, много спокоен. Има смесена архитектура, има немска архитектура, останала от времето, когато се е наричал Кьонигсбсерг, има от съветско време и нова. По време на войната там е имало големи сражения с много жертви. Аз знаех, че Кьонигсберг е взет след войната от Сталин като компенсанция от съюзниците, но не съм знаел, че той е бил част от Руската империя при Екатерина Първа.
– Та това е първата четвърт на XVIII век, веднага след Петър II
– Сега и двете имена на града вървят, когато си говорим, но казват, че нямат никакво намерение да връщат името Кьонигсберг. А това е и родното място на Имануил Кант. Как разбрах? Ами, те са кръстили университета си на негово име. А в Русия има закон, че университетите се наименуват само на руски знаменитости. И ректорът ми обясняваше, че те са намерили исторически свидетелства, че когато Кьонигсберг става част от Руската империя, Кант подава някакви документи и става поданик на Руската империя. А после се променя властта над града, но той не си е сменил поданството и си остава руски поданик. Така кръщават университета на Имануил Кант.
– Мнозинството от българите са си русофили, но масовият българин днес не знае какво става в Русия.
– Как да знае, като има пълно затъмнение. Аз видях Москва и Калининград. В Москва бях ходил за последно през 1996 г., водех делегация за 24 май. Беше ми много интересно да видя сега как изглежда. Страхотно строителство, строят като луди нови комплекси, едни огромни булеварди, ходихме и в центъра, и в кварталите, магазините пълни, едно спокойствие у хората. Населението на Москва в момента е 16 милиона по официални данни. Аз я знаех като 8 милиона, а тя е вече 16! В Калининград – същата работа. Красиво и спокойно – това е усещането.