С призива : „Хайде да направим нещо” се обърна към пловдивските социалисти водачът на листата на БСП в Пловдив проф. Иво Христов. Той присъства на градската конференция и се мотивира защо е решил да приеме предизвикателството да се включи в политиката.
„ По принцип смятам, че интелектуалците нямат място в политиката. Политиката е поле, в което трябва интелектуалците да критикуват. Това, с критиките съм го правил непрекъснато и ви обещавам, че ще продължа и за напред. Смятам, че критиката трябва да е мотивирана и да дава възможности за алтернативи, ако ги има. Обещавам ви, че обект на критиката ми ще бъдат и хората в БСП. Мисля да бъда себе си, нямам намерение , а и ми е късно да се променям.”, увери проф. Христов, залата започна да го аплодира.
Според него в дошло време разделно и всеки трябва да вземе страна. „Ако не вземеш страна, как ще погледнеш децата си? А големият проблем пред България е, че може би няма да имаме деца в следващите 25-30 години. Големият проблем на България е, че за първи път в цялата й история си задаваме съвсем обосновано питането :” Ще я има ли България?” Проблемът е в това, че българите като народ, българската история може да приключи и то в рамките на нашия живот, ако не покажем, че заслужаваме друга съдба. България изчезва всеки ден без да разбираме. Изчезва с децата, които заминават на терминал 2. Изчезва с тежката простащина и интелектуална простотия, които заливат обществото. Изчезва с безверието и нежеланието на нито един от нас да направи каквото и да било. Изчезва с това, че сме постивали собствената си страна да бъде движена от външни сили. Ако продължим така, ние ще сме си виновни.”, анализира ситуацията в страната социологът. По думите му сега парламентът служи като удобен гръмоотвод, през който управляващите клики в България в последните 25 години удобно изместват проблемите на хората. А по конституция парламентът е мястото, където трябва да се взимат решения. „ По улиците на Пловдив ме срещат много млади хора и ми казват : „ Освен, че хубаво говорите, хайде да направим нещо!”. И аз се обръщам към вас – хайде да направим нещо”, завърши проф. Иво Христов.