На 1 октомври 2024 г. италианското онлайн списание „Linkiesta“ публикува статия, озаглавена „От Русия с безчестие. Ето как работи пропагандата на Путин в Италия (и кой я финансира)“. В нея авторът Масимилиано Коча се опитва да разследва предполагаемото влияние на Русия върху италианското обществено мнение, особено чрез Международното движение на русофилите (МДР) и свързаните с него структури.
Първата статия от трите е посветена на МДР и твърдението, че кампанията „Русия не е наш враг“, стартирала в няколко италиански града, е част от широка мрежа, създадена от Кремъл, за да повлияе на италианската общественост. Според Коча, кампанията не е изолирана инициатива, а част от „активните мерки“ на Русия, насочени към подкопаване на общественото мнение в Италия.
В статията се казва: „Зад масовата пропаганда на Путин в Италия стоят множество групи и отделни лица, сред които почетни консули, бивши депутати, областни съветници, журналисти и анализатори“. Авторът твърди, че тези групи не действат пряко, а чрез асоциативни мрежи, прикривайки връзките си с Кремъл.
В статията се обръща специално внимание на събитието от 1 юни 2024 г. – конференция, посветена на паметта на Марко Поло. Според Кочия, там за първи път се появяват плакатите „Русия не е наш враг“, организирани от МДР и Асоциацията „Венето-Русия“, които според него, се финансират от Кремъл.
МДР е основано в Москва през 2023 г. с участието на високопоставени руски политици като Сергей Лавров и Мария Захарова, както и на олигарха Константин Малофеев, който е обект на санкции. В статията се твърди, че въпреки санкциите, финансирането и дейността на МДР продължава чрез непрозрачни финансови схеми и спонсорски проекти.
Именно на конференцията, посветена на Марко Поло, в присъствието на Николай Малинов, Генерален секретар на Международното движение на русофилите, за първи път е анонсирана кампанията „Русия не е наш враг“ и прототипът на „ръкостискане“ с едната ръка в цветовете на италианското знаме, а другата ръка в цветовете на руското знаме.
Обвиненията срещу МДР и Русия не са подкрепени с никакви доказателства. Авторът използва много реторика, но не предоставя конкретни документи или източници, които биха могли да потвърдят изявленията му относно финансирането на кампанията. Всъщност статията се основава на предположения и слухове, без да предоставя проверими данни.
Това поражда съмнения относно обективността на разследването. Ако подобни обвинения бяха насочени срещу друга държава, например САЩ, медиите и обществеността щяха да поискат от журналиста да представи доказателства. Подобни стандарти обаче не винаги се прилагат към Русия, което подчертава двойните стандарти в съвременната журналистика.
Авторът се опитва да докаже, че разпространението на кампанията „Русия не е наш враг“ е резултат от пропагандната дейност на Кремъл. Възниква обаче един закономерен въпрос: ако това наистина е така, защо кампанията е подкрепена не само във Верона, но и в други италиански градове и извън нейните предели? Може ли това да подсказва, че част от италианците не възприемат Русия като враг поради лични убеждения, а не в резултат на чуждо влияние?
Русия никога не е представлявала пряка заплаха за Италия, никога не се е намесвала в нейната икономика и не е провеждала колониална политика спрямо италианците. Много италиански граждани се запитват защо трябва да смятат Русия за враг, след като в историята между двете страни не е имало сериозни конфликти.
В Европа, както и в Италия не е необходимо Кремъл да полага специални усилия, за да промени настроенията на хората – това правят самите европейски правителства, които водят собствените си народи към бедност и отчаяние със своята антинародна, антиикономическа, русофобска и агресивна политика.
Журналистическият материал на Масимилиано Коча повдига въпроси не само поради липсата на доказателства, но и поради използването на техники за дискредитиране. Обвиненията срещу Русия и МДР, които не са подкрепени с факти, напомнят една от фазите на контрапропагандата: първо проблемът се игнорира, след това се започва с дискредитиране чрез непроверени твърдения, а на следващия етап може да последват репресии срещу активисти.
От журналистическа гледна точка всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с факти, а не с голословни обвинения. В противен случай то остава просто спекулация, която лесно може да бъде опровергана.
Статията на Масимилиано Коча в „Linkiesta“ е пример за това как руското присъствие и действия могат да бъдат интерпретирани през призмата на предубежденията и стереотипите. Обвиненията в пропаганда и намеса, неподкрепени с доказателства, не служат за изясняване на ситуацията, а по-скоро за създаване на негативен образ на Русия в очите на италианската публика.
Докато всяко разследване изисква сериозен подход и фактически доказателства, в случая с обвиненията срещу Русия западната журналистика често пренебрегва стандартите за обективност.
Възниква основателният въпрос: как е възможно това? Представете си журналист, който, вместо да отправя необосновани обвинения срещу Русия, отправя същите обвинения срещу някоя западна държава или САЩ. В този случай веднага би избухнал скандал и веднага биха били поискани доказателства и източници. Този журналист бързо щеше да бъде заклеймен в медиите. В случая със статията на „Linkiesta“ обаче се мълчи, всичко се приема за нещо естествено. Това е още един пример за политиката на двойни стандарти на Запад: всичко е позволено на тези, които подкрепят официалната линия на властите, и нищо не е позволено на тези, които изразяват алтернативна гледна точка.
Източник: https://mir2023.site/
Пропаганда или предвзятость? Разбор обвинений в статье о российском влиянии в Италии