Николай МАЛИНОВ, в. „Стандарт“
Лидерите на ЕС организират дебати за бъдещето на Съюза. Бялата книга на Юнкер с пет различни сценария е в оборот. Ръководителите на Германия, Франция, Италия и Испания посочиха своя избор – ЕС на различни скорости. Българското правителство възропта срещу тези различни скорости. В общи линии в момента дискусията се фокусира върху този проблем – европейските държави ще образуват ли групички по интереси, или ще се стремят във всички области да се движат заедно.
Обсъждаме скоростите, а не обсъждаме посоката
В каква посока се движим? Това ли е желаната посока? Тази, която имаме пред себе си в момента, безспорна ли е? Не е безспорна. Тя дори е погрешна. И това, че някой се движи с по-голяма скорост в погрешна посока не е голямо предимство.
Погледнете внимателно сценариите. В тях липсва дори елементарна мисъл за духовното. За „свързаните автомобили“ ще четете, но за възпитанието на младите няма да намерите и дума. За търговските ползи от глобализацията ще четете, но за европейската култура няма да намерите и дума. За новите технологии ще четете, но за християнството като фундамент на европейската цивилизация няма и дума.
Материалното е навсякъде в сценариите, духовното е никъде
Бялата книга следва фалша и лицемерието, които владеят ЕС. Какво ни обединява? Постоянно говорим за солидарност. В същото време в условията на финансова криза европейските елити отказаха солидарност на обикновените хора, като започнаха да унищожават социалните им придобивки.
Толерантността била основна ценност. Най-ярките ѝ проявления обаче са твърде спорни – натрапена толерантност към гей-показност и борба за узаконяване на инцеста и содомията (1).
Мирът бил основна ценност. В същото време ЕС ръкопляска на военните интервенции в Близкия изток и Северна Африка, безразличен е към братоубийствата в Украйна и планира постоянно увеличение на военните разходи. Тотално разминаване между думи и дела. Лицемерие, издигнато в принцип на общуване.
Този дисбаланс между материално и духовно и този фалш са много опасни. Те ни правят
беззащитни пред тежки предизвикателства
Да вземем едно от тях – нахлуването в Европа на милион мюсюлмани. Как посрещаме този проблем? С разсъждения за добри бежански лагери, с мисли за правата на друговерците, с възхваляване на мултикултурализма. Как реагираме на случаите на ислямска агресия? С приказки за някакви мерки. Агресивната част от исляма, не говоря за исляма изобщо, е набор от идеи и ако има адекватен отговор, то той също трябва да бъде набор от идеи. Идеята, че толерантността може да бъде само взаимна. Ако няма взаимност, самото понятие толерантност губи своя смисъл и се превръща в нещо друго.
Второ, идеята, че гостът трябва да спазва правилата, установени в къщата на домакина. Когато аз отида в страна с друга култура, ще се съобразя с нейните правила и няма да се опитвам да налагам свои. Европа не постъпва така. Тя трябва да наказва жестоко всеки опит за изнасилване на нейните традиции и неуважение към нейните порядки.
Идеите се борят с идеи, така както самолетите се борят със самолети и танковете се борят с танкове. Не можеш да бориш идеите със самолети.
И какви са идеите на Европа, с които тя се противопоставя на агресивния ислям? Никакви. Вместо тях – опит за посрещане с Дядо Коледа и снежанки. И при тази среща на цивилизации ще загуби по-слабата. По-слабата ще бъде погълната. Това е днешната посока на ЕС. И тук няма никакво значение скоростта. Ако се движиш с по-голяма скорост към пропаст, не си с голямо предимство.
Друго голямо предизвикателство пред ЕС е зараждащата се многополюсност на света. На тази тенденция ЕС реагира чрез санкции срещу Русия. Аргументите, че санкциите са следствие от присъединяването на Крим, са приказки за неграмотни. Ако тези аргументи бяха искрени, ЕС нямаше да приеме създаването на Косово. След като го прие, значи е готов да приеме промени на държавни граници, когато трябва да се опази животът на стотици хиляди хора, застрашени от саморазправа. Санкциите са реакция срещу претенциите на Русия срещу еднополюсния свят. Това е очевидно.
Така както е очевидно, че тези санкции не могат да постигнат целите, които прокламират. И тук ЕС е не просто неадекватен. Санкциите са болестно състояние. Това е патология, която ни се представя за върха на прогресивното мислене. Дрънкането на оръжия е болестно състояние.
И ЕС пропуска да види друго очевидно нещо – че Европа може да бъде по-силна с Русия. По-силна и икономически, и културно, и в областта на сигурността. Ако трябва с едно изречение да се постави диагноза на Европейския съюз, то е – ЕС продължава на различни скорости да следва
провалената философия на либерализма
Либерализмът е провален като идеология, като ръководство за поведение, като устройство на големи общности. Така както в близкото минало се провали тоталитаризмът. Ръководителите на ЕС разбират ли това? Не им ли е ясно, че ни предлагат поход към задънена улица?
Индивидуализмът, който се опитва да замести силата на колективния дух, е задънена улица. Толерантността към унищожаването на традиционните ценности е задънена улица. Хипертрофираната толерантност пред лицето на агресивността е път към самоунищожение. Служенето на свръхбогатите, без оглед на бедите, които се стоварват върху мнозинството хора, е път към ада на революциите.
Бялата книга на Юнкер ни предлага да се търкаляме по едно опасно нанадолнище, което няма да прости на никого, независимо от скоростта, с която се движи. Адски трудно е, не – божествено трудно е, да се противодейства на силната и повсеместна инерция.
Все пак надежда има. Многополюсният свят ще се състои. Редица политически сили, които ръководителите на ЕС презрително наричат популисти, ще започнат да връщат на хората и критичното мислене, и достойнството, и вярата в собствените сили. Дано България намери в този сложен процес своето достойно място. Осъзнавайки какво иска и знаейки как да го постига.
(1) http://bultimes.com/v-evropa-obsazhdat-uzakonyavaneto-na-intsesta-seks-s-majka-bashta-brat-i-sestra-video-dokumenti/
В. Стандарт, 13 март 2017