Автор: Валери Ценков.
Съществуват над 700 частни армии, които воюват в 110 държави, разполагайки с 5 милиона бойци, които връщат света в епохата на международните отношения отпреди Вестфалската система…
Филмът на Акира Куросава „Йоджимбо” („Телохранителят”) разказва историята на самурая Санджуро Кувабатаке, който остава без господар – ронин, и пристига в малък град, където две престъпни банди водят борба за надмощие, за да сложат ръка върху търговията с коприна и хазарта. Санджуро успява да убеди главатарите на всяка от бандите да го наемат като телохранител за защита от враговете, след което успешно ги насъсква един срещу друг. Скоро бандитите се самоунищожават, а Санджуро забогатява и тръгва към ново приключение в друг град. Действайки в защита на своя икономически интерес, Санджуро дарява градчето с мир, като едновременно с това става заможен човек.
„Йоджимбо” може да послужи като аналог за развитието на индустрията на частните армии по света. През последните 25 години след падането на Берлинската стена се забелязва странно явление – държавите не воюват помежду си в официално обявена война, но хаосът в международните отношения се увеличава. Нараства насилието и беззаконието, както и въоръжените конфликти, в които участват ислямски терористи, латиноамерикански наркобанди, сомалийски пирати, частни охранителни компании. Приватизацията на войната тече с пълна сила, увеличава се броят на частните фирми, те вече действат в 110 държави, имат 5 милиона служители и развиват бизнес с годишен оборот от 240 милиарда долара.
Частните военни и охранителни компании са съвременното превъплъщение на старата традиция на наемници, воюващи за пари: кондотиери, корсари, капери, мерсенари. Заради това частните бойци се считат за втората най-древна професия. И също както при сексуалните услуги търсенето никога не намалява, затова бъдещето на частните воини изглежда добро. Докато бъдещето на войната е доста мрачно. Компании като DynCorp, Academi, MPRI (Military Professional Resources Inc.), Aegis, Triple Canopy и др. печелят от военни действия навсякъде по света, като убиват за пари или обучават други да убиват за пари. Може да се предполага, че в името на парите едновременно биха могли да предлагат услугите си тайно и на две враждуващи страни в изкуствено разпален конфликт, като ги увличат в самоунищожителна вражда, след което са готови да преминат към следващия конфликт. Нюансите могат да са най-разнообразни. Но целта е една: разрастване на „бизнеса с войната по договор”, който в момента е главната причина за увеличаването на военните конфликти в световен мащаб.
Източник: a-specto.bg.