Пред портрета на Левски

Удари звънчето и часът започна.  Правехме тест.

Седя и умувам върху въпросите. Подпирам си главата с ръка, захапвам върха на химикалката и впервам поглед пред себе си, мислейки върху въпросите.

Изведнъж срещам погледяа на Левски, отправен от портрета на стената. Сякаш нещо щракна в главата ми и не разбрах как мислех за него,

Безстрашния, честния, уверения в себе си Апостол.

Въображението ми рисуваше картина след картина и го виждах как броди из тъмните нощи през села и градове, седи скрит от погледите на заптиетата край печката в някоя колиба, а хората го слушат и вярват на думите му.

Апостоле, погледни и виж дали това е България, за която ти умря! Чиста и свята беше твоята идея за свободно отечество без цар и господар. Да, нямаме цар, но много са тези, които искат да са наши господари. Колко ли често днешните управници си задават въпроса дали следват думите и делата ти, работят ли за народа? Гледам те и си мисля, че ти не можеш да направиш нищо, но споменът за теб – може.

Гледам откритите ти очи, леко склщчените вежди над тях и си мисля. Дали това е недоволството от онова, което виждаш или порицание над онези, които са кривнали от правия път? Мисля за това какво би казал, ако можеше да видиш как народът ни се е разпилял по света, търсейки щастието, как зад всеки ъгъл седи просяк или скитник, очаквайки някой да им подаде парченце хляб. А в същото време по магистралите хвърчат луксозни коли и джипове, в градовете се издигат величествени палати с басейни, бодигардове стоят наоколо, готови да нападнат всеки, решил да наруши спокойствието на господаря им.

Не виждаш, Апостоле, млади хора, готови да дадат каквото имат или да откраднат от непознати и близки, за да си набавят дрога. Блазе ти! Как да устоим на изкушенията, които ни предлага животът? Достатъчно е всеки един от нас да носи в сърцето си по един Левски, който да го наппътства. И аз, гледайки портрета ти, си мисля дали вървя по правия път, не кривнах ли някъде!

Ти си моят пример за чест и достойнство, ти ми помагаш в трудни моменти. Учиш ме кое е добро и кое лошо, как да стана добър човек и гражданин.

Сепвам се, чувам гласовете на съучениците, часът след малко ще свърши, тестът ми е недовършен, бързам, пиша, успях заедно със звъна на звънчето. Не знам как се справих, но от теб, Апостоле, получих урок по честност и родолюбие.

 

Теодора Иванова Шуманова – VI клас

ОУ „Димчо Дебелянов” – с. Говедарци