Екатерина II става руска императрица съвсем случайно. Нейното почти 35-годипно управление е върхът на «просветния абсолютизъм». При нея Русия присъединява Крим, но е било разрешено да се заточават крепостните селяни в Сибир.
Управлението на Екатерина II, за разлика от Петър Първи, не се е превърнало в предмет на широки историогафски дискусии… то се възприема като своего рода «златен век» на руската държавност. .
Самата бъдеща руска Императрица не си е помисляла за короната на една от най-големите империи в света.
Родена в пруския Щетин, тя става жена на Петър III, внук на Петър I. Елизавета, управлявала Русия от 1741 до 1762 го обявила за наследник на руския трон, на който той застава през 1762 година. Той бил поклонник на Фридрих Велики (пруския крал), конфискувал църковните земи и заявявал за възможна замяна на православните обреди с протестантски. Това довело до дворцовия преврат през 1762 година. Петър бил изолиран и скоро след това умира. Екатерина застава на престола.
Императрицата си кореспондирала с Волтер, разширявала руските граници. При нея започва разделянето на Полша, в резултат на което Русия присъединява сегашна Беларус, Литва и част от Западна Украйна.
Победата над турците превръщат Русия в черноморска държава : през 1783 година Петербург започва да контролира Крим и да претендира за устието на р. Дунав. В южно направление започва активна колонизация – основават се нови градове (Одеса, Херсон, Севастопол, Новоросийск и други).
Но на фона на териториалното разширяване (което струвало хиляди войнишки живота), се ожесточава крепостното право. Просветената императрица разрешава на помешчиците да заточават селяните в Сибир и на каторга, без семействата… През 1773-1775 години в Приуралието избухва въстанието на Емилиян Пугачов…
В управлението на Екатерина има и така нареченият фаворитизъм. Угодилите й царедворци получавали от нея грандиозни подаръци, затваряли се очите за кражбите. Но, както отбелязва историкът А.В. Каменски, да се смята, че Екатерина е античната Месалина е невярно; нейният личен живот е оставал скрит. Един от нейните фаворити е бил граф Потьомкин…
Екатерининското управление се възприемало като „златен век“ , тъй като тя е покровителствала изкуствата, в частност, литературата. Близък до двора е бил поетът Гавриил Державин.
»…Первый я дерзнул
В забавном русском слоге
О добродетелях Фелицы возгласить», — писал той в стихотворението «Памятник».
Екатерина умира през 1795 година, предавайки трона на сина си Павел. Носталгията по нейното време е била голяма. Нейният внук Александър I, ставайки император през 1801 година заявил, че всичко „ще бъде както при баба“.
http://www.gazeta.ru/science/2014/05/02_a_6014457.shtml