Автор: Михаил Швидкой*.
Денят на народното единство е сравнително нов руски празник, който влезе в живота ни през 2005 година. Той се появи по редица разбираеми причини, публикува Руски Дневник.
Първо, в страната, където звучат над 160 езика, където живеят десетки народи, изповядващи всички световни религии, идеята за единство става единствено необходима за мирното съвместно съществуване и държавното развитие. Второ, създаването на нова – руска, а не съветска нация – наложи и необходимостта от нови символи. Трябваше да се намери някое събитие, което да бъде в непосредствена близост до 7 ноември, за да се създаде празник, който да може да се конкурира със съветската традиция.
Такъв празник стана именно Денят на народното единство, чиито исторически корени тръгват от началото на 18-то столетие, когато с изгонването на полските войски от Русия и с избирането на новия цар Михаил Романов приключват годините на Смутното време. Важен и целесъобразен от държавническа гледна точка. Според мен обаче той е лишен от необходимата емоционална заразителност, а умозрителността не винаги е плюс за които и да било държавни тържества.
Убеден съм, че в съвременна Русия няма нито един празник, който по обединяващата си сила да може да се сравни с 9 май, Деня на Победата във Великата отечествена и във Втората световна война. Тази война и досега отеква в сърцата на всички граждани на Русия и в техните съдби и човешки отношения. Паметта за войната, гордостта от победата, от родителите, бабите и дядовците без съмнение обединява съветската и новата руска история. Съвременните руснаци имат различно отношение към съветското минало.
При това руснаците са значително по-свободни в съжденията си от съветските хора. По конституция руснаците получиха всички човешки права, за които в СССР не можеха и да мечтаят: право на свободно предвижване, свобода на словото и право на собственост. Съвременна Русия е капиталистическа страна, в която при все това държавата се опитва да запази социалната си отговорност пред гражданите, което никак не е лесно в сегашната икономическа ситуация. Промени се ролята на религията в живота на обществото. Свободата на съвестта и на вероизповеданието, залегнала в руската конституция, доведе до развитието на всички традиционни за страната религии: православие, мюсюлманство, юдаизъм и будизъм. Само че именно заради многото вероизповедания на гражданите нито една от посочените религии не може да стане държавна. Освен това Русия е светска държава.
СССР остави на съвременна Русия добре образовани граждани. Просветените хора, по правило, имат сложен мироглед за съвременното битие. Представата, че руснаците са хора, с които трудно може да бъде постигнато разбирателство заради радикалните им възгледи, от моя гледна точка е твърде погрешно. Инатът изобщо не е привилегия на сънародниците ми. Ние умеем да постигаме компромис в сложни и драматични ситуации. Не обичаме обаче да не се съобразяват с нас. Както каза нашият забележителен писател: „При сбиване няма да помогнем, във война ще победим“.
Националните изпитания, по правило, обединяват руснаците, сплотяват ги в нация. Санкциите, които САЩ и страните от ЕС днес използват срещу Русия, само сплотиха голяма част от народа ни и вдигнаха рейтинга на Владимир Путин. Дори обаче при сегашните условия ръководството на Русия не иска да се изолира от целия свят. Нашата политика предполага необходимост от постоянен диалог с партньорите, независимо колко болезнени са обсъжданите проблеми.
Днес твърде често, и според мен твърде погрешно, патриотизмът се разглежда като някаква национална идеология. Според мен такова възприемане на нещата е невярно. Патриотизмът е нормално човешко чувство, като любовта към родителите, което, по правило, не е свързано с политическите убеждения на човек. Неговите прояви без съмнение зависят от възпитанието. Между другото, важно е обществото и отделните хора да различават патриотизма от национализма.
Не бива да забравяме, че патриотизмът е присъщ на всички народи.
На руснаците и на татарите, на башкирците и чеченците. Естествено, всеки народ има свой език, свое нематериално наследство – обичаи, традиции, правила на поведение, своя художествена култура. Далеч не всичко е еднакво при народите, принадлежащи към една езикова група или обща религия. Именно поради това трябва да бъдем изключително внимателни в такава деликатна сфера като националните отношения. Русия е страна, където мултикултурализмът се свързва с някои граждански правила на поведение. Няма да крия, че понякога е невероятно трудно да се запази баланс на интересите на различни народи, които живеят рамо до рамо.
Русия е страна на промените, която при това има голяма инертност. Това е свързано с огромните й пространства, трагичната история, повлияли на оформянето на облика на хората, които живеят в нея. За този консерватизъм на руския живот Андрей Кончаловски неотдавна направи филма си „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“. Алексей Балабанов, който ни напусна през май 2013 година, с всички свои картини от 2000-те години изследваше именно променливостта на характера на руския човек, изложен на тежките изпитания и острите завои в руската история.
Руските филмови дейци – от майсторите от старото поколение до творческата младеж – постоянно са се насочвали към темата „човека и войната“, тя завинаги е станала част от руския живот и руската култура.
За някои хора целият живот е предвкусване на празника. Трябва обаче да се разбере, че целият живот е празник. Човешкият живот няма чернова, ние винаги живеем „на чисто“.
*Михаил Швидкой е държавен деец, министър на културата на Руската Федерация (2000-2004), председател на Федералната агенция по култура и кинематография (2004-2008), а сега е научен ръководител на Висшето училище по културна политика и управление в хуманитарната сфера на Московския държавен университет.