Документите, потвърждаващи това, е решил да публикува чрез „Комсомольская правда” Председателят на Върховния Съвет на РФ (1991 – 1993 г.), завеждащият катедрата за световна икономика на РИУ „Плеханов…
… Тези уникални документи, по-точно, техните копия, които биха могли и могат ! – да станат съдбоносни, Руслан Хасбулатов до днес пази в хартиена папка с надпис: «Секретариат председателя Верховного Совета Российской Федерации».
КП: Руслан Имранович, да започнем с постановлението от 1992 година по изменение статута на Крим. Как въобще се е появил този документ? Чия е била инициативата? Постановлението е с дата 21 май 1992 г. Този документ се раждаше много сложно, много трудно. Над него работеха историци, дипломати, специалисти в областта на политическите отношения, прекрасно знаещи дългия път на развитие на юга на Русия, Таврида, а също така изучаващи по архивите как се е усвоявал този юг, как е построен Севастопoл и другите градове.
И така, научното и дипломатическото общество ни предложи да приемем постановление на Върховния Съвет на Руската Федерация «О правовой оценке решений высших органов государственной власти РСФСР по изменению статуса Крыма, принятого в 1954 году». (Относно правната оценка на решенията на висшите органи на държавната власт на РСФСР по промяна на статута на Крим, приет през 1954 г.)
Тук има само два пункта. Въпреки, че по време на подготвителния процес бяха използвани няколко тома допълнителни материали.
В първия пункт се казва: «Постановлением Президиума Верховного Совета Российской Федерации от 5 февраля 1954 года о передаче Крымской области из состава РСФСР в состав Украинской ССР, как принятое с нарушением Конституции (Основного закона) РСФСР, и законодательной процедуры признать не имеющим юридической силы с момента принятия».(Постановлението на Президиума на Върховния Съвет на Руската Федерация от 5 февруари 1954 година за предаване на Кримска област от състава на РСФСР в състав на Украинска ССР, прието в нарушение на Конституцията (Основния закон) на РСФСР и законодателната процедура, да се признае за нямащо юридическа сила от момента на приемането му).
И вторият пункт: «Ввиду конституирования последующим законодательством данного факта и заключения между Украиной и Россией двустороннего договора от 19 ноября 1990 года, которым стороны отказываются от территориальных притязаний и закрепления данного принципов договора и соглашениях между государствами СНГ считать необходимым урегулирование вопроса о Крыме путем межгосударственных переговоров России и Украины с участием Крыма и на основе волеизъявления его народа». (Предвид конституирането от последващото законодателство на дадения факт и сключването между Украйна и Русия на двустранен договор от 19 ноември 1990 година, с който страните се отказват от териториални претенции и укрепване на принципите на дадения договор и споразумението между държавите на ОНД, да се смята за необходимо урегулирането на въпроса за Крим, чрез междудържавни преговори от Русия и Украйна с участие на Крим и на основата на волята на неговия народ).
Под документа има номер: № 2809-1, в съответствие с който, той е в сила.
КП: – Т. е., това постановление още тогава би могло да послужи като основание за връщане на Крим на Русия?
– Разбира се. До мен се допитваха чужди дипломати, журналисти и политици: как тълкувате формулировката, касаеща ОНД, тя тук не случайно се цитира? Става дума за следното. Ако отношенията се развиваха в рамките на ОНД, ако страните на общността не встъпваха в никакви други икономически, военни и политически блокове, съхранявайки единството и разширявайки взаимното разбирателство – тогава този въпрос сам по себе си ще отпадне, както е прието да се казва.
И още тогава в беседите със своите колеги от Украйна, на най високи длъжностни позиции, аз разговарях: сега, в резултат на разпадането на СССР, вие получихте всичко –подписани договори с Руската Федерация, а ако встъпите в тесни отношения с други държави, тогава ще се въведе механизъм, по силата на който няма да се признаят тези споразумения, в съответствие с които, вие владеете Крим.
КП:- 1954 година?
– Да.
КП – Т.е., по това време Хрушчов се е страхувал да не обиди Украйна и е отстъпил Крим в чест на300-годишнинатаотобединението на Украйна и Русия…
– Той не се е страхувал от това, а от друго…
КП:- И вторият документ от 9 юли 1993 година…
– Да, той е почти след една година.
КП:- А днес тези постановления имат ли юридическа сила?
– Разбира се, че имат… за украинците, за кримските граждани и за руските граждани също, всичко е законно. Но някои западняци това не разбират. В Америка. В западна Европа… –
КП: – Вие през цялото време апелирате към Запада. Но нашата руска власт, използвайки тези лостове, как трябва да постъпи днес?
– Мисля, че те ще закрепят своите юридически обосновани позиции…
– А по отношение на това, че аз няколко пъти повтарям „Запад”, не е случайно. На нас не ни трябва да бъдем изолирани, не ни трябват санкции. Ние сме миролюбива страна, никого не провокираме ….
КП:- Да, така стоят нещата.
– Да, така стоят нещата ….затова е важно да покажем на общественото мнение на света… Опитват се всичко да свалят на Путин… причината не е Путин, такава е била обективната реалност и тези противоречия са били заложени и тяхното не решаване преди 20 години е довело до ескалация…
… решаващата дума трябва да имат гражданите на Крим– на референдума, те ще изразят своята воля, естествено…..Трябва да се охладят горещите глави в Киев. И тези въпроси, които възникнаха внезапно, те не са възникнали днес, те също трябва да се решат по мирен начин…
КП:- Западът ще обърне ли внимание на тези документи?…
– Обаждаха ми се, изпращаха ми писма. Аз даже на някои изпратих тези документи…
КП: – Хайде да изпратим на Обама тези постановления!
– Вие сте орган на Печата, действайте, изпратете ги. Аз съм частно лице.
КП:- Отлично, договорихме се. Ще ги изпратим на Обама. ! За да знае!…
КП:- Много Ви благодаря.. Аз смятам, че Вашата постъпка – публикуването на страниците на „Комсомольская правда” на тези документи – заслужава и внимание, и възхищение.
– Дай бог, да помогнат – иска ми се да се надявам.
КП:- Да се надяваме на най-доброто. Да се надяваме, че тези документи, родени преди малко повече от 20 години, за статута на град Севастопол и на Крим, ще помогнат да се подобри ситуацията и да се просвети Западът…
Руслан Хасбулатов – «КП»
http://www.kp.ru/daily/26205/3091201/