Ален Родие, специалист по тероризма и организираната престъпност, бивш офицер от френските разузнавателни служби и настоящ директор на Центъра за изследвания върху разузнаването (CF2R), прави преглед на многобройните джихадистки групировки в Сирия.
– Според неправителствената организация “Хюман Райтс Уоч” сирийски бунтовнически групировки са използвали цивилни заложници (алауити, лоялни към Башар ал Асад) в района на Гута, близо до Дамаск, като човешки щит, за да разубедят режима да нанася въздушни удари. Те не принадлежат нито към “Даеш” (арабското название на “Ислямска държава” – бел.пр.), нито към “Фронта ан Нусра”, нито към “Армията на исляма” (“Джаиш ал Ислам”). Какво е значението на тази организация?
– “Джаиш ал Ислам” (“Армията на исляма”) е салафитско националистическо движение, т.е. то вписва борбата си в сирийска, а не международна перспектива, подобно на “Ал Кайда” или на “Ислямска държава”. Това движение се ръководи от Мохамед Захран Алуш, който за известно време бе зависим от Свободната сирийска армия. Това е най-значителната бунтовническа групиовка в предградието на Дамаск и особено в квартал Гута.
Броят на нейните бойци се оценява на 10 хиляди, като известен брой от тях са били освободени от сирийските затвори през 2011 г., когато Башар ал Асад опита да направи отваряне към опозицията.
“Джаиш ал Ислам” се подкрепя от Саудитска Арабия и Катар. Движението отказа да се присъедини към новата коалиция, сформирана през октомври 2015 г. в Дамаск, наречена “Джунд ал Малахим” (Войниците на приключението). Тя обединява “Фронта ан Нусра”, въоръженото крило на “Ал Кайда” в Сирия, “Ахрар аш шам” (Свободните хора на Левант) и “Аджнад аш Шам” (Войниците на Левант).
При създаването си новата коалиция обяви, че уммата (общността на вярващите) е претърпяла “жестока атака” в Левант и навсякъде другаде. “Руснаците се присъединаха към тази атака, тръгвайки по стъпките на вероотстъпниците (шиитите ), кръстоносците и техните съюзници”. Отказът на “Джаиш ал Ислам” може да се обясни с нейното желание да се покаже като “умерена”, като не влиза в отношения с “Фронта ан Нусра”.
Паралелно на това, “Джаиш ал Ислам” принадлежи към “Ислямския фронт”, покровителстван от Риад, който обединява седем салафитски движения, сред които “Ахрар аш Шам”, който е зависим от “Джунд ал Малахим” и който е свързан с “Фронта ан Нусра”. Алуш е военният водач на “Ислямския фронт”, а Хасан Абуд, емирът на “Ахрар аш Шам”, е политическият водач.
– Колко “второстепенни” движения съществуват, подобни на “Армията на исляма”? Какво е тяхното значението?
– Съществуват стотици групи, които често са само групички; те представляват само едно село, един квартал или някаква малка територия. Техните цели са главно местни. Допълнително усложнение внася фактът, че нерядко няколко групи носят едно и също име, без да се броят онези, които редовно променят наименованието си. Освен това има преминаване на бойци от една организация в друга, ако не принадлежат понякога към няколко наведнъж. Така че е изключително трудно да се определи точната принадлежност на различните протагонисти, които могат да се срещнат там.
– Какви отношения поддържат помежду си? Съперници ли са или съюзници?
– За да да го кажем по-просто, извън “Ислямска държава” (ИД или “Даеш”), която е отделен случай, съществуват няколко коалиции, които се бият на различни фронтове в Сирия. От Север на Юг могат да се разграничат:
– “Джаиш ал Фатех” (Армията на завоеванието, 30 хил. души), съставена от “Фронта ан Нусра”, “Ахрар аш Шам” и пет други движения. Тази коалиция завладя провинция Идлиб през пролетта на 2015 г. и заплашва Латакия на югозапад, Алепо на североизток и Хама на юг. Рискът тази коалиция да дестабилизира режима в Дамаск накара руснаците да се намесят в края на септември тази година.
Трябва да отбележим, че в Алепо съществува още една коалиция, “Ансар аш Шариа”, която включва 13 формации, сред които “Фронта ан Нусра” и “Ахрар аш Шам”. Както споменах вече, не е рядкост едно движение да принадлежи едновременно към няколко коалиции. “Джаиш ал Фатех” се радва на бази в Турция и на дискретната подкрепа на страните от Персийския залив.
– В Хомс са много активни “Фронтът ан Нусра”, “Ахрар аш Шам”, “Даеш” (“Ислямска държава”) и няколко групички, действащи под знамето на Свободната сирийска армия.
– Дамаск: Вижте отговора на първия въпрос, към който се прибавя фактът, че “Ислямска държава” (“Даеш”) е изпратила няколко свои активисти в района.
– Дераа: опозицията е обединена в коалиция, наречена “Южния фронт”, командвана от подполковник Маджид ас Сайед Ахмад. Елементи от Свободната сирийска армия се сляха с бригадата “Ярмук” (едно от 50-те движения, съставляващи тази коалиция). “Южният фронт” е подкрепян от Йордания, САЩ и Саудитска Арабия.
Разбира се, този списък съвсем не е изчерпателен. Тези групи се разбират доста добре помежду си, като цяло, дори и тук-там да се появяват финансови спорове, особено за разпределението на фондовете, отпускани от меценатите в Персийския залив.
Успоредно на тези коалиции, кюрдите държат част от сирийско-турската граница (Роджава). Но и те се поддадоха на модата. А именно, съществува коалиция, наречена “Сирийски демократични сили”, обединяваща Частите за защита на кюрдския народ, въоръженото крило на Партията на демократичния съюз, близка до ПКК, и арабските и сириакски сили (“Джаиш ат Туар”, силите “Ас Санадид”, бригадата на групировките “Ал Джазира” и командването “Буркан ал Фират”). Всъщност това съвсем не е нещо ново, защото тези движения вече се координираха помежду си чрез общо командване, в борбата си срещу “Ислямска държава” при защитата на Кобане, след това при превземането на Тал Абиад, граничния пост с Турция, който контролира важен път, водещ до Ракка, “столицата” на “Ислямска държава”.
Трябва да се отбележи, че тези сили (кюрдските – бел. ред.) никога не са се противопоставяли на силите на Башар ал Асад, който се изтегли от кюрдските зони през 2011-2012 г. Когато САЩ твърдят, че искат сирийската опозиция да превземе Ракка, те имат предвид и подкрепят тази коалиция. Проблемът е във факта, че интересът на сирийските кюрди не е да пробият на юг (към Ракка), а да обединят Роджава, прекосявайки Ефат на запад към Кобане. Но турците не го виждат по този начин! Имаше дори предупредителни изстрели на турската армия към Частите за защита на кюрдския народ.
Като цяло, кюрдите не се бият срещу другите бунтовнически групировки, с изключение на няколко сблъсъка с “Фронта ан Нусра”. В замяна на това, те водят открита война с “Ислямска държава” (“Даеш”). Това движение толерира само онези, които засвидетелстват предаността си към нейния “халиф”, Абу Бакр ал Багдади.
– Имат ли установена стратегия? Каква е тя?
– Ако “Ислямска държава”, “Фронтът ан Нусра” и кюрдите от Партията на демократичния съюз имат добре установена стратегия, изглежда, че другите движеният имат краткосрочни възгледи. Най-вече те искат да запазят местната си автономия, дори да разширят леко територията си.
Като цяло, “Ал Кайда” и “Ислямска държава” (“Даеш”) се противопоставят, но в действителност става дума за лидерска война. Абу Бакр ал Багдади оспорва властта на доктор Айман аз Зауахири и обратното. Това е нещо като конфликт между поколенията. Но, всъщност, салафизмо-джихадизмът е тяхната обща идеология. Части на двете формации успявата да си сътрудничат на сирийска земя, особено в района на Алепо, защото техните врагове са едни и същи. Заплахата е, че един ден ще има свещен съюз на двете движения. За щастие, егото на Ал Багдади му пречи да влезе в редиците, защото Аз Зауахири е склонен да го приеме, ако той се разкае.
– Комуникацията чрез видеозаписи, които се разпространяват навсякъде, обща практика ли е за тези фракции?
– Зависи от значението и средствата на движенията. Като цяло, групите с по-малко значение не се опитват да общуват извън своята сфера на влияние. Противно на това, “Ислямска държава” (“Даеш”) и “Фронтът ан Нусра” водят помежду си ожесточена медийна конкуренция. “Фронтът ан Нусра” например, издаде първите два броя на списание, наречено “Ал Рисалах” (Посланието), което конкурира “Дабик”, аналогичното списание на “Ислямска държава”. “Ал Кайда” продължава да публикува редовно списанието си Inspire, разпространявано от йеменското й крило, “Ал Кайда на Арабския полуостров”; съществува и негова версия на френския – Dar al-Islam.
Превод от френски: Галя Дачкова, „Гласове“.