Коментар на проф. Станислав Станилов, зам.-председател на Национално движение „Русофили“
Мустафа Кемал Ататюрк е първият турски политик и националист, който разбира голата истина – само светска Турция има бъдеще като модерна държава. Затова отделя конфесията от държавата, забранява основните символи на исляма в бита, въвежда латиницата.
По-нататък, воден от същото разбиране, създава социалната база за светско управление на постосманска Турция: офицерския корпус, корпуса на магистратите и дипломатическия корпус. Те представляват почти затворени общества, свързани помежду си с разностепенни роднински връзки, образовани и възпитани от деца във вярност към кемализма. Сред тях не можеха да проникнат ислямисти, тъй като на юноши, завършили ислямски училища, бе забранено да учат във военни школи и академии и да работят като магистрати и дипломати.
Тези три стълба, на които се държеше турската власт до Ердоган, са създадени от „бащата на турците“ с ясното разбиране, че демократизирането на турското общество е невъзможно и всяка демократично добита и развита власт води до диктатура и реислямизация.
Още с идването си на власт Ердоган отмени забраните. И резултатът е налице – офицерският корпус, като крепост на кемализма, е разрушен, ислямизмът проникна и сред магистратите, а в дипломатическия корпус се появиха хора извън неговите традиционни структури. Сега, след опита за преврат, просто ще бъдат изчистени и последните останки от кемализма. И то не защото Ердоган е диктатор, а защото такива са нагласите в по-голямата част от турското общество.
Подкрепата за Ердоган отвън идва с аргумента, че той е избран по демократичен път. Превратът е осъден като антидемократичен акт. Това представлява вопиющо дипломатическо и медийно лицемерие, защото Ердоган отдавна е оценен, и то в държавни документи, като проекция на една традиционна турска диктатура. Необходимо е само да се проследят докладите на американски дипломати в Турция, публикувани от „Уикилийкс“. Казано иначе и направо,
подкрепата за Ердоган е подкрепа за бъдещата тирания в Турция
Скитащите из медийното пространство идеи, че превратът ще го отрезви и той ще хвърли мостове към своите противници, са оценки на добронамерени и наивни хора. Те пропускат нещо много важно в характеристиката на турското общество, което се съдържа в една от основните ценности на исляма – отмъщението! Малцина забелязаха как още преди да стане ясно дали опитът за преврат ще бъде потушен, президентът каза, че виновните ще бъдат наказани с всичката строгост на закона. Това бе повторено и от министър-председателя.
От турската политическа практика се знае, че тук законът е споменат pro forma. А иначе наказанията ги видяхме още първата нощ – отказалите да стрелят срещу протестиращите и предали се войници бяха линчувани от тълпата, събличани голи и гонени по улиците, един беше обезглавен…
От привържениците на Ердоган непрекъснато се чуват призиви за екзекуции! Тази картина е част от турското битие, от битовата култура на османския ислям. Някои от сцените на насилие, разпространени в медиите, могат да бъдат сбъркани с кадри от „Ислямска държава“. Ето как е бил разбран и до какво доведе призивът на Ердоган привържениците му да излязат на улицата. Затова и думата „демокрация“ тук не трябва да се споменава. Или, ако се споменава, винаги да бъде с уточнението „турска“ или „по турски“.
Всеки народ заслужава своите управници, защото понякога сам си ги избира. Това не е цялата истина, но представлява онази част от нея, в която лидери се ползват с изключителното доверие на повече от половината общество. Тези лидери могат да управляват решително, защото имат истински мандат. Такъв е Реджеб Ердоган. И по тази причина той засега не може да бъде свален с преврат.
Тук идваме до темата за преврата и българските интереси. А тя вече се коментира в рамката на стандартната дипломатическа лексика с баналните изрази за „приятелство“ и „добросъседство“. Ако се погледне от геополитическа гледна точка, постосманска Турция винаги е била и остава най-сериозният геополитически противник и постоянна заплаха за българите и тяхната държава. Добросъседските отношение с нея са трудно дело, в което обикновено българската политика не е много успешна. Въпреки това, светска Турция можеше да се държи на дистанция, особено чрез постоянната закрила на българите от страна на Русия. Сега тази закрила липсва, а реислямизацията прави наследниците на Османската империя изключително агресивни, дори срещу свои.
Не можем да очакваме добро от този преврат, защото реислямизацията ще продължи
А с нея ще продължат и все по-големите претенции към българския суверенитет. Не бива да се забравя, че цялата конфесия на турската диаспора в България се управлява от Турция чрез правителствената агенция по религиозните дела (ДИАНЕТ) с бюджет 2,5 милиарда долара. На практика поддържаните с турски пари близо триста турски духовници, наричани учители, представляват добре развита агентурна мрежа. След неуспешния опит за преврат и ускоряването на реислямизацията на турското общество от все по-силния Ердоган процесът непременно ще се прехвърли у нас…
Дали обаче българската власт разбира това, е много съмнително.