След изхвърлянето от властта на корумпираното управление на СДС и Иван Костов през 2001 г., цялата пасмина истерици, кинжали, соросоиди и полит сектанти – пребоядисани като пещерни антикомунисти и русофоби бивши партийни секретари, доносници, номенклатури, преподаватели по научен комунизъм и наследници на прохитлеристката върхушка от преди 1944 г. – беше принудена да се сниши в периферията на обществения живот за повече от десетилетие.
По-ниски от тревата бяха, горките. Разкривените им от омраза и парвенюшко високомерие физиономии се обърнаха в деликатни, свенливо усмихнати личица – направо да ги сбъркаш с швейцарци.
Едни се правеха на „либерали“, други на „независими експерти“, трети просто си траеха. В днешни дни обаче, от година-две, пристанаха на Борисов и ГЕРБ. Някои налапаха малко власт и службици, други решиха, че отново са реабилитирани.
И се върнаха към същинския си образ от първата половина на 90-те – интелектуалния провинциализъм на самообявилото се „качество“, гарниран със самонадеяната „умна икрасива“ политическа простащина, сееща омраза у нас и хилеща се сервилно пред чуждите интереси – същата, с която бащите им са славели Хитлер, а те самите Сталин.
Някой би казал – регрес, деволюция. Не – хамелеонщина. Пребоядисаха се за часове след 10 ноември, а някои като Кунева се оказа, че са сменили дори фамилните си имена, за да заличат „стария“ си живот на подлизурки.
Няма да забравя един, който през 1986 г. се тупаше в гърдите, че е сталинист (вече беше перестройката!) и пишеше доноси срещу нашата фамилия, че слушаме „вражески радиостанции“ и „Битълс“, а след 10 ноември ме наричаше „комунист“, защото подкрепях подписването на новата Конституция и бях против безумията на ликвидационните съвети, съсипали селското стопанство. Така лепваха етикет „ченге“ и „комунист“ на всеки демократ (ляв, десен или центрист), който не е съгласен с тях. Такива са и днес.
Не че от БСП за тези 25 години не могат да се изброят достатъчно имена, които свършиха тотални безобразия, но унищожаването на селското стопанство и престъпната приватизация, довела ни до просешка тояга, са най-големите покушения срещу нацията за целия преход. И те са патент на психодесницата.
Гордея се, че винаги съм бил техен противник – още от отказа им да подпишат демократичната Конституция през 1991 г. И от мига, в който Сашо Йорданов обяви тогава, че целта на прехода била „който е бил голтак преди 9 септември, пак да стане голтак“. Първата ми политическа статия беше публикувана в печата през 1993 г., когато бях студент по право. Сложих й заглавие „Сбогом на съдебния седесариат“.
Е, през 2015 г. пак им казвам сбогом. С главни букви, но без гняв. Защото зная, че пак ще ги изметем от властта, в която се вмъкнаха, целувайки ръка на този, когото уж наричаха „мафиот“. Тук не става дума една партия да смени друга, а за това разумните хора, които искат нещо да се подобри за народа, да си подадат ръка и да вземат надмощие. Ще стане. По-скоро отколкото онези си мислят. Този път обаче няма да е само за 1 десетилетие! Защото нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Много поздрави на всички изкукуригали кинжали и техните политически отрочета! Времето отдавна не е тяхно!
Автор: Борислав Цеков, svobodnoslovo.eu