Св. Иоанн Кронштадтский
МОЯ ЖИЗНЬ
ВО ХРИСТЕ
или
Минуты духовного трезвения и созерцания,
благоговейного чувства, душевного исправления
и покоя в Боге
Свети праведник Йоан Кронщадски чудотворец, е роден на 19 октомври 1829 г. в село Сура, Пинежски уезд , Архангелска губерния – в далечния север на Русия, в семейството на беден селски дякон Илия Сергиев и съпругата му Теодора. Новороденото изглеждало толкова слабо и болезнено, че родителите му побързали да го кръстят веднага и го нарекли Йоан, в чест на преподобния Йоан Рилски, празнуван от Светата църква в този ден… Скоро след кръщението, младенецът Йоан започнал бързо да се възстановява. Благочестивите родители, приписвайки това на благословеното действие на Тайнството Кръщение, започнали с особено усърдие да насочват мисълта и чувствата му към Бога, приучавайки го към усърдна домашна и църковна молитва. От ранно детство баща му постоянно го водил на църква, внушавайки му особена любов към богослужението.
На шест години Йоан, с помощта на баща си, започва да се учи да чете и пише. След като събира последните оскъдни средства, баща му го отвежда в енорийското училище в Архангелск, което той завършва с успех. Един от първите завършва Архангелската духовна семинария и е приет на държавна издръжка в Санкт Петербургската духовна академия.
Докато учи в академията, Йоан първоначално смятал да се посвети на мисионерска работа сред местните жители на Сибир и Северна Америка. Но Божието Провидение го призовало към друг вид пастирска дейност. Веднъж, завръщайки се вкъщи, след усамотена разходка из академичната градина, той заспал и насън се видял като свещеник, служещ в събора „Свети Андрей“ в Кронщад, в който той никога не е бил. Той приел това като указание свише. Скоро сънят се сбъднал, с буквална точност. През 1855 г., когато Йоан Сергиев завършил академичния курс със степен на кандидат по богословие, му предложили да се ожени за Елисавета – дъщеря на Константин Несвит, архиерей на Кронщадския Андреевски събор и да бъде ръкоположен за свещеник, който да служи в същата катедрала. Спомняйки за съня си, той приел това предложение.
На 12 декември 1855 г. е ръкоположен за свещеник. Когато за пръв път влязъл в Кронщадския Андреевски събор, той спрял почти с ужас пред прага: това бил този храм, който много преди това му се появявал в детските му видения. Цялата останала част от живота на Йоан и пастирската му дейност преминават в Кронщад, поради което мнозина забравят фамилията му „Сергиев“ и го наричат „Кронщадски“. И самият той често се подписвал по този начин.
При първата среща с паството си отец Йоан видял, че му предстои безкористна и ползотворна пастирска работа. Кронщад бил място за административно изселване от столицата на всякакви порочни хора. Освен това, там имало много черноработници, работещи предимно на пристанището. Всички те се били скупчили в мизерни землянки, просели и пиели.
Именно към тези морално изгубени хора, презирани от всички, великият пастир, изпълнен с духа на истинската Христова любов, насочил вниманието си. Сред тях той започнал чудесния подвиг на безкористното си пастирско дело. Ежедневно той посещавал жалките им жилища: беседвал, утешавал, грижил се за болните и им помагал финансово, като раздавал всичко, което имал, често се прибирал вкъщи полугол и дори без ботуши. Тези кронщадски „скитници“, „измет на обществото“, които по силата на състрадателната пастирска любов на отец Йоан отново се превръщали в хора, придобивайки отново загубения човешки образ, първи открили святостта на отец Йоан. И това „откритие“ много бързо било прието от цялата вярваща народна Русия.
„Трябва да обичаме всеки човек, както в неговия грях, така и в неговия позор – казвал отец Йоан. – Не бива да смесвате човека, този образ Божи, със злото, което е в него“ … С такова съзнание той ходил при хората, покорявайки и възраждайки всички със силата на истинската си пастирска състрадателна любов.
И така, скоро цялата вярваща Русия се стичала към великия и дивен чудотворец. Настъпил вторият период от славния му живот на неговите подвизи. Отначало той сам отивал при хората, а сега самите хора отвсякъде, от всички краища на Русия, се втурнали към него. Хиляди хора идвали всеки ден в Кронщад, желаейки да видят отец Йоан и да получат помощ от него …
По време на служба писма и телеграми били донасяни на отец Йоан директно в олтара и той веднага ги прочитал и се молил за тези, които го молили за помен.
Отец Йоан е бил в царския дворец в Ливадия през последните дни от живота на Император Александър III и при неговата кончина. Болният Император срещнал отец Йоан с думите: „Сам не смеех да Ви поканя. Благодаря Ви, че дойдохте. Моля Ви, да се молите за мен. Много съм зле“ … Това е било на 12 октомври 1894 г. След съвместната коленопреклонна молитва на Господаря наедине с отец Йоан, е последвало значително подобрение в здравето на болния и се появили надежди за пълното му възстановяване. Това продължило пет дни. На 17 октомври влошаването отново започнало. В последните часове от живота си Императорът е казал на отец Йоан: „Вие сте свят човек. Вие сте праведник. Ето защо руският народ Ви обича.“ – „Да – отговорил отец Йоан, – Вашият народ ме обича“. Умирайки, след като получил Светите Таинства и Елеосвещение, Императорът помоли отец Йоан да положи ръце на главата му, с думите: „Когато Вие държите ръцете си върху главата ми, изпитвам голямо облекчение, а когато ги отнемете, страдам много – не ги отнемате“. Отец Йоан продължил да държи ръцете си върху главата на умиращия Цар, докато Царят не предал душата си на Бог.
На 14 декември 1908 г., събирайки остатъците на силите си, отец Йоан отслужил за последно Божествената литургия в Кронщадския Андреевски събор. А в седем часа и четиридесет минути сутринта на 20 декември 1908 г. великият праведник мирно се оттеглил при Господа, като предварително предрекъл деня на смъртта си.
Отец Йоан е погребан в специално устроена за него църква-гробница в построеният от него манастир на Карповка.
Манастирът „Свети Йоан“ на Карповка е разположен на брега на река Карповка в Санкт Петербург. Основан от отец Йоан Кронщадски и наречен на преподобния Йоан Рилски, неговия духовен покровител.
Източници:
https://pravbeseda.ru/library/index.php?page=book&id=558
http://hramsokol.pravorg.ru/biblioteka/zhitie-ioanna-kronshtadtskogo/