Правен статус на Паметника на Съветската армия в София

На територията на България в годините след Втората световна война бяха издигнати над 130 паметника в чест на Съветската армия. Това беше израз на благодарност за освобождението ни от монархофашизма; без да се водят бойни действия на нашата територия, без да загине нито един българин, без да бъдат нарушени нашите териториални граници, въпреки че бяхме верни съюзници на хитлеристка Германия.

Има група хора, които искат Паметникът на Съветската армия в София да бъде разрушен или преместен на друго място, защото бил незаконно издигнат и не изразявал оценките за Втората световна война.

В тази връзка Национално Движение Русофили възложи проучването на документи за изграждането, узаконяването и защитата на Паметника с международни актове и решения. Тези решения се отнасят и за защита на паметниците в много други европейски градове в знак на признание, че Съветската армия е избавила Стария континент от „кафявата чума”. Неслучайно Денят на Победата – 9 май е обявен за Ден на Европа, който се чества и у нас.

Бяха анализирани основни документи за правния статус на Паметника:

1. Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година за защита на паметниците по повод Втората световна война.
2. Европейска културна конвенция от 19.12.1954г., приета в Париж.
3. Европейска харта за архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975г.
4. Препоръка № 880/1979г. на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското културно наследство.
5. Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985г., приета в Гренада.
6. Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация от 04.08.1992г., подписан от президентите на двете държави Ж. Желев и Б. Елцин.
7. Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските отношения и партньорство между Република България и Руската Федерация от 02.03.2002г.
8. Закон за българското авторско право и смесените права.
9. Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3418/18.09.1947г. – Паметник на Съветската армия, намиращ се в парка на бул. Руски, бул. Толбухин, бул. Евлоги Георгиев и ул. Гурко /сега бул. Цар Освободител, бул. Левски, бул. България и ул. Гурко/, както и последващи актове № 958/02.07.1953г., № 2634/26.01.1954г., № 2636/26.01.1954г и акт № 42/18.03.1997г. на министъра на финансите.
10. Меморандум за управление и ползване на парка и Паметника на Съветската армия от 03.02.2006г., подписан от управителя на областна администрация – област София – град Т. Модев и кмета на София Б. Борисов.

От анализа на горните документи е видно че:

• Паметникът на Съветската армия и паркът около него са изключителна публична държавна собственост, видно от актовете за държавна собственост на недвижими имоти, посочени в т. 9 на горния опис и потвърждение от управителя на областна администрация област София – град, че имотът е изключителна държавна собственост от, съгласно т. 10 от горния опис. Това ще рече, че демонтирането, частичното или пълното му преместване е под охрана на Държавата.
• Той е защитим като европейско архитектурно наследство и се намира под охраната на държавата, съгласно европейските харти, посочени по-горе, резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година, както и Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация и съвместната Декларация на президентите на РБ и РФ.

Така например в 27 статии на Конвенцията за запазване на архитектурното наследство в Европа са посочени задълженията на отделните европейски държави за приемане на мерки за охрана на паметниците, а по-специално в ст. №№ 5 и 7 е упоменато, че всяка държава се задължава да забрани частичното или пълното преместване на всичко, което се включва под охрана на паметниците. Това се отнася и за общите благоустройствени терени около тях.

• В ст. № 14 на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация и в абзац 7 на раздел 3 на съвместната Декларация на президентите на РБ и РФ е вписано, че двете страни се задължават да приемат необходимите мерки за съхраняване и осъществяване на необходимите грижи за намиращите се на териториите им ценности, свързани с историята и културата на двете страни, в т.ч. и военните паметници, както и осигуряване на свободен достъп до тях.
• В раздел І на Закона за българското авторско право и смесените права е посочено, че спрямо паметниците не може да се извършват действия, нарушаващи тяхната автентичност и цялост и законовите права на авторите и тяхното лично достойнство.
• Столичната община и областната администрация на област София – град са се ангажирали за съвместно ползване и управление на горния имот, а СО се задължава да вземе всички мерки по опазването, възстановяването и ползването на имота, съгласно неговото предназначение, посочено в меморандума и договора от 03.02.2006г.

Следователно Паметникът на Съветската армия е защитен с редица световни, европейски и международни документи и представлява историческо, военно и архитектурно наследство. Той е израз на преклонение и признателност на българския народ пред подвига на войника, дошъл от руската земя и оставил костите си за освобождението на България и Европа от фашизма.