Автор: Светлана МИХОВА, в Земя
Сибирският газ не носи зависимост, а енергийна сигурност на изгодна цена
Строителството на морския газопровод, по който руският газ ще стига до Турция, дава всички шансове за затопляне на отношенията между Москва и Анкара и последици, почти сходни на следвоенното помиряване между Франция и Германия, пише руският наблюдател Владимир Михеев в електронното издание „Руски дневник“. Надеждата е здравият делови разум да подпомогне на политическия диалог.
„Турски поток“ бе обявен след прекратяването на неговия предшественик. В края на 2014 г. проектът „Южен поток“, който също трябваше да мине по дъното на Черно море и да стига до Варна, бе прекратен. Опозицията срещу него бе огромна. Европейската комисия бе силно против пропускането на допълнителни количества природен газ от Сибир с довода, че това засилва „зависимостта“ от „Газпром“ – основния доставчик и единствения лицензиран износител на синьо гориво в Русия. България стана заложник, защото за реализирането на проекта, бе нужно одобрението на Брюксел.
Този път „Газпром“ планира да изгради газопровод с два ръкава с дължина 1100 км и възможност за доставка на 31,5 млрд. куб. м годишно – обем, който бледнее в сравнение с първоначалните амбиции на „Южен поток“ с капацитет от 63 млрд. куб. м.
Предвижда се първият ръкав на ‘Турски поток“ да бъде завършен през март 2018 г, а вторият – през 2019 г. Следствие на по-малките количества газ, пренасяни по проекта, инвестициите също бяха намалени от $13 млрд. до $6 млрд., което позволи зам.-председателят на
Управителния съвет на „Газпром“ Андрей Круглов да обяви преди месец, че руската компания ще може да финансира проекта самостоятелно. Така санкциите, наложени от САЩ и ЕС, няма да засегнат темпото на строителството.
В момент, когато газовият интерконектор между Гърция и България бе във фокуса на вниманието в София, важният въпрос бе: откъде ще дойде газът, с който ще се пълни въпросният интерконектор? В интервю за „Дойче Веле“ на 5 януари 2016 г. българският премиер Бойко Борисов заложи основно на газ от подкрепяния от ЕС „Южен коридор“ от морските находища на Азербайджан в Каспийско море. Вторият споменат източник бе Туркменистан (стига Азербайджан и Китай да се съгласят). Третата опция: новите морски находища в българската и румънската част на Черно море.
Трябва да се отбележи, че Борисов не изключи и получаването на известно количество руски газ, стига доставките да отговарят на европейските
регулации. Преди повече от година в писмо до българския президент, изпратено от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, се отбеляза очевидно отдръпване от една твърда позиция. Въпреки че изрази подкрепа за идеята за балкански газов хъб в Европа, Юнкер не изключи и доставки на руски газ, „стига те да отговарят напълно на европейските регулации“.
Незабавно след това Борисов телефонира в Кремъл и информира Путин за тази нова гъвкава позиция на Евро-комисията, като още веднъж подчерта, че българските морски пристанища във Варна и Бургас разполагат с купища тръби, подготвени за строителството на „Южен поток“. Интересно е, че говорителят на Кремъл заяви, че Москва не противопоставя „Турски поток“ на „Южен поток“ и намекна, че и двата проекта заслужават да бъдат разгледани. Може би, след това евентуално реализирани?
Защо в Европа отново се заговори за „Южен поток“? Освен традиционните медийни писания, че „силните мъже“ на Русия и Турция са намерили общ език, отразяването на старта на „Турски поток“ в европейските медии бе някак приглушено. Вероятно за това има две причини.
Първо, окаяното състояние на диалога между ЕС и Турция на официално равнище ограничава възможностите за по-добри отношения. Второ, някои страни в ЕС бавно осъзнават какво ги чака в бъдеще в енергиен план. Шумно прокламираният „Южен газов коридор“, който улеснява доставките от Азербайджан, Туркменистан и вероятно от Иран и Ирак – все повече изглежда като далеч по-нежизнеспособна алтернатива на „Газпром“.
На фона на неспокойната обстановка в Ирак, разпалването на поредната вербална война между Америка на Доналд Тръмп и Иран и нежеланието на Китай да споделя въглеводородните богатства на Туркменистан -единствено Азербайджан изглежда готов и способен да захранва европейските потребители с природен газ.
Без съмнение Баку ще уважи поетия ангажимент да доставя по 15 млрд. куб. м газ годишно до Турция и Европа по газопровода ТАНАП/ ТАП след 2018 г. Реалните обеми на природния газ, открит в Каспийско море обаче, няма да стигнат за повече от 40 години, изчисляват експерти, което хвърля сянка върху обещаното увеличение на доставките на азербайджански газ за Европа.
От друга страна, фактът, че находищата са в морето, изисква сложни технологии за добиването на синьото гориво и се отразява на крайната цена. По тази причина каспийският газ е по-скъп.
Турция, където потреблението на газ е второ по обем в света, много добре осъзнава това и ще се чувства много по-комфортно с по-евтиния руски или ирански газ. Скритите недостатъци на доставките на природен газ от Азербайджан и все още нематериализираните заблуди за износа от Средиземно море за Европа, наред със скъпите доставки на природен газ от Катар и САЩ, едва ли биха могли да заместят евтините доставки на сибирско синьо гориво. Днес дали някой си спомня проекта за газопровода „Набуко“, който трябваше да се захранва с газ от каспийските находища? Това бе епичен провал с паневропейски размери.
Интересно е как ще реагира Русия на новия конфликт между Саудитска Арабия и Катар? След свалянето на руския изтребител Су-24 от изтребител на турските ВВС никой не очакваше отношенията между Москва и Анкара да се възстановят в рамките на седем месеца. Последвалото брутално убийство на руския посланик Андрей Карлов на 19 декември 2016 г. в Анкара също можеше да попречи на повторното сближаване. Но и това не се случи.
Днес след стартирането на „Турски поток“ злонамерените песимисти отново са разочаровани. Още един внушителен, макар и с по-малка мощност, инфраструктурен проект с комерсиални и геополитически последици вече започна да се оформя. Отношенията на Русия с най-близкия й голям южен съсед Турция, които никога не са били лесни, задължително са бурни и все пак – винаги в основата си благотворни.
***
Търсим начин да не изпаднем от трасето
България и Сърбия проучват възможността за изграждане на нова тръба за пренос на природен газ с капацитет от 10-12 млрд. куб. метра газ годишно. Това е друг проект, различен от плановете за интерконектора, и е свързан с плановете на страната да транзитира газ от „Турски поток“.
Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов, цитиран от сайта Investor, след заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране, където беше обсъден 10-годиш-ният план за развитие на дружеството.
След като премине през територията на България, газът от ‘Турски поток“ ще бъде транзитиран през Сърбия, Унгария и до газовия хъб „Баумгартен“ в Австрия. Това до голяма степен копира трасето на „Южен поток“, което трябваше да влезе в България по дъното на Черно море. Гегов поясни, че в
момента се обсъжда входната точка на природния газ за реализацията на тези планове и дори не изключи сценарий това да бъде Варна. Другият обсъждан вариант е тези 10-12 млрд. куб. метра да пристигнат през отклонение на „Турски поток“ през българо-турската граница.
По думите на шефа на „Булгартрансгаз“ преговорите с „Газпром“ за запазване на позициите на България като транзитен коридор вървят с пълна сила. Представители на руската компания са били у нас, за да обсъдят различните сценарии. Премиерът Бойко Борисов по-късно също обсъди сходни въпроси от регионално значение със своя гръцки колега Алексис Ципрас и със сръбския президент Александър Вучич. Тримата лидери се срещнаха и разговаряха в Солун.
Всички планове за развитие на газопреносната мрежа у нас са свързани с идеята за реализация на газовия хъб „Балкан“, отбеляза още Гегов. Проектът присъства в 10-годиш-ния план за развитие на компанията. До две седмици се очаква да бъде стартирана процедурата за предпроектното проучване за хъба, като целта е до края на годината да има ясни анализи за икономическите параметри, цената, газовите потоци и печалбата за „Булгартрансгаз“ от реализацията на проекта.
По време на общественото обсъждане на плана за развитие от „Булгартрансгаз“ получиха критики от страна на Българската петролна и газова асоциация. Организацията коментира, че засегнати страни не са поканени за обсъждане на проектите от компанията. Пламен Павлов от Асоциацията попита още и как се определят маршрутите за новите вътрешни газопроводи, които се планират от дружеството. Той се съмнява, че има лобистки интереси при решенията за новите отклонения от мрежата. Георги Гегов обясни, че проектът на документа е бил качен на сайта на дружеството и е имало триседмичен срок за обществено обсъждане. В рамките на този срок не е подадено нито едно възражение или становище.