Днес православната църква почита паметта на св. Атанас. Народът вярва, че дойде ли Атанасовден, идва пролетта.
Според поверието светецът е покровител на зимата, снега и студа. На днешния ден обаче зимният Атанас съблича кожуха си. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен като „Среди зима“. Счита се, че от този ден нататък студът си отива и прави път на пролетта.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно с това денят е за умилостивяване на шарката. Пекат се питки, които се набождат с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. В превод от гръцки език Атанас означава „безсмъртен“.
Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
Днес имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Начо, Наско, Насо, Нася, Таньо, Тинка.