Станислав Петров отказва да натисне бутона „Старт“ и да изстреля ракети срещу САЩ
„Столът ми бе като нагорещен тиган“, спомня си героят.
На 77-годишна възраст в дома си в Русия тихо издъхна Станислав Петров. Името му не е чак толкова познато в съврменното общество, но приносът му е безспорен. В началото на 80-те г. Петров предотврати ядрен сблъсък и трета световна война между САЩ и СССР. За смъртта му се разбира месеци по-късно, когато един от приятелите му журналисти звъни да му честити рождения ден. Той е на 7 септември.
Но вместо да предаде своите най-добри пожелания, журналистът разбира от сина на Петров – Димитрий, че запасният офицер е напуснал този свят още на 19 май.
През целия си живот Петров никога не се е смятал за герой. „Просто си вършех работата“, казва той в едно от малкото си интервюта, в които разказва как смелите му действия са били решаващи за съдбата на човечеството в момент, когато студената война е била на прага да се превърне в Армагедон.
На 26 септември 1983 г. Станислав Петров е дежурен в бункер близо до Москва. Той следи радарната система за ранно предупреждение и точно преди полунощ вижда на малкия екран ракета, изстреляна от САЩ, която лети към Русия.
„Когато за пръв път видях сигнала за тревога, скочих от стола
Всички ми подчинени бяха объркани, затова започнах да им крещя заповеди, за да не ги оставя да се паникьосат – разказва Петров през 2010 г. за фаталния ден, в който съдбата на милиарди хора зависи от него. – Знаех, че решението ми ще има много големи последици.“
Според системата общо 5 ракети летят към руска територия, оставяйки само 30 минути за ответен удар и 15 минути, в които Петров трябва да реши дали заплахата е истинска и да съобщи на командването. Спомня си как усетил“ че столът му пари.
„Сирената се включи за втори път – казва Петров. – Огромни кървавочервени букви се появиха на главния екран. Пишеше: СТАРТ. Твърдеше, че още четири бойни глави са били изстреляни. Удобният ми стол се усещаше като нагорещен тиган, краката ми омекнаха. Чувствах се така, все едно не мога да се изправя. Толкова нервен бях, когато вземах това решение.“
Мислейки, че в случай на истинска атака САЩ ще предприемат голяма офанзива, Петров казал на командирите си, че алармата най-вероятно се е задействала заради неизправност.
„Признавам си, бях уплашен. Знаех каква огромна отговорност виси на плещите ми“, разказва той.
По-късно става ясно, че Петров е бил прав
Това, което съветските с пътници приемат за ракети, се оказва слънчева светлина, отразена от облаците. Ала действията на офицера така и не получават похвала, а точно обратното -той бива смъмрен, че не е попълнил военния дневник. Неговите началници пък били обвинени за това, че системата не работела както трябва.
„Ръководителите ми отнесоха всичко – спомня си той. – Те не искаха да признаят, че някой е сторил нещо добро, а вместо това предпочетоха да разхвърлят вината си.“
Инцидентът е пазен в тайна в продължение на десет години в строго секретни документи. Дори съпругата на Петров, починала през 1997 г., така и не разбрала за ключовата роля, която съпругът й е изиграл за предотвратяването на ядрения холо-кост.
През 1998 г. обаче нещата се променят. Руският полковник Юрий Вотинчев дава интервю за немския таблоид „Билд“. Пред репортера той, без да се замисля много, разказва за тихата смелост, проявена от неговия колега.
„След като прочетох думите му, се чувствах така, все едно ме е ударила гръмотевица – пише журналистът Карл Шумахер в своя блог. – Не можех да се отърва от мисълта, че трябва да направя нещо за човека, който е предотвратил ядрена война и е спасил света.“
Той взема самолета, лети до Русия и открива Петров в малкия град Фриазино, североизточно от Москва. Шумахер кани героя в германския град
Оберхаузен, за да могат местните жители, а и целият свят да разберат, че съвсем неотдавна човечеството е било на прага на ядрена война. Иска сънародниците му да научат за смелостта на този човек, който със своето решение я е предотвратил.
Петров се съгласява. Заминава заедно с Шумахер за Германия и дава няколко интервюта за телевизията и местните вестници. Така всички научават за смелостта му, а той получава някои от най-големите награди за мир. През 2006 г. Асоциацията на европейските граждани му връчва статуетка с надпис: „На човека, предотвратил ядрена война.“
През 2012 г. Петров е удостоен с наградата на немските медии, връчвана и на Нелсън Мандела, Далай Лама и Кофи Анан.
През 2013 г. получава наградата за мир на Дрезден. Тя му е дадена от 25-годишно момче, представител на поколението, „което нямаше да оцелее, ако не беше Станислав Петров“.
Година по-късно е премиерата на филма „Човекът, който спаси света“. Актьорът Кевин Костнър изиграва ролята на Петров и решава да му изпрати 500 долара като „благодаря“ за това, че е взел правилното решение.
„Първоначално, когато хората видяха тези интервюта и започнаха да ме наричат герой, бях изненадан. Никога не съм се мислил за такъв. Все пак аз просто си вършех работата“, скромно заявява Петров.
Източник: в. Труд