Един от най-известните пионери-герои е бил син на „враг на народа”.
Марат и Ариадна
Марат Казай е роден на 10 октомври 1929 година в село Станково Минска област. Бащата е бил убеден комунист, в миналото моряк в Балтийския флот. Революционер-идеалист Иван Казей нарекъл сина си в чест на бойния кораб (линкорн) „Марат”, на който е служил, а дъщеря си – Ариадна, на името на героинята от древногръцкия мит, който той харесвал много.
Комунист и активист Иван Казей бил убеден болшевик, уважаван работник, провеждал курсове за подготовка на трактористи, бил председател на другарския съд… Всичко свършило в един ден, когато през 1935 година е арестуван за вредителство. Коя подла ръка е написала лъжлив донос не е известно…Иван Казей е изпратен в Далечния Изток, където загинал. Реабилитиран е посмъртно през 1959 година.
Анна Казей, също убедена комунистка, след ареста на съпруга й, била уволнена, изгонена от квартирата, изключена от Московския педагогически институт. За децата трябвало да се грижат роднини. Анна скоро била арестувана за „троцкизъм”. Анна Казей не споделила съдбата на съпруга си – преди самата война тя била освободена. Затворът не променил политическите й възгледи. Анна Казей от първите дни на окупацията започнала да сътрудничи на минските нелегални. Тяхната история се оказала трагична. Нямайки достатъчно опит за такава дейност, те скоро били разкрити от гестапо и арестувани. Нелегалната Анна Казей заедно със своите другари по борба била обесена от хитлеристите в Минск.
Смъртта на майката тласка 16-годишната Ариадна и 13-годишния Марат Казееви към активна борба с фашистите – през 1942 година те се включват в партизански отряд. Марат става разузнавач. Ловкото момче много пъти успешно прониквало във вражеските гарнизони в селата, добивайки ценна информация. В боя Марат е бил безстрашен – през януари 1943 година, той няколко пъти се е втурвал в атака срещу противника. Вземал е участие в десетки диверсии на железопътните линии и други обекти, от особена важност за хитлеристите. През март 1943 година Марат спасил цял партизански отряд. Той успял да се промъкне през вражеския пръстен и да доведе на помощ съседните партизански отряди, които разбили противника. През зимата на 1943 година Ариадна получила тежко измръзване, за да спасят живота й, лекарите ампутирали краката й в полеви условия.
А Марат продължил да се сражава с врага още по-ожесточено, отчаяно, отмъщавайки за убитата си майка, за осакатената сестра, за поруганата Родина…За мъжеството и смелостта Марат, който през 1943 година навършил 14 години, е бил награден с орден Отечествена война I степен, с медали за „Смелост” и за„Бойни заслуги”… Бил месец май 1944 година. Навсякъде се подготвяла операцията „Багратион”, която ще освободи Белорусия от хитлеристкото иго. Но на Марат не му било съдено да го види. На 11 май до село Хоромицкие хитлеристите открили разузнавателната група на партизаните. Другарят на Марат веднага загинал, а самият той започнал да се сражава. Немците го обкръжили, надявайки се да го заловят жив. Когато патроните свършили, Марат се самовзривил с граната.
За проявения героизъм в борбата с немско-фашистките завоеватели, с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 8-и май 1965 година, Марат Иванович Казей е бил удостоен посмъртно със званието Герой на Съветския Съюз.
Ариадна Казей се върнала в Белорусия през 1945 година. Въпреки, че останала без крака, тя завършила Минския педагогически университет, била преподавателка в училище, избрана за депутат на Върховния Съвет на Белорусия. През 1968 година е удостоена със званието Герой на Социалистическия труд. Ариадна Ивановна умира през 2008 година. Но паметта за нея и брат й Марат Казей е жива. В Минск е поставен паметник на Марат, неговото име носят улици в градове на Беларус и в страните от бившия Съветски Съюз
Андрей Сидорчик
https://rusofili.bg/wp-content/uploads/2024/02/Kazey_Maratmonument.jpg