Историческата ситуация във връзка със събитията в Украйна достигна критичната точка. Това вече е резултатен момент. На карта, както често се случва в руската история, е заложено всичко наведнъж.
Тази ситуация може да бъде разглеждана по различни начини. Ние предлагаме религиозната перспектива.
Същността на Русия в Православието: съборна Личност
Идентичността на Русия в нейното дълбоко духовно измерение се състои в носенето на чистото Православие. Това е мисията на русите и това ги прави народ, който носи Бога. Това прави руснаците руснаци. Цялата история на Русия от първите князе до наши дни е история на Руското Православие.
Важното тук е, че Православието не е просто религия. То е повече от религия, то е учение за човека, народа, обществото и Държавата.
Според Православието, Църквата е съвкупност от вярващи (покръстени). Тя е построена отгоре надолу: Светият Дух се спуска над покръстения в момента на покръстването и поставя началото на новата, християнска личност на човека. Тази личност е индивидуална и свръхиндивидуална. Колкото повече човек е християнин, толкова повече той е съединен с другите. Храмов, на гръцки καθολικός, дословно означава „цялостен”, „целокупен”. Църквата е съборна личност, тя е една цялост. Всеки православен християнин е част от тази личност. Затова русите не знаят какво е индивидуализъм: Аз не съм последна инстанция, а момент от по-общо същество. Това чувство прекрасно разбират майките, носещи плода утробата си – две същества в едно цяло. Но и мъжете, сплотени в отряд или във войска, знаят какво е това. Те действат като едно цяло. Да бъдеш православен, означава да бъдеш единен и то не само заради това, че трябва да бъдат съединени личностите, но и за да се пресъздаде промислително разделеното в тайнството на кръщението единство на Светия Дух.
Също така се съзидава руският народ. Руснаците създават моментите на единна руска Личност, като тя не е индивидум, не е и съвкупност–индивидум. Тя е общото, което е станало конкретно. Руският народ целокупно е Личност.
Такова е и руското общество. То никога не е асоциативно, не е изкуствено свързано. То е общност, то е органично родство на различни страни на единния Аз. Затова то е едновременно светът, Вселената и покоя. Свят е стара руска дума за обозначаване на селска община. Между другото, думата селяни (рус. Крестьяне) е форма на думата християни. Така са наричали обикновените християни, които се различавали от вярващите бояри, дворяни и други знатни родове.
Държавата в православното руско народно разбиране също е целокупна. Тя е Личност, чиито израз е образа на царя, чрез който се изразява индивидуалността й. Руският монархизъм също е православен, народен и единен.
Етапи от създаването на Свята Русия
Тази идентичност е започнала още от Киевския период, след Покръстването на Русия от свети равноапостолен княз Владимир. Тя е започнала да се оформя в монголския период, като достига своята кулминация във формата на официално учение за Москва-Трети Рим през втората половина на ХV век, след падането на Константинопол от турците и освобождаването на Златната Орда от монголските власти. Русия стана не просто част от Православния свят. Тя се превърна в неговата последна крепост, в пълния смисъл на думата – Свята Русия. След падението и отстъплението на другите православни държави, Русия стана практически единствената крепост на Православието. Тя вече означаваше Руската православна църква, Руския народ, Московската държава и Руския цар.
След разкола и реформите на Петър І тази безусловна идентичност помръкна и отиде на втори план. Въпреки това обаче, тя продължи да води руския народ напред в историята. Тя се съхрани и след краха на Романовата монархия, и в съветския период, но в изкривената болезнена форма на „червената съборност”, комунистическа колективистична версия на руската „съборност”. Показателно е, че руснаците заимстват от Запада не индивидуалния капитализъм, а именно комунистическия капитализъм. За това, макар и осъдително, писа Н. Бердяев.
Разривът с руското начало и появата на Путин
Най-сериозното скъсване с руската идентичност бе не през 1917 г., а през 1991 г., когато в страната се възцари откровено русофобската либерална прозападна капиталистическа групировка. Но и в този период Русия не изчезна напълно, макар и да се затвори в себе си. Народът мълчаливо отхвърляше реформите и чакаше своето време.
„Часът” настъпи заедно с Путин, който наполовина освободи руската идентичност от робството на русофобския либерализъм. Наполовина освободи, но наполовина не. Русия стана по-независима, но все още зависима. Властта стана по-руска, но въпреки това не съвсем руска. Духът – по-православен, но все още не съвсем православен. Обществото отчасти се върна към своята същност, но отчасти все още оставаше в периферията.
И ето, че през 2012 г., с третия мандат на Путин, борбата за руската идентичност избухна с нова сила. Днес тази борба достигна своята кулминация. Държавният преврат в Украйна и присъединяването на Крим към Русия се превърнаха в точки, от които няма връщане назад. И Путин се изправи пред следния избор: или да направи още една решителна стъпка в полза на руската идентичност, или да стои със скръстени ръце и да се предаде пред лицето на вътрешните и външни врагове. Да се запази половинчатия резултат, постигнат през 2000 г., вече е невъзможно. Или Путин трябва да направи последната крачка към Свята Русия, към руската целокупност и цялостност, поемайки върху себе си бремето на цар, или всичките му постижения, все още неустойчиви, но прекрасни като цяло, ще бъдат изгубени напълно.
Против нас е дяволът: да убием вожда
Но ако ние, руснаците, вярваме в Бога и Църквата, то ние трябва да вярваме и в народа си и неговата историческа мисия, да имаме вяра в нашата Държава. Едното не може без другото. Затова е борбата за руското начало и религиозната война. Ние сме ядрото на Православието. Ние сме руската православна съборна Личност, Църква, народ и държава. А кой е врагът на Христа? Дяволът, антихристът, сатаната. Метафори? За невярващите, да, това са метафори. За вярващия – това е достоверна, потвърдена от опита, истина. Значи трябва да се приема буквално това, че руският народ носи в себе си Бога. Това е за руснаците. За руската църква, Народ и Държава. За нашия Цар или нашия предводител. А срещу нас е дяволът. Не метафоричен, а конкретен. Кой е срещу нас, срещу Путин и Русия? Вашингтон, Евросъюзът, Евромайданът. Значи, това е дяволът. При това, той не е фигуративен. Той просто е дявол. Обикновен и древен. Какъвто си е.
За дявола границите са проницаеми. За него не съществуват външни и вътрешни. Той прима формите на народите, царете, армиите, воинствата и културите. Но той подхожда и отвътре, показва се, шепне зад ухото ни, представя се за наш приятел и съмишленик. Ласкае, плаши, зове, отвлича, притегля. Дяволът е мрежа във всеки един смисъл, която има видими и невидими сегменти. Там, където се излъчва CNN или „Ехото на Москва”, гласът на дявола продължава да звучи в друг регистър. Дяволът държи в ръцете си и тези, които осъзнават това, но и тези, които не се досещат. Дяволът е историчен и технологичен. Той е изкусен и опитен враг. Той води война с Русия. Преди всичко, той се старае да разруши единството и цялостта, да разедини Църквата, народа, обществото и Държавата. Такава е и идеологията на либерализма: в нея няма общо, няма личност, има само индивидум, част без цяло. Но най-важното е, че дяволът се цели в царя. Руският цар, руският вожд за него е нетърпим. Той иска да го убие. Нали именно той е носителят на руското православно съзнание, обособен израз на народната и църковна целокупност. В него се пресичат силовите линии на историческото битие на народа.
Дяволът води битка с нас. И ако Путин предприеме още една, последна стъпка, той ще се опита да го убие.
Киев: въстание на бесовете
Тази стъпка днес има конкретен израз – Югоизточна Украйна, където започна борба на вярващия руски народ с киевския сегмент на дявола. Украйна отдавна е терзаема от сатаната, още от епохата на галицко-волинските князе, опитващи се по политически съображения да се отклонят към западна ерес. Униатството бе още една крачка в тази насока. Галицкият нацизъм на Бандера и Шухевич са още една такава. В Киев на Евромайдана победи адът и то не в преносен смисъл, а буквално. „Десният сектор” е отряд на демоните. Там, където завършва видимата линия на тяхната защита от страна на САЩ, ЦРУ и други западни структури, съзнателно воюващи с Русия по геополитически съображения, започва невидимата линия. Хунтата и „Десен сектор” изпълняват укази, които очевидно никой не им издава. Този, който знае как действа дяволът, няма да бъде учуден от това. Това, което се случи в Дома на профсъюзите в Одеса е черна кървава меса. Дяволът принесе руски граждани в кървава жертва. Дали разбираха това тези, които го извършиха? Това няма значение, те изпълняваха инструкции.
Това е ясно. Тези, които не вярват в Бог, могат да търсят други аргументи, икономически интереси, коварни заговори и психологически мотивации. Само че, моля, оставете свещта на място и повече не я докосвайте! Вашата светлина е електрическата крушка, символ на прогреса и модернизацията, прекланяйте се пред нея. За вярващите материалните аргументи нямат значение. За тях са достатъчни споменатите по-горе съображения.
Сатаната вътре
Но не съществува ли тази същата мрежа вътре в Русия? Как не, тя е налице. Тази мрежа е една, но се разделя на две видими части: петата колона – това са тези, които са директно против Русия, православието, руския народ, руската държава и Путин; шестата колона, към която се отнасят тези, които са на страната на Путин и формално се съгласяват с държавността и религията, но са мотивирани от нещо друго, различно от руската идентичност. При това, шестата колана е най-опасна, защото това са вътрешните демони на Путин. Едни му внушават, че либерализмът е полезен за Русия, със Запада трябва да се поддържат прагматични отношения и Русия трябва да продължава модернизацията и социалния прогрес по западния пример. Други не съветват нищо Путин и го подкрепят във всичко, но живеят от корупция и кражби, като методично прехвърлят ограбените средства извън пределите на Русия, ставайки по този начин жертва на Запада. Корупцията като цел и начин на живот също е дело на дявола. Поддавайки се, човек вече е хванат в мрежите, и когато от Запада пристигне заповед за блокиране на сметките и забрана за напускане на страната, този човек става заложник на своята изначална ориентация. По този начин, корумпираният се превръща в съмишленик на либерала, действащ в интерес на дявола. И двата полюса на шестата колона са свързани с петата, като връзките отново са както видими, така и невидими. Когато няма липсващо звено от формална гледна точка, за демоните няма проблем за непосредствена комуникация.
И накрая, дяволът има пряк достъп до Путин, както към всяка жива душа. И ако тази душа, особено душата на управляващ, прави резки стъпки към истината, към руската същност и православната мисия, към Светия Дух, всички тези сегменти оживяват, разпалват се и нападат върховата личност на Държавата.
Те се стремят да го объркат, да го отвратят, излъжат, изплашат, и ако не се получи, да го убият.
Ето какво се случва днес в Кремъл. Ето какво замисля Вашингтон, Държавният департамент, Брюксел, Киев, петата колона, корумпираните и системните либерали (шестата колана) и даже тъмната страна на самия Путин (такава има всеки, а у управляващите тя е най-мащабна, тъй като такава е самата личност). Силите на ада искат да убият Путин. Духовно и психологически.
Свещените битки на Русия
Въпросът за въвеждането на войски в Украйна – решаващ момент от руската съдба
Когато Русия бе истински Свята (Московският период), ние водехме важни, но все локални войни. Ние отстоявахме вярата и истината, но нашите врагове не бяха чистото зло – нито казанските, нито астраханските татари, нито Ливонския орден, нито Литва. Съперници, конкуренти, носители на различна от нашата идентичност, но в никакъв случай това не бе дяволът. Ако сме ги наричали така, то е било метафорично. Да, в омразата към руския народ винаги е имало нещо дяволско, но не в чист вид.
По-късно мащабът на нашите действия се увеличи, но и концентрацията на руската идентичност отслабна. При Петър І и неговите последователи Русия се сблъска с Европа, но вече не като Свята Русия, а като европейска национална държава, следваща рационалната логика и светските интереси. Святостта се прокрадваше и в този период, но отново би било пресилено да се каже, че Руската Империя е полюс на светлината, а нейните противници са дяволски орди. Имаше нещо такова, но отново не в чиста форма.
В съветските времена тази мисия на руския народ стана още по-мащабна и обострена. Противопоставянето на световния капитализъм и европейския фашизъм се тълкуваше като изпълнение на дълбоко предназначение. Но отново формата на тази мисия бе, отчуждената от руското начало, атеистична материалистична идеология. Комунизмът бе подобие на съборността, зловеща пародия, макар в него да личат някои черти на тази съборност. Противниците на СССР искаха максимално да се сближат с мрежата на дявола, но отново не до край. И в самия СССР имаше тъмни сатанински петна (русофобията, атеизма, абсурдния догматичен материализъм), а у враговете му градусът на сатаната не бе достигнал все още последната степен.
През 90-те години Русия, в лицето на политическия елит, почти се бе предала на врага, приемайки неговите норми, идеи и правила. Това е най-лошият период от руската история, никога руснаците не са били толкова далеч от своята същност. Фактически, при Елцин Русия я управляваха същите тези сили, които превзеха властта в Киев през март 2014 г. Това бе разпадането на Велика Русия като СССР. И разстрел на Парламента. И истинско тържество на русофобските негодници: това са те днес- петата колона, които се преструват и в редовете на шестата, а тогава те бяха на власт, елитът, управляващата групировка. Дяволът през 90-те влезе във вътрешността на страната и се зае да унищожи поколения, да разгради културата, образованието, политиката и духът. Но паралелно стъпка по стъпка се възстановяваше Православието, народът прииждаше в храмовете, четеше книги, започна да се моли и да се замисля над своята история и идентичност. Въпреки управляващите през 90-те твари.
Последна битка: ние сме в точката на кулминация на руската история
И ето, че при Путин настана уникална ситуация. Днес Русия вече не е обременена от фатална лъжлива идеология – нито съветска, нито либерална, нито империалистична. Затова новите битки на Русия позволяват ясно и почти безпрепятствено да се види нейната изконна духовна същност. Руснаците днес са просто руснаци, такива, каквито са. И това открива възможността за пряка и безпрепятствена работа на духа – Светия Дух чрез нашата църковност, народния дух – чрез нашите действия, държавния – чрез властта и фигурата на управляващия ни. И заедно с това, врагът, с когото ние встъпваме във финална битка, вече не се крие. Културата на съвременните САЩ и Европа, както и страните от НАТО – това е културата на чистия ад. Тук не е останало нищо двусмислено, тайно, многостепенно. Цивилизацията на Антихриста е построена в глобален мащаб и никой вече не се опитва да скрие нейните истинни основи. Дяволът властва на Запад, където Сатаната падна още в началото. Това е неговата част от светлината, към нея ние се обръщаме в момента на Светото Кръщение, повтаряйки три пъти „Отричам се от Сатаната” и „ плюем на бесовете”. Дяволът винаги е бил силен на Запад, но никога по-рано не е имал там абсолютната власт.
И заедно с това Русия до днес е запазила, макар и до известна степен в орязан вид, предишния Романовски и съветски мащаб. Както и да се опитваха да ни притиснат, ние успяхме да съхраним статуса на велика световна държава. И това не могат да ни го простят.
Затова финалната битка започва едва сега. Всичко, което се е случило до момента е било само предисловие, историческа прелюдия към настоящия момент. Едва сега всичко е поставено на карта. Не само нашата съдба, но и съдбата на Духа.
Битката за Украйна не е политика и даже не е геополитика. Това е Свещена война. Война за края на Историята. Тя се провежда на всички нива веднага, но нейната същност е финалния сблъсък на силите на светлината и тъмнината. Руските носители на Христа, Сина Божи. Техни противници са дяволските орди.
Толкова гръмки слова бяха изречени по-рано, че днес е трудно да се повярва, че именно на нас се пада да станем финален акорд от световната история. Възможно е да се говори за девалвация на есхатологията и износването на апокалиптичните настроения, за несбъдване на пророчествата и предсказанията. Но ние не предричаме и не предсказваме, ние интерпретираме структурата на руската история, изхождайки от нейното религиозно православно руско разбиране. И се получава именно този резултат.
„Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на тоя век, против поднебесните духове на злобата”, казва св. апостол Павел (Еф. 6:12). Кои са тези „началства”, „власти”, „светоуправници на тъмнината на тоя век”, „поднебесни духове на злобата”? Не плът и не кръв, пояснява апостолът, то ест това е невидимата част от мрежите на дявола. Това е самият той в своето ядро. Нашата борба за Югоизточна Украйна, за цяла Украйна, и по-нататък, за Европа, за света, се води „против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на тоя век, против поднебесните духове на злобата”.
Нашият враг е дяволът, наш вожд е Архангел Михаил, и с нас, с руснаците, е Бог.
Александър Дугин