Атака била поругала знамето на ЕС в Народното събрание! Това и други подобни заглавия заливат електронните медии и информационните сайтове днес.
Значи тук в този текст не иде реч за Атака. А за знамето на ЕС.
Първо, да поместиш едно знаме встрани от телевизионните камери по време на брифинг, не е поругаване, а разграничаване. Поругаване би било, ако въпросните бъдещи депутати бяха изхвърлили знамето през прозореца на парламента, както направиха това наскоро техните унгарски колеги от партия Йобик.
Второ, няма нищо поругаващо в това да не искаш да застанеш пред друго знаме, освен пред българското.
Поругали знамето на ЕС, видиш ли.
Питам аз, с какво ЕС не поруга не само нашето национално знаме, но и самите нас, в качеството ни на най-бедния народ в Европа?! И всъщност колко пъти ни поруга ЕС за тези 25 години колонизация, наречена с гръмкото име демокрация?
И ви отговарям веднага – поруга ни отгоре до долу и после отдолу нагоре. Не остави дори едничко непоругано място в националното ни тяло и в националната ни душа.
Поруга икономиката ни, като съсипа и закри с помощта на българските си лакеи цялата ни индустрия и на нейно място въведе във владение своите монополи.
Поруга армията ни, като я наряза на скрап и ни направи напълно беззащитни и зависими в качеството ни на безплатна васална територия на НАТО.
Поруга бащите и майките ни, като ги остави да се гърчат в мизерия и нищета, болни и гладни, изгубили смисъла на своето съществуване.
Поруга младите хора, като ги прогони от родината им и ги превърна в евтина работна ръка в чужди държави.
Поруга културата, образованието и науката ни, като докара мислещите българи, учените и учителите до просешка тояга, докато хвърляше поощрителни награди на тези, които бяха твърде красиви и послушни и се вписваха в новата идеология.
Поруга земята ни, като с помощта на слугите си превърна България в разграден двор и буферна зона, в която нахлуват на тълпи всякакви африкански и близкоизточни неидентифицирани субекти и обекти.
Но най-страшното е, че поруга съзнанието ни. И ни превърна в глупави, немислещи, необразовани, чалгослушащи, агонизиращи полусъщества, на които беше внушено, че думата патриотизъм е мръсна. Че Европейският съюз е по-велико и по-важно нещо от България. По-важно от собствения ни живот. Че всички ние трябва да развеем високо европейското знаме и да го поставим над всякакъв национален интерес.
Не.
Мерси.
За мен има само едно свято знаме. То сега не се вее. Поругано е. Увиснало е срамно на пилона, защото по него пъплят танцьорки, пълзящи нагоре към меките кресла на властта. Увиснало е тъжно и самотно, защото вече няма мъже на честта, които са готови да загинат, за да го издигнат отново високо.
Но все пак – рано или късно то ще се вее отново.
Защото не само във нас, а във всички европейски народи се надига Копнежът – онзи изконен копнеж, теглещ към корените на смисъла, които крепят света. В тези корени е силата на паметта и живота. В тях са соковете, които държат народите живи, откакто светува светът.
Рано или късно чуждото знаме, което днес беше поместено кротко встрани, ще изхвърчи не просто през прозореца, а ще бъде изхвърлено на боклука на историята.
При това – заедно със своите знаменосци.
Автор: Христина Христова
afera.bg