Американският президент Барак Обама е използвал съкращаването на разходите за Пентагона, за да постигне свои собствени политически цели, пише политологът Марк Мояр от Института за изследване на външната политика в статия за The Wall Street Journal.
Експертът отбелязва, че новината за съкращаването на 40 000 действащи американски военни (съгласно плана към 2017 г. броят им трябва да бъде сведен до 450 000) предизвика вълна от критика по адрес на Обама. Сенатор Джон Маккейн нападна президента, като го предупреди за „опасните последствия“ от бюджетната стратегия.
Бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс пише в мемоарите си, че през пролетта на 2011 г. президентът обещал, че Пентагонът ще се лиши само то 10% от обема на секвестъра, но в крайна сметка Обама е стигнал до варианта, при който лъвския пай на бюджетните съкращения се падна на отбраната.
Въпреки това през декември 2013 г. американският президент предложи дефицитът във федералния бюджет да се реши не със секвестър, а с помощта на по-високи данъци за богатите американци, но в крайна сметка не бе избегнато принудителното съкращаване и през март Обама подписа указа за секвестиране. При това президентът обвини републиканците, че са провалили преговорите, заради отказа от уличаване на данъците.
Според политолога Обама отначало харесал идеята за съкращаване на военните разходи – по време на преговорите за бюджета през 2011 г. Белият дом разработвал и нова стратегия за национална сигурност, приспособена към условията на значителни съкращения. В документ, посветен на стратегическото управление на отбраната за 2012 г., било заявено, че САЩ могат да си позволят съкращения, тъй като войната в Иран и Афганистан е към своя край.
През 2013 г. тогавашният ръководител на Пентагона, Чък Хейгъл, за пореден път предложи преразглеждане на някои елементи от военната стратегия. И по-конкретно, още по онова време бе предложено личният състав на въоръжените сили да се съкрати до 420 000 или 450 000 души, нещо, което не би попречило на американската армия да изпълнява поставените задачи. С това се съгласиха и от Белия дом, но в Пентагона плановете на Хейгъл срещнаха жестока съпротива.
Още през 2012 г. командващият Обединените щабове на армията на САЩ генерал Мартин Демпси заяви на изслушване а конгреса, че ако принудителното съкращение влезе в сила, то „САЩ повече няма да бъдат световна държава“, а генерал Реймънд Одиерно обвини Чъй Хейгъл, че „гледа света през розови очила“. В условията на толкова съществени съкращения на военните разходи под заплаха може да се окаже способността на американската армия да проведе пълноценно дори една бойна операция, добавя политологът.
Марк Мояр отбелязва, че за упадъка в армията на САЩ преди всичко е виновен Обама, но той също така е и човекът, който може да промени това – „кръвозагубата“ на въоръжените сили на САЩ трябва да бъде спряна, но за това американският президент ще трябва да преодолее неприязънта си към републиканците и да се научи да признава собствените си грешки.