Много млади хора гласуваха за първи път на местните избори във Франция. Избори, които предизвикаха толкова много коментари. Според официалните резултати, най-голямата част от гласоподавателите между 18 и 24 години е гласувала за Националния фронт. След терористичните атаки в Париж и особено в концертната зала „Батаклан“, където имаше най-много жертви, френските младежи изведнъж разбраха, че животът им може да бъде отнет във всеки един момент на всяко едно място. Те изведнъж загубиха „правото на безгрижие“, ако трябва да използваме този много точен израз на философа Ален Финкелкро.
Резултатите от изборите показват, че поколението „Батаклан“ е много по-разнообразно, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Не става дума само за „млади, купонджийски настроени, отворени и космополитни хора“, както писа „Либерасион“ в деня след атентатите. Тук нещо липсва. Освен „млади, купонджийски настроени, отворени и космополитни“, тези хора са и консервативни. Това поколение не е съставено единствено от децата на буржоазията от парижкия център, която е фен на мултикултурализма, поне на теория. В това поколение влизат и децата на средната класа от провинцията, която бързо се „пролетаризира“. Предприятята затварят или биват аутсорсвани. Земеделските производители и дребните предприемачи търпят загуби.
Държавните служители се примиряват със стагниращите доходи. Безработицата се усеща все по-силно, а срещата с мигрантите е ежедневие. Това е контекстът, в който живеят много младежи, които търсят работа и често не я намират. Те не виждат никаква полза от свободния пазар и по-скоро се усещат като жертви на глобализацията. Много френски анализатори се занимават с тези проблеми. Например Кристоф Гилюй /“Франция на периферията“, 2014 г./ твърди, че социалистите и републиканците спорят основно за гласовете на хората от метрополиите и съвсем са забравили провинцията. Левицата и синдикатите отдавна не представляват интересите на средната класа в малките населени места, която едно време просперираше, а днес обеднява. И ето тук се появява Националният фронт със своята рецепта за една социална десница и със силния акцент срещу безконтролната миграция.
Би било много грешно да приписваме успеха на тази партия сред младежите единствено на страха им да не бъдат вдигнати във въздуха, докато вечерят в някоя пицария. Страхът, разбира се съществува, но има и много други причини. Говорим за поколение, чиито представители търсят работа и сигурност и които искат да бъдат чути. Марин Льо Пен спечели, защото беше единствената, която правилно интерпретира дълбокото безпокойство, което е завладяло френското общество и което се отнася до всичко – до икономиката, социалния живот, идентичността. Освен това тя посочи и източника: Европейският съюз, който със своите неразбираеми изисквания парализира икономиката, демонтира социалната държава и съсипва бизнеса, както и Германия, която вместо да се опита да коригира търговските и индустриални неравенства, прави всичко възможно да ги продължи до безкрай, защото е единствената, която печели от тях. Франция, както и другите европейски държави, страда от объркването на днешния западен свят, който воден от Съединените щати, не дава никаква сигурност.
Този свят провокира ненужни напрежения с Русия на Путин и в Близкия Изток, което води до дестабилизиращи феномени като масовата миграция. Западът се е превърнал в заложник на екстремисти като непредсказуемия Ердоган. Французите са дълбоко разтревожени и от продължаващата загуба на суверенитет на държавата си, която не е в състояние да бъде повече господар на съдбата си.
Останалите партии не могат в никакъв случай да засегнат тези проблеми, защото са свързани, открито или не толкова, със същия този международен истаблишмънт, който управлява Европа зле, дори може да се каже абсолютно зле. А Марин Льо Пен отхвърля прегръдката на този елит, говори ясно и в същото време се дистанцира от онзи Национален фронт на баща си. Ако искаме да разберем по-добре нейния успех, трябва да знаем, че днешният Национален фронт е несравнимо по-различен от някогашния, че отдавна не пребивава в политическата маргиналия, а все повече се възприема като наследник на голизма и като носител на истинските републикански ценности. Той се превръща в една голяма дясноцентристка формация, която успешно отправя посланията си към най-различни избиратели. Партията на Марин Льо Пен се харесва на старите шовинисти, но и на дребната и средна буржоазия, а успява да увлече и някои представители на умерената левица.
Националният фронт заема мястото, което дясноцентристките и лявоцентристките партии отстъпиха или защитават само на думи. Традиционните партии, които управляваха Франция през последните десетилетия, много често, идвайки на власт, правеха точно обратното на обещаното. И съвсем закономерно гласоподавателите ги загърбиха. И съвсем закономерно днес гласуват за Националния фронт.
Източник: Il Giornale
Превод: Петър Волгин, a-specto.bg.