На 24 ноември 2016 г. се навършиха 102 години от освещаването на софийския храм „Свети Николай Мирликийски“.
Тази година големи тържества по повода нямаше, защото Руската църква, както я наричат повечето миряни, отбелязва тържествено само кръглите годишнини. Всеки ден в храма обаче се стичат много хора, като че ли е празник. Дали защото владика Серафим Соболев бе обявен в началото на годината за Свети Серафим Софийски Чудотворец? Какво се промени от тогава до сега? Проверихме на място.
На пръв поглед в руската църква всичко върви по старому. В двора на храма винаги има хора. В криптата, където се намират мощите на светеца, десетки пишат писма до него, изпълвайки заръката му. Приживе архиепископ Серафим е казал, когато си тръгне от този свят, хората да идват на гроба му. Дал е дума, че ще откликва на техните молби, но само ако са написани.
„В България Свети Серафим бе почитан и до канонизацията. Много българи възприемат обявяването му за светец като естествен завършек и признание на неговата небесна святост. Разбира се, че след като той беше канонизиран, нарасна неговата небесна отговорност. И преди това много хора са се обръщали с молитва към него, но сега със сигурност броят им е по-голям. И това е така защото неговата духовна помощ е станала още по-благодатна“, разказва предстоятелят на храма архимандрит Филип.
„Народ винаги е имало в Руската църква, сега обаче идват много хора от различни националности“, казват жените в храма. „Особено през лятото. Не съм си поставяла за цел да броя колко гърци, сърби и македонци са дошли тук“, казва развълнувано Сава Генчева, която от години работи в храма. „Дори има хора, за чиято народност не съм наясно. Влизат и на английски казват, че идват при софийския светец. Името му не знаят. Затрогващо е“, добавя още по-развълнувано жената. „И знаете ли? Идват много мюсюлмани, които купуват иконата на светията. Не влизат случайно, а защото искат да го почетат“, продължава Сава, като прекъсва въпроса ми.
Жените в храма разказват, че постоянно идват хора, които споделят за нови чудеса на светията. Седмица след канонизацията дошла жена с детето си, което заеквало. Посещенията при лекари и различни специалисти не довели до резултат. Притеснена, жената дошла в храма, помолила се за изцеление и взела елей от кандилото на светеца. „Разказа ни след това, че още тук намазала детето с елея, направила го и вкъщи, а на следващия ден му дала да изпие капчица от него. Постепенно детето преодоляло заекването. Станало неволно. Дори близките му не усетили, как се изчистил говорът му“, сподели една от жените.
„Един ден дойде жена, на която предстоеше тежка операция. Лекарите обаче били скептични, защото положението ѝ било безнадеждно. Съвсем скоро отново я видях. Дойде да пусне благодарствена служба, защо операцията минала успешно, а положението не било изобщо толкова страшно, каквито били първоначалните опасения на лекарите и целия екип“, добавя Сава Генчева.
В храма идват все повече хора с житейски проблеми. Такива, които нямат работа, или пък имащи семейни несгоди. Записват имената си за молебена. Остават на службите и се молят заедно с отците. След време отново се връщат за похвала и разказват за промените, настъпили в живота им. „Може наивно да ви звучи, но това е самата преживяна истина. Хората са ходили и по други места, но тук са видели ползата и са почувствали застъпничеството на Свети Серафим“, казва още Сава Генчева.
Хората продължават да пишат писмата си до светеца, но вече търсят и неговия елей, както и поученията му, събрани в книга. Промяната от февруари до сега е, че те не само идват на гроба му да се поклонят и да се помолят лично, а търсят и молитвите, които свещениците отправят. По думите на жените в храма радостното е, че идващите с неособено доверие и скептицизъм, по велика Божия премъдрост, отново се връщат.
След канонизацията на Свети Серафим е нараснал и броят на поклонническите групи. Такива е имало и преди, но сега това започва да се превръща в традиция. „Няколко големи поклоннически шествия от Русия имаше тази година“, каза отец Филип. „През септември ни посети голяма делегация от Воронежката митрополия на Руската православна църква начело с митрополита, епископи и 30 свещеници. Те дойдоха в България, за да се помолят на Свети Серафим тук, където са погребани мощите му, и да посетят местата, свързани с неговия живот и служение. Неслучайно беше това посещение, защото Свети Серафим е бил последният дореволюционен ректор на Воронежката семинария. До края на живота си той носеше титлата Богучарски, което название идва от един от градовете, намиращи се на територия на Воронежка митрополия“, уточни архимандритът.
Няма статистика колко хора от Русия са дошли да се поклонят пред мощите на светеца, но нарастващият им брой говори за все по-големия интерес към него в Русия. „Смятам, че това е само началото. Трябва обаче да се работи в тази посока и поклонническият туризъм в България да се развива. Личността на Свети Серафим помага и затова“, казва отец Филип. „И преди той беше връзка между руската и българската църква, което безусловно е така. Той винаги e бил традиционен руски богослов и руснак по произход и манталитет, но приема и обича България като своя втора родина“, завършва отецът.
Автор: Иван Филчев, Руски дневник