С тази дума на Гагарин на 12 април в далечна 1961 г. животът на нашата планета замръзна, а след това стремително се понесе в нова посока. В същия този априлски ден започна космическата ера.
Юрий Гагарин се върна на земята и също започна нов живот. За кратката си биография той не стана „небесен“. Небивалата слава и всеобщото обожание не го повалиха – той до смъртта си остана нормален човек и този подвиг е не по-малко труден от космическия полет.
Една кратка история в София. Преводачката на Гагарин по време на посещението му в България била едно младо момиче, на което му предстояло да се омъжва. Но нещо се объркало и точно тогава те се скарали с годеника си. Гагарин видял промяната в настроението на преводачката и попитал какво не е наред. В крайна сметка тя признала: Сватбата ми е пред провал. „Поехали“ („Да вървим“) , – казал Юрий Гагарин. Той ги помирил набързо – как да не се подчиниш на такъв човек! И те заживели щастлив живот …