Борис Немцов беше един от най-яростните критици на президента Владимир Путин и едно от най-разпознаваемите лица на руската опозиция.
Важно е да се каже, че в последно време тази опозиция е в разбито и насипно състояние. Настоящето й състояние няма нищо общо с онези славни за критиците на Путин дни от края на 2011 и началото на 2012 г. – дни, когато в Москва да протестират срещу него излизаха десетки хиляди души. Днес на подобни митинги с голяма мъка се събират няколко хиляди.
Причината за този непопулярност на руската опозиция е обяснима. След преврата в Украйна преди година и санкците, наложени на Русия от Съединените щати и ЕС, голяма част от руснаците усещат, че страната им е застрашена, че Западът силно се стреми да върне Русия в състоянието, в което тя пребиваваше по времето на Елцин.
Между другото Борис Немцов беше министър и вицепремиер на Русия именно в този период. А Елциновото време се оценява от повечето руснаци като време на най-нагъл грабеж и разгул на олигархичните кланове. Тогава Русия, разбира се, беше много удобна на Запада и най-вече на Съединените щати, защото изпълняваше всички чужди нареждания. Елцин се интересуваше основно от алкохола, приближеният му кръг, наречен Семейството, се вълнуваше от това как може да открадне повече, а това, че страната вървеше към провал, не вълнуваше особено либералния елит.
Ето защо днес повечето руснаци реагират с презрение и направо с погнуса на думи като „либерален“ и „демокрация“, защото тези понятия бяха възхвалявани най-вече от хората, които ограбиха Русия през 90-те. Поради тази причина и влиянието на днешната руска опозиция е толкова слабо.
Има и още нещо. Аргументите на днешните опозиционери срещу Кремъл звучат така, все едно ги е писала Виктория Нюланд или някоя друга подобна леля в Държавния департамент. Освен това днешните опозиционери защитават новата украинска власт и ругаят проруското опълчение. Това няма как да се хареса на повечето руснаци. Всеизвестно е също така, че без американската финансова и морална подкрепа за партии и неправителствени организации в Русия тамошната опозиция не би просъществувала и ден. Затова и масово в съзнанието на обикновените руснаци тази опозиция се възприема като американска Пета колона и съответно няма как да има особена подкрепа. На особена подкрепа се радва президентът Путин, чийто рейтинг през последната година стремително се увеличи. И това е нормално, когато хората чувстват, че държавата им е застрашена, те се сплотяват около властта. Дори и да не я харесват особено.
На 1 март в Москва трябваше да се проведе опозиционен митинг под названието „Пролет“. Този митинг едва ли би привлякъл особено много хора. Съответно властта нямаше основания да се притеснява нито от митинга, нито от опозиционните водачи. Само че такава беше картината преди убийството на Немцов. Защото значението на един убит опозиционен лидер нараства неимоверно. Ето тук идва класическият въпрос, който се задава при всяко едно престъпление – кому е изгодно? Правилният отговор на този въпрос до голяма степен ни помага да разкрием престъплението. Точно сега властта в Кремъл няма никакъв интерес да извърши подобно деяние. Опозицията не я застрашава с нищо, лидерите й са дискредитирани, съответно каквото и да правят, няма да срещнат особен положителен отзвук у населението. Путин дори има интерес неговите критици да говорят колкото се може повече. Колкото повече говорят, толкова по-несимпатични стават на голямата част от населението. Ето защо за Путин е важно да има живи и говорещи колкото се може по-често опозиционери. Съвсем други са хората и силите, които имат интерес от убийството на Немцов. Това са тези, които по всякакъв начин се опитват да дестабилизират Русия и да я представят като царство на тиранията. И затова ми се струва логично хората, планирали убийството на Борис Немцов, да се намират някъде много далеч от Русия. Те дори не са в Европа. Още по-далеч са. Даже ми се струва, че това са същите хора, които планираха провокацията с малайзийския боинг през лятото на миналата година. Тогава на заколение бяха изпратени близо 300 души, тази нощ пък беше жертван известен руски опозиционер. И в двата случая целта е една – да бъде дискредитирана Москва и в крайна сметка неудобният Путин да бъде свален. Дори и тази цел да бъде постигната, силно се съмнявам, че след това светът ще стане по-добро място. Но пък знам кой има интерес от това. Сигурен съм, че и вие го знаете.
Петър Волгин
„Деконструкция“
БНР