Тези, които искат да унищожат всяко разноговорене в ефира, по нищо не се различават от гаулайтерите в нацистка Германия, казва известният журналист
Петър Волгин е журналист и писател. Роден е на 28 септември 1969 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в БНР, водещ е на предаването „Деконструкция“, което обаче вчера бе свалено от ефир.
– Господин Волгин, стана ясно, че СЕМ сериозно е тръгнал срещу „Деконструкция“ и е наложил глоба на предаването. Вече стана ясно, че предаването пък бе свалено от ефир. Шефът на съвета Георги Лозанов започна веднага да отрича този факт, заради това ще ни обясните ли какво точно се случи?
– Случи се това, че пристигна един акт в БНР, в който се изреждат закононарушения на предаването „Деконструкция“. По начина, по който са описани обаче, това не прилича на някакъв нормален административен акт, а по-скоро напомня на сюжет на пиеса от Йонеско.
– Какви са нарушенията, които „Деконструкция“ е допуснала според този акт?
– Нарушенията са много интересни. Под прицела на цензурата на СЕМ е попаднало предаване, което изобщо не се занимава с вътрешна политика, нито с Реформаторския блок, нито с ДСБ, нито с Радан Кънев, нито с Бойко Борисов, нито с протестъри или каквото и да било друго. Това е предаване, което се занимава с последиците от атентата в Париж.
– Така ли? И какво скандално са забелязали в него?
– Именно в такова предаване хората от СЕМ са решили, че са извършени някакви тежки нарушения на плурализма, на множеството на гледните точки. Аз се чудя какво множество на гледните точки може да има в една такава тема, когато се обсъждат терористични атаки и хората, които са ги извършили. Може би трябва да бъде дадена гледната точка на ИДИЛ? И те да кажат колко е хубаво да се взривяват и да се разстрелват невинни хора. Да, това е една различна гледна точка и СЕМ, който е много загрижен за плурализма, би приветствал поставянето на една такава тема.
– А открили ли са и други нарушения?
– Ами нарушения бяха открити във всички коментари, в моя, в този на Калина Андролова и, разбира се, любимото ми – в ироничния коментар на Божан Петров. Любопитното тук е, че не се говори за това, че има събеседници, които не представляват различни гледни точки, а се атакуват коментарите сами по себе си.
Господин Лозанов, който трябва да е суперпрофесионалист в медийните дела, въпреки че като председател на Съвета за електронни медии няма нито един ден стаж в електронна медия, но това може би са подробности, та той би трябвало да знае, че коментарът винаги е авторски. Това не е новинарска емисия, това не е „По света и у нас“ или вечерният осведомителен бюлетин на програма „Хоризонт“, това е коментар, където, опирайки се върху фактите, авторът дава своята гледна точка. Няма как да искаш в един коментар да има десет гледни точки. Той заради това е коментар, защото присъства позицията на автора.
– Да разбирам ли, че вече и иронията в коментарите не е одобрявана от регулаторната институция?
– Никак не е одобрявана. В своите коментари Божан Петров иронизира по своя уникален начин управляващите и това, което те правят, наричайки ги „прекрасни хора“, „велики гении“, „абсолютни майстори на политическото действие“. Сега, за да има различна гледна точка на това, как трябва да изглежда един контраироничен коментар? Може би тогава трябва да наема някой, който да пише коментари колко са тъпи управляващите, какви идиоти са, за да може да се подразбере това по обратния начин. Май ще стане малко сложно. Явно обаче иронията вкарва в дълбок потрес хората от СЕМ и те заради това сътворяват подобни странни доклади.
– Георги Лозанов твърди, че това не бил акт на СЕМ?
– Да, казва се, че това не е СЕМ, това били някакви експерти, които са написали, защото така са преценили. Разбира се, ако не бяха получили съответната интифа от пожизнения председател, те никога нямаше да напишат такъв доклад. Просто на тях им е казано: „Вижте го там този Волгин, намерете му нещо“. И те понеже бързат да изпълнят поръчката, дори не са си дали труда да намерят някое предаване, в което би имало повече за какво да се хванат. И заради това нещата, които са написали, са абсурдни.
– Наистина ли окачествявате всичко това като цензура?
– Това е цензура. В това няма нищо изненадващо. Просто господин Лозанов е човек, който от доста дълго време насам изпълнява политически поръчки на хората, които са на власт, няма значение тези хора от коя партия са, дали са леви, десни, центристи или с някакви други определения. Неговата единствена цел е да запази своя синекурен и добре платен пост и поради тази причина той трябва да удовлетвори властовите мераци на тези, които управляват в момента. Това е толкова прозрачно, че няма какво толкова да се коментира дори.
– Прочетох изявление на Лозанов, в което той твърди, че вие сте злоупотребявал с либерализма на политиката на СЕМ и БНР.
– Не знам каква толкова либерална политика води СЕМ по отношение на медиите. Знам само, че изглежда за СЕМ по отношение на целия медиен сектор съществува единствено „Деконструкция“. Не съм чул СЕМ да са обърнали внимание на други предавания в други медии, било то радио или телевизионни. Аз също гледам телевизия, слушам радио и често пъти излизам от кожата си, когато чувам какви глупости и неистини се говорят и колко, в някои предавания особено и в някои национални телевизионни станции, действително, сякаш не говорят журналистите, които са назначени там, а говорят „Америка за България“ или кръгът „Капитал“. Няма никаква друга гледна точка освен тяхната. Само че това, кой знае защо, никога не е правило впечатление на Георги Лозанов. Той не се потриса от това, че понякога в продължение на много дълго време в някоя медия, в някое предаване се натрапват единствено американофилски и протестърски гледни точки.
Аз нямам нищо против да има и тази гледна точка. Но хайде, за бога, да има поне едно предаване, което да е малко по-различно, да излиза от неолибералното клише, което властва в България. Явно СЕМ е получил в момента задачата да унищожи този остров на разноговорене, за да може неолибералният консенсус да не се чувства застрашен от нищо.
– Защо прибягват до толкова груба саморазправа?
– Аз също смятам, че е много показателен самият факт, че се действа по този начин. Това е типичен начин да запушиш устата на някого с финансови санкции, а и да прикриеш цензурския си мерак зад уж някакво спазване на буквата на закона и да кажеш: „Тук е нарушена тази точка от закона, този параграф и този член“. Само че освен буквата на закона има и нещо, което се нарича здрав смисъл, и нещо, което се нарича почтеност и морал. На мен ми се струва, че точно господин Лозанов е последният човек, който може да говори за морал.
– Какво имате предвид?
– Имам предвид кризата, която се разрази в БНР преди половин година. Тогава различни журналисти, от различни програми и, подчертавам, с различни политически възгледи, поискахме оставката на генералния директор на БНР Радослав Янкулов. Тогава господин Лозанов каза, че ще си подаде оставката, ако до един месец тази криза не бъде разрешена. Познайте дали господин Лозанов си подаде оставката?
– Ами не се очертава такова събитие на хоризонта…
– Изобщо не се очертава нещо подобно. Така че човек, който дава обещания сериозно и тържествено, а след това си подвива опашката и се държи така, все едно нищо не е казал, е последният човек, който може да говори за морал или който да призовава другите да спазват някакви правила и закони. Той самият потъпква не само собствените си обещания. Той потъпква принципите, на които уж служи – принципите на защита на свободата, на защита на плурализма. Той служи единствено на своя собствен конформизъм.
– Нормална ли е такава медийна среда, в която наистина всички са се фиксирали в едно-единствено предаване на БНР, докато всички останали се изкарват изящни, хуманни, небесни, високоморални и либерални журналисти?
– Това е абсурдно. Ако действително трябва да действаме по този начин, да унищожаваме всяко едно разноговорене, да унищожаваме всяка различна гледна точка и призивите за това унищожаване да идват от така най-либералните среди, тези евроцентричните, от носителите на европейските ценности, то тогава, извинете, тези хора, които искат да ги възприемаме като ангелоподобни същества, по нищо не се различават от гаулайтерите в нацистка Германия или сталинска Русия. Само че сега просто използват друга лексика. Иначе мераците им, желанията им са абсолютно идентични.
Интервю на Александър Симов, в. „Дума“