18 юни 2015 година. Министър Николай Ненчев, известен като Ники Косата (гальовно) и Перукан, което вече е малко по-просташко, обявява пред медиите: „Към България не е изпращано официално запитване за разполагане на американска военна техника. Ако получим такова запитване, ще анализираме много внимателно това искане и тогава ще решим как да действаме. Предстои среща на НАТО и там сигурно ще се дискутира тази тема“
Ненчев, разбира се, е безгръбначен. Това не е обида, а просто констатация. В ума му нито за миг не се ражда идеята, че може би има едно такова мистично нещо, наречено „национален интерес“ и той категорично повелява България да не бъде превръщана във фронтова държава заради нечии чужди и външни геополитически игри. Но няма как да очакваме усложнено мислене от един освирепял антикомунист, от един псевдоземеделец, от един евроатлантик, инсталиран на поста си не да бди за нашите интереси, а да прокарва чужда воля. Точно поради тази причина Ники Косата не може да отлепи в класацията на рейтинги. Неговата популярност е около процент и нещо, защото българският народ, дори в най-мрачните си мигове, винаги е можел да разпознава лакеите и да ги презира тихо.
И Ненчев със сигурност го знае. Това е причината да опита да си купи най-яростните русофоби у нас и да ги прати за сметка на МО да ходят из страната и да четат лекции за националната сигурност. Когато си мекотело, как да не си харесаш Иво Инджев за лектор, или пък Илиян Василев. Пари за заплати и за храна в армията може да няма, ама за някой грантаджия винаги ще се намерят.
Разбира се, тези с купените от министерството на Ненчев съвести няма да отидат и да разкажат за това как досега точно този министър на отбраната не е спирал да лъже в комуникацията си с обществото. Например, наскоро обвини дори агенция „Ройтерс“ в лъжа, а легендарната агенция написа неудобната истина – че на нашите полигони се обучава „умерена сирийска опозиция“, която щяла да бъде пусната срещу Ислямска държава. Под „вещото“ ръководство на Косата България се превърна в плацдарм за осъществяване на най-нечисти и неприятни сенчести чужди интереси, и страната ни постепенно потъва в блатото на зависимости, които като нищо ще ни направят мишена на световния тероризъм. Негова жертва няма да стане Ненчев. Той ще стои охраняван и недосегаем. Всички останали обаче няма да имат това щастие.
Но нека да се върнем към изявлението на Ненчев от 18 юни. Той казва, че няма официално искане от САЩ. Няма! Дори и да има, казва Косата, ние ще анализираме дълго, ще мислим, и чак когато има среща на НАТО, ще излезем с позиция.
Долна, арогантна и мазна лъжа. Лъжа като на типичен член на Реформаторския блок. Евроатлантическа лъжа.
Защото само 5 дни по-късно – на 23 юни в Талин, американският министър на отбраната Аштън Картър съобщи, че Естония, Литва, Латвия, България, Румъния и Полша са се съгласили да приемат на своя територия американско тежко въоръжение.
Нали не е имало искане? Нали щяло да има анализ? Осъзнавате ли, че Николай Ненчев вече лъже ей така, без никакво усилие. Лъжата е станала основен негов инструмент. Той лъже без да мигне дори.
Защото думите на Картър ни изправят пред тежка дилема. На кого да вярваме – на Ненчев или на неговия господар? Аз вярвам на господаря – убеден съм, че министерството на Ненчев, а и правителството, в което участва, е дало съгласие моментално, при това с изплезен от удоволствие език. Но защо трябва да научаваме този факт от американски политик? Не беше ли редно министърът на отбраната да застане пред своите съотечественици и да обясни мотивите за своите действия. Евроатлантикът обаче предпочете да излъже. Абсолютна мента. Ники Косата става Ники Лъжата, Ники Ментата. Поредната лъжа, която като юмрук е прасната в лицето на българите. Тази власт много яко подозира народа си в геополитически настроения съвсем обратни на това, което тя прави. И лъжата, точно в този случай, издава страх. Нямаше да лъжат, ако бяха убедени, че са прави.
Малко по-късно Ненчев отново повтори своята лъжа в официално съобщение. Вероятно защото бе хванат на тясно и по бели гащи. Знаете ли – ако руски министър си бе позволил да припише позиция на България – щеше да има гневни изявления, мелодраматични медийни гърчове, настоявания за извинение. След това отбранителният министър на САЩ казва нещо и Ненчев се задоволява само с едно обяснение. Дори не настоява за извинение. Не. Просто решава да държи на лъжата си, защото вероятно знае, че когато американците поискат от нас, той веднага ще се съгласи. Моментално.
И какво разбрахме от плетеницата от лъжи на Ники Косата – американското въоръжение у нас остава. България се е съгласила.
Тук трябва да звучи тежка музика и да се чуват лакейски въздишки. Евроатлантическите ценности триумфират и мажоретки от грантови фондации да забършат насълзени от радост очи. Чудя се дори дали няма да има шпалир от вдъхновени грантаджии, които да срещат още на летищите американските танкове и да твърдят, че са се излекували от дископатия още в мига, в който са ги зърнали.
И понеже ние имаме псевдогражданско общество от нагли узурпатори, никой няма да зададе основните въпроси, които се налагат. Като например – кой, кой, кой, кой одобри решението за американската техника? #КОЙ? Някой да си спомня дебати по този въпрос? Някой да е бил питан за подобно действие? Ненчевщината обича лъжата като своя основна любовница, но това съвсем не означаава, че подобно поведение трябва да му се размине.
Докарването на американска техника тук бележи окончателното превръщане на концепцията „България – фронтова държава“ в мрачна и демонична реалност. Когато ни наредиха в този черен списък и никой от политическия елит не реагира, веднага се изясни, че държавата е в морална и национална катастрофа.
Но може би трябва да се радваме, защото с подобна политика скоро единствените туристи, които ще можем да прилъжем да дойдат във „фронтова държава“, ще е някой подпийнал американски солджър, който е кривнал със самолета и вместо в Турция е кацнал тук…
Автор: Александър Симов е журналист от вестник „Дума“. Свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист.