На 4 януари – Събор на седемдесетте апостоли, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в катедралния храм „Св. Неделя“ с благодарствен молебен по повод Освобождението на София на 4 януари 1878 г. от османско владичество.
В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий – председател на катедралния храм, храмовото духовенство, множество свещеници от столицата, както и дякони, водени от йеродякон Вартоломей. Молитвено участие в богослужението взеха десетки вярващи, дошли да споделят радостта от празника.
За историческата памет и за отношението, което честваното събитие има към съвременната действителност, патриарх Даниил сподели в слово:
„На този ден преди 147 години западният отряд на ген. Гурко освобождава град София след близо петвековно робство. Жителите на града си отдъхват и с неизразима радост се стичат да приветстват армията на освободителите, да благодарят и да се зарадват в Бога. Голяма е била радостта и поради надвисналата опасност над града – 3 срещу 4 януари, той да бъде опожарен, а жителите му – избити. Такава участ постига Стара Загора през лятото на предходната година (1877) и други градове при отстъплението на турските войски, което показва от какво се е избавила София. Същата благодарност към освободителите дължим и ние, защото не можем да променим историческите факти.
Навсякъде българите са спомагали освободителните действия – сам ген. Гурко казва, че ако не били онези силни смели мъже, които при преминаване на прохода през Стара планина заменили конете и впрегнали своите волове, за да изтеглят оръдията и за да може да мине войската в чудовищен студ и тежки условия, едва ли биха преминали Балкана. Ето с каква голяма самоотверженост нашите предци всячески са помагали.
През XIX век, особено в Северна България, има много въстания, когато вдигналото се българско население почти масово бива избивано, а след няколко години хората отново се вдигат. Те са живеели със свободен дух и са виждали нетърпимостта на тогавашния произвол, особено в перифериите на империя. Знаели, че със свои сили не могат да се справят, но въпреки това многократно се вдигат на въстание. Затова с такова голямо въодушевление са посрещнати руските освободителни войски и с голяма радост е прието освобождението на София. По тази причина дължим благодарност на смелите воини, много от които положили своите кости и пролели кръвта си, за да можем ние днес да живеем свободно.
Това ни кара да се замислим – ако поради политически конюнктури и разни тенденции в общественото мислене ние не пазим благодарност към хората, отдали живота си за нас – то ние свободни ли сме, или живеем със страх? Както имаме благодарност към онези, които са ни родили и отгледали, то как да нямаме благодарност към онези които са умирали за нас?
Ако ние не изразяваме своята благодарност, независимо какво мислят хората около нас, тогава да се запитаме – свободни човеци ли сме? Ако се ползваме от политическата си свобода, но същевременно робуваме на разни страсти, страхове – следва да се запитаме, познали ли сме истината, която да ни направи свободни, или, както казва Господ Иисус Христос всеки, който върши грях, е роб на греха (Йоан 8:32)? И по онова време е имало хора, които са гледали себе си, имота си и са се скривали, особено по време на въстанията, а после наготово се ползвали от свободата. Живеейки с мисълта за личния интерес, човек не може да изпита истинско удовлетворение и да се зарадва за това че ни има, че Господ ни е създал и извършил толкова благодеяния към нас, че се е разпнал за нас, простил е греховете ни и ни е дал възможност за вечен живот, но да живеем тук достойно като християни. Затова, като знаем, че смъртта е победена, не да живеем само за този временен живот, а за Бога.
Нека се просвещаваме с истините на светата православна вяра, която ни учи и на благодарност. На всяко богослужение поменаваме и царя Освободител и всички, отдали живота си за свободата и вярата на Отечеството ни воини – и български, и руски, както и румънски, сръбски и воини от други националности, които били под знамето на руската армия.
Следва да отдадем благодарност за мъжеството, доблестта и любовта към народа ни и към вицеконсулите на Франция граф Леандър Льо Ге и Виторио Позитано и на Австроунгария Йозеф Валхард, които, разбирайки, че е издадена заповед от Осман паша за опожаряването и избиването на населението на София, казват, че няма да напуснат града с персонала си и особено със санитарните си мисии, които помагали за лекуването на ранените воини. Това вразумява властите да отменят заповедта и градът не е опожарен. Добродетелта винаги е за похвала и за да подражаваме на тази доблест.
Пазейки паметта и благодарността към тях, нека отстояваме своята свобода и да не даваме някой да ни поробва със страхове, с посяване на омраза или разделение – напротив, в сърцата ни да крепне любовта към Бога и човеците. Тогава ние наистина ще оползотворяваме този дар на свободата – не само на политическата, но и на духовната – свободата от греховете ни, и така ще прославяме Бога с чисти сърца“.
Благодарственият молебен бе извършен пред историческата икона „Всех скорбящих радост“, съпътствала тогава армията и донесена от ген. Гурко в храм „Св. Неделя“ (тогава „Св. Крал“).
В края на богослужението пристигна обещаната от Грузинския патриарх Илия икона на свети Гавриил Ургебадзе – в подарък на Негово Светейшество патриарх Даниил, която бе донесена от г-н Димчо Димчовски и г-н Петър Петканов.
След Литургията патриарх Даниил заедно със съпровождащото го духовенство, църковни служители и миряни традиционно поднесоха цветя на паметниците на ген. Гурко, цар Освободител и българския опълченец.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Източник: https://bg-patriarshia.bg/news/patriarsheska-sveta-liturgia-v-denya-na-osvobozhdenieto-na-g