Господа депутати, бъдете отговорни! Не забравяйте, че сте представители на целия български народ!
Трудно е мислещ човек, който познава добре историческите събития и процеси, станали у нас през XX век, да не се вълнува от конюнктурните, партийни или лични пристрастия, с които тези събития се представят пред обществото и от заблудите, които се внушават, особено на младите хора. Това не е обикновена безотговорност, това е престъпление и национална измяна. Обективните оценки на събитията от национални позиции са задължителни. Те са същностни изисквания за всяка нация. И са в основата на националната гордост и самочувствие. Безотговорността тук е престъпление, вредите които лъжците нанасят върху младите, водят често до морални деформации. А когато тези анализи и оценки са държавна политика, когато са наложени от държавата и се формират чрез държавните структури и органи – законодателни, образователни, пропагандни, съдебни и т.н., пораженията могат да бъдат фатални.
В нашето Народно събрание предстои второ четене и приемане на закон, който цели утвърждаване на такива фалшификации и лъжи и прилагане на репресивни мерки. Това не бива да се допуска. Там, във всички парламентарни групи, има достатъчно разумни хора, които трябва да предотвратят подобно негативно петно.
Служебната ми дейност – административна, научна, преподавателска, изискваше познаване на документите за събитията от българската история (и не само от българската) през този период. Господа, документите от времето на Втората световна война са страшни. Те налагат искане за едно цялостно извинение от народа, но не от тези които вие се готвите да наказвате, а от управляващите дотогава страната. Затова е по-добре да спрете.
Предложен е закон, с който се осъжда антифашистката съпротива в България по време на войната, не се признават участниците в тази съпротива като участници във войната, забраняват се символите на съпротивата. Това означава отново посягане и върху паметниците. Тази оценка на участието на българския народ в едно от най-характерните събития на миналия век – Втората световна война, е не само учудваща, не само недостойна и осъдителна, тя е антинационална. Тя характеризира и злепоставя Народно събрание, защото интерпретира превратно събитията и фактите.
Това е още едно предателство
Приемайки този закон, народните представители сами се поставяте в твърде незавидна международна оценка. За какви престъпления ги съдите, в какво ги обвинявате? Те ли присъединиха България към хитлеристката „ос“ през 1941 г.? Те ли обявиха война на САЩ и Великобритания през същата година и с това предизвикаха бомбардировките над София и още много други райони на страната. Те ли създадоха Окупационния корпус и още през декември 1941 г. и януари на следващата година изпратиха български войници чак до Белград да поддържат германската окупация на сръбския народ. Не! Те воюваха против това и бяха съдени тогава, защото се бореха против тази правителствена политика.
Днес Народното събрание отново се готви да ги съди. В секретно донесение до Министерството на вътрешните работи Областният началник на полицията в Стара Загора пише: „Борбата с партизаните е трудна, защото народа ги поддържа“. Не е ли време някой да предложи да бъде осъден този народ. Докога ще се занимавате с предложения на незнаещи хора?
Всъщност вие ще отречете и международното признание на нашата антифашистка съпротива, дадено още тогава от ръководителите на Атлантическата антихитлеристка коалиция и действията на държавните ръководители на САЩ и Великобритания Фр. Рузвелт и У. Чърчил, които изпращат свои военни представители при българските партизани. Нима сте забравили англоамериканските военни мисии, водени от майор Мостин Дейвис, майор Франк У. Томпсън, майор Милер и други.
Съветската страна не изпраща свои мисии у нас, защото поддържа дипломатически отношения с България, но поддържа и подпомага българското партизанско движение чрез българите политически емигранти, които се връщат, за да воюват с хитлеристите и много от тях загиват. Голяма част са офицери от Съветската армия. Твърде много има какво да се каже за ролята на тези мисии. Тя добре е отразена в полицейските документи от онова време .
Майор Томпсън пристига през януари 1944 г. и след съгласуване с Главния щаб на НОВА е решено да се доставят по въздуха за партизаните в районите на София, Карлово, Пещера и Разлог 7500 пушки, 4000 гранати, 1000 автомати, 200 леки минохвъргачки, 100 противотанкови пушки, 3,5 милиона патрони, 18 тона експлозиви и подривни принадлежности и 2000 чифта обувки. За това са планирани от англоамериканските въздушни бази в Южна Италия 140 авиополета, които започват още през месец февруари. За финансиране на тази операция Англия отпуска над 50,000 златни лири стерлинги. Цифрите са впечатляващи. А такива данни има твърде много. Това не са кокошкарски и мандраджийски дейности.
Радистът на групата на майор Томпсън Кенет Скот от въоръжените сили на Великобритания през 2002 година беше в България. Той най-много се възмущаваше от отричането ролята на партизанската армия в България. Не можеше да си обясни защо това, което е голямо достойнство на българския народ, не се използува за повишаване международния авторитет на страната. Няколко пъти на пресконференции и в телевизионните участия в София и Варна заяви: „Та ние неслучайно бяхме аташирани към тази българска сила. Ние я приемахме като наш съюзник във войната срещу хитлеристка Германия и координирахме съвместните военни действия с англоамериканските средиземноморски сили. Кой си позволява да отрича това и защо?“ Това и други неща, които го впечатлиха, той сподели с посланика на Англия у нас, а посланикът с усмивка му каза „българска работа“.
Името на Кенет Скот е изписано в криптата на паметника в с. Батулия сред убитите англичани и български партизани (така е съгласно полицейските документи). Той знаеше това, но не прие да бъде заличено. Искаше името му да остане при неговите другари. Нима сега Народното събрание ще реши паметниците да бъдат разрушени. В с.Литаково, където е гробът на майор Томпсън и на други англичани и български партизани, паметникът е общ. Такива има и на други места.
Те са известни в света
Няколко години след края на Втората световна война излиза книга за майор Томпсън „В Европа има дух“, цитат от неговото коледно поздравление до семейството малко преди да се спусне с парашут в България. При подготовка на книгата майка му моли министър-председателя на България Г. Димитров да й предоставят историята на Втора софийска партизанска бригада. Тя пише: „…книгата не би имала такова въздействие без изброяването на българските партизански сили, към които той бе аташиран. Той беше щастлив да им помогне…“ И тази ли книга ще бъде „осъдена.“
Оценките на ФОРИН ОФИС за българските партизани не са съобразени с компетентното „мнение на вносителите на законопроекта“. В Донесение № 26939 техен представител казва „…партизанската дейност в България се разраства и е достигнала размерите на малка гражданска война…“. В специална Директива на отдела за политическа война се иска: „…Настоявайте за поддръжка на българските партизански действия като възможно единствено средство да се застави правителството да излезе от войната…“ А Антони Идън, министър на външните работи в Камарата на общините в Лондон, заявява: „В България съществува голямо политическо течение, враждебно на прогерманската политика на днешното правителство, а партизански отряди действат в различни части на България.“
Американският летец Херол Джеймс през лятото на 1944 г., след като скача с парашут от своя повреден самолет, повече от един месец воюва срещу фашистите заедно с български партизани от пловдивската въстаническа зона. В началото на септември напуска отряда, за да се върне при американската армия и пише на своите приятели партизани: „…ние ходихме по селищата да унищожаваме фашистите и всичко, което е фашистко. Ние сме съюзници – вие, българските партизани и аз, американският летец. И двете страни сме в сражение за един и същи идеал. Вие, партизаните, сте истинският народ на България…
Запазете вашето дело
Вие имате дял в ускоряването на края на тая война.“
Категорично и изключително характерно е писмото, което командирът на Плевенската партизанска зона Борис Попов (Венко) пише на командира на 4-та армия ген. Стефанов: „…Моите почитания към тези германофили, които искрено са вярвали, че този е пътят и то единственият, по който могат да осъществят благоденствующа, щастлива България… Днес за всички е ясно, че Германия губи войната. Ще трябва ли да повлече и нас в пропастта? Какво трябва да направим ние, докато още не е късно?… Аз търся и моля Вашето сътрудничество… Днес Вие не бива да се колебаете да заемете позиция, истинска българска позиция, която ще Ви позволи да изпълните честно и доблестно войнишката си клетва… Въпросът „да бъдем или не“ като нация стои като огромен чук над главата ни, готов да падне с всичката си сила, ако отговорът закъснее… Всекиму в живота се пада веднаж да избира, да бъде чук или наковалня за остатъка от живота си…“
И днес безотговорни и ограничени личности си позволяват да издевателстват над културата, политическата грамотност и дипломатичност на този партизански командир. Та самият, генерал когато прочита писмото, става прав и повторно на глас го чете пред присъстващите. А за това, че партизаните са войници и воюват за България, ето какво е написал в своя заповед от 14 април 1944 г. Щаба на Българската войска: „…У нас вече работата… не се касае до обикновени и несвързани партизански действия, а до планирана партизанска война.“
На 18 юли 1944 г. в реч по Би Би Си за българския народ У. Чърчил посочва: „…Малко време му остава да избегне нова национална катастрофа, от която мъчно може да се вдигне отново“. Президентът на САЩ Франклин Рузвелт през юни 1943 г. във Вашингтон заявява: „Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства…“ Готвейки се за приемане на закона нашето Народно събрание,
на чия страна ще застане сега
на страната на „криминалните престъпници“ ли?
Посочих твърде малко от нещата, без да засягам безчинствата. Заради тази борба ли се предлага Народното събрание да осъжда българската антифашистка съпротива и участниците в нея? Много по-полезно би било, ако се направи вярна оценка на съпротивата в България по време на Втората световна война и това достойнство на българския народ, признато от съюзниците от Атлантическата коалиция, бъде признато и от българското Народно събрание и се използва за по-полезна за България международна политика.
Проф. Марин Калонкин