В преспи на места до гърди затъва в края на декември един мъж от Дряново, за да стъпи навръх планината, до връх Шипка. Денят е 31-ви, годината 2016-а, температурата – минус 5 градуса, които се усещат като минус 20.
Пенчо Чуков се е „въоръжил“ с фотоапарат и се е увил срещу студа като войник от литографиите на Майстора. Вледенената букова гора край него пука като жива под поривите на вятъра. Изкачването до „чутовния“ връх е изпитание и при 25 градуса, а в последните минути на 2016 г. стъпалата почти не се виждат. Заради бурния вятър крача нагоре със „затворени очи“, споделя Чуков пред „Площад Славейков“.
Според него е препоръчително да се постои половин час на върха, за да се усети „поне малко какво са преживели ония, които са умирали за нашата свобода“. За него Шипка (преди връх Свети Никола) е величествено място, което преизпълва с гордост, усилена от панорамната гледка.
„Шипка е един от ония острови, на които стъпваме, когато като българи търсим своето място в историята на тоя свят“, казва Чуков.
Дряновецът отбелязва, че оръдията около паметника са обърнати на югоизток и според него символиката не е случайна:
„Стихиите на природата сякаш искат да ги отместят от там, хвърляйки върху тях цялата си мощ. Но те остават непоклатими като последен страж“.
Фотографията е хоби за Пенчо Чуков. Обича да снима пейзажи и често ходи в планината, по думите му красотата трябва да се преоткрива ежедневно, защото „два пъти една и съща гледка не се открива“.
„Природата разкрива своята красота пред онези, които дръзват да я потърсят на труднодостъпни места в лоши условия – смята Чуков. – Поне шест пъти съм ходил в Пирин на Кончето и само веднъж имах шанс да направя добър кадър от там. Добрият кадър се преследва постоянно, ходиш на едни и същи места и чакаш. Ако не днес, то може би утре или догодина ще го уловиш.“
Да видим „улова“ му на Шипка:
