Сценарии за развитието на Турция, Хърватия и Черна гора
(Оценка на Института за Балканистика с Център по тракология към БАН)
Турция
I сценарий
Турция запазва либералния и парламентарен режим на управление, като циклично променя еднопартийно управление със силни централистични и дори авторитарни елементи с цикли на многопартийни коалиции с относително нееднородни идейни позиции.
Нарастващо политическо противопоставяне в критични за системата граници, които предполагат наличието на балансьор в лицето на Президента на Републиката.
Сваляне на процентната граница за влизане на политическите партии в парламента до 5 – 7 % , което ще ограничи възможностите за авторитарните тенденции в еднопартийното управление. Запазване на разделението на обществото в рекурса ислямизация – светска модернизация и неокемализъм. Традиционния политическия цикъл в Турция – от 10 – 12 години – определя и амплитудата на последващите промени по този диагонал.
Централно място в идеологическите проекти ще продължава да заема триединството на национализъм, ислям и тюркизъм в по-умерени или в по-крайни варианти.
Доктрината „Стратегическа дълбочина” запазва своята актуалност при нарастващо напрежение в поредица от двустранни отношения.
Усилване на натиска за продължаване на преговорите за пълноправно членство в ЕС.
Продължаваща доминация на „неосманизма” и неговите интерпретации на „общото минало” за арабските и балкански народи и общества.
Кюрдският проблем остава ключов както за развитието на вътрешнополитическите процеси в дългосрочна перспектива, така и в отношенията с две от съседните държави – Ирак и Сирия.
II сценарий
Трайно и дългосрочно блокиране на преговорите за пълноправно членство на Турция в ЕС, разширяване на конфликтния потенциал в борбата за влияние в проислямисткия блок и в управляващата партия,увеличаване на присъствието на радикални ислямски структури и групи, нарастващо значение и политическо структуриране на обществените протести, дългосрочна политическа криза, съпроводена с нарастващ натиск за промени от страна на стратегическите външнополитически съюзници.
III сценарий
Сериозна стагнация и евентуален провал на преговорите за изход от сирийската криза „Женева – 2”, както и преговорите за бъдещето на иранската ядрена програма. Нарастващото напрежение в турското общество в резултат на умора от дългогодишно управление, от допълнителни разкрития на корупция във висшата администрация, от евентуални терористични акции на радикални ислямистки групи.
IV сценарий
Максимално ускоряване на напрежението в Сирия, с последваща намеса и военни операции на сили на НАТО и Русия. Нарастващо напрежение в отношенията със силите от „шиитската дъга”, съпроводено със самоубийствени терористични атаки в големите турски градове. Политическа и парламентарна криза, нарастващ инфлационен натиск и паническо бягство на капитали от страната. Рязък спад на приходите от външна търговия и туризъм. Разцепление в управляващата партия и продължителна политическа криза.
Хърватия
I сценарий – най-вероятният
Основните политически партии Социалдемократическата партия и Хърватската демократична общност ще продължат да играят ключова роля в политическия живот на Хърватия, но ще проведат тежките структурни реформи в страната, отлагани с десетилетия. Икономическият растеж в Хърватия остава свит под 2% годишно. Загреб ще се ползва от фондовете на ЕС и разчита до 2020 г. да получи 10-11 млрд., с които да съживи икономиката си и да излезе от кризата. Хърватия се надява да се присъедини към Еврозоната след 4-5 години. Има и обнадеждаващи резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта. Туризмът ще продължи да е двигател на хърватската икономика – приходите от него ще са над 7 млрд. евро годишно. Страната има започнати мащабни инфраструктурни проекти, които ще довършва през следващите 20 г. и ще бъде добре интегрирана в общоевропейската транспортна мрежа.
Хърватия до голяма степен е газифицирана и има свои находища от газ, а през следващите 20 г. най-високи темпове на ръст ще имат възобновяемите източници на енергия – хидроенергетиката, соларната енергия, биогоривата, а страната най-вероятно ще се сдобие и с нова АЕЦ.
Хърватия е страна с почти 90% етнически хърватско население, малцинствата са едва около 10%, което не вещае сериозни вътрешни напрежения. Най-голямото и създаващото най-големи проблеми на страната е сръбското малцинство /понастоящем едва 4,5 %/. Под натиска на международната общност Хърватия обаче позволи завръщавенто досега на 133 000 бежанци от страната, 95 000 от които са сърби, като този процес ще продължи и в бъдеще. Хърватия инвестира милиарди евра за възстановяване на разрушените им домове и инфраструктура и т.н.
Страната става пример за другите кандидати от Западните Балкани и може да се превърне в мотор на присъединяването им към ЕС. Тя вече е във фаза на помирение със страните, с които доскоро е била в конфликт – Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора. През следващите 20 г. в ЕС ще влязат Черна гора и Сърбия, които вече водят преговори за присъединяване. При това Хърватия има голямо влияние върху политиката на БиХ и тук може да играе ролята на стабилизиращ фактор. С това се очаква в региона да се смегчи силния национализъм, да се предотврати по-нататъшна териториална фрагментация и да се наложи европейска политическа култура в региона.
II сценарий – по-малко вероятен
Ако Хърватия се забави в предаване на военнопрестъпниците в Хага /както досега/ това ще я постави под механизъм за наблюдение от ЕС, вероятни санкции, и най-вече спиране на еврофондове.
Слабият икономически напредък на страната изисква по-ефективно преструктуриране на пенсионната система и здравоеопазването и по-ускорена приватизация. Индустрията спешно се нуждае от капитал от чужбина, но очакванията за притока му са ограничени, което не дават основание за добри прогнози. В страната са нужни технологични иновации. Големият европейски пазар е нож с две остриета – има много предимства, но може да се окаже и пагубен за неконкурентоспособните местни стоки. Не е ясно дали Хърватия ще отдаде на концесия магистралите си, за да върне заемите, взети за развитие на пътната си инфраструктура. 9/10 от потребностите на Хърватия от нефт са внос, така задаващата се суровинна криза в Европа няма да се избегне от Загреб. Намаляването на трудоспособното население ще доведе до недостиг на работна ръка, с отражение върху цялата икономика.
Може да протекат и процеси на дезинтеграция в региона. БиХ си остава взривоопасна държава. В Хърватия ще продължи да тлее и вътрешно напрежение поради завърнали се сръбски бежанци /при това 2/3 от тях не са се завърнали и не е ясно дали биха го сторили/.
Ако Хърватия наруши правилата на „елитния клуб” на ЕС, за дълго време тя ще затвори вратата за нови членки. Така Македония, Босна, Косово, Албания, Сърбия, Черна гора и Турция ще останат извън Съюза, а Хърватия ще остане граничен район. Възможно е Гърция също да излезе от ЕС или за дълго да се превърне в източник на нестабилност.
III сценарий – сериозни заплахи
При галопиращия външен дълг на страната, равняваще се на 60% от БВП, очакванията са да нарасне до 66% през 2016 г., което ще принуди Брюксел ще наложи санкции. Европейската комисия вече настоява за бързо провеждане на структурни реформи, намаляване на дефицита и орязване на публичните разходи. Реформите обаче ще са болезнени и ще предизвикат много социални сътресения. Има опастност корупцията и организираната престъпност да овладее държавата, да проникне дълбоко в политиката, правораздаването и полицията.
Страната ще трябва да затегне граничния контрол, за да възпре нелегалната имиграция в ЕС /миграционни потоци от Азия и Африка, които Гърция не успява да задържи на границата си/.
Неприятности се очакват от сръбското малцинство в Хърватия, което няма да се откаже от стремежа си да наложи двуезичието и кирилицата в Източен Срем. Подклаждането на напрежението идва от Белград, който обвинява хърватската държава, че пречи хиляди сърби с бежански статут да се върнат в Хърватия и да им се възстановят имотите.
Страната надали ще се присъедини към еврозоната, нито към шенгенската зона. Мнозина хървати биха станали още по-евроскептични. Поради създаването на проблеми за ЕС, вероятно ще се отнемат или замразят еврофондове за Хърватия.
БиХ ще се превърне в още по-аморфна конфедерация и може да престане да съществува като независима държава. Ако босненската Република Сръбска реши да се отдели и да се присъедини към Сърбия, Хърватия няма да се поколебае да претендира върху населените с хървати региони на мюсюлманско-хърватската Федерация.
IV сценарий – най-малко възможният
Възможно е засилване на национализма сред хърватите в резултат на натиска за съдебно преследване на военнопрестъпниците от 90-те години на 20 в., а от там и преминаване на властта в ръцете на Хърватска демократична общност или на крайна десница – Хърватската партия на правото. В страната може да възникнат и нови авторитарни, ксенофобски и антиевропейски движения. Може да се появи и стремеж към национално хомогенизиране.
Безработицата може да стане рекордна, а обедняването да обхване не само средната класа. Все повече хора ще живеят в условия на материални лишения, което заплашва със социални бунтове и безредици или емиграция. В случай, че хърватските управляващи се откажат от финансовата дисциплина ще настъпи икономически хаос и несигурност.
Хърватия може да излезе от ЕС – има достатъчно горчив опит от федерации, в които е била заедно със Сърби, както и поради икономическите затруднения както в самата Хърватия, така и в Съюза. Катастрофичният сценарий включва и самият разпад на ЕС. Може да се стигне и до срив в глобалната финансова система, която наподобява огромна кредитна пирамида от натрупани дългове.
Кризата в региона ще се задълбочи. Възможно е да последва неконтролирана „пандемия” на организираната престъпност и тероризъм. Възможно е да се изпадне в остра ресурсна криза, а изменението на климата да става все по-осезаемо. От ситуацията е възможно да се възползва Русия, която вероятно ще оказва все по-голям натиск върху Балканите. Регионът ще се обезлюдава и ще се заселват все повече имигранти от Азия и Африка, което може да засили радикалния ислям.
Черна гора
I сценарий
Успешно присъединяване и интегриране на Черна гора в ЕС и НАТО, като страната ще се стреми да бъде верен съюзник на САЩ и да участва в операциите на ЕС и НАТО зад граница. Запазва се родово – клиентелистката структура на партийните организации и участието в правителството на хърватското, бошнашкото и периодично на албанското малцинство. Бавно се преодоляват разделенията по оста север-юг, както и вътрешното разделение в религиозните общности. Продължава процесът на утвърждаване на черногорската идентичност Успешно се експлоатира националният държаво-строителен мит за етническата толерантност в Черна гора. Относителна стабилност и намаляване на нападенията срещу противници на властта при членство в ЕС. Отсъствие на религиозен и етнически тероризъм. Бавно налагане на по-висока степен на прозрачност под натиска на ЕС. Зависимостта от внос на ел енергия се намалява чрез развитие на собствените водни източници като нови четири ВЕЦ на р. Морача, поставянето на подводен кабел до Италия след 2015 г. и др. Запазване на ниското ниво на дефицита и външния дълг чрез пълноценно оползотворяване на структурните фондове на ЕС и средствата на руските инвеститори. Изграждане на крайбрежната магистрала от Албания до Дубровник със средства на ЕС
II сценарий
Към 2035 г. Черна гора ще бъде пълноправен член на ЕС, но сред страните извън „вътрешния кръг“ на съюза, като ще запази активното си участие в операциите на НАТО. Ще намаляват инструментите на ЕС за финансова подкрепа и контрол върху изразходването и. ЕС няма да може да оказва ефикасно противодействие на клановата традиция и навлизането в страната на капитали с неясен произход. Запазват се клиентелистките отношения в политическата система и държавния апарат, като наред с традиционните кланови структури ще се засилва и ролята на заселилите се в страната богати чужденци. Процесът на утвърждаване на черногорската идентичност се сблъсква с противопоставянето на Сърбия по въпросите за езика и идентичността и евентуално с Албания да правата на албанците. От страна на Черна гора се поставя остро възражение срещу изграждане на атомна централа в Северна Албания. Ще се стимулира поддържането на силови структури, които да контролират транзитните контрабандни канали и опериращата с тях организирана престъпност.
III сценарий
Свързан с провал на интеграционния модел на ЕС. Ще се засилва радикалната ислямистка пропаганда сред бошнаците и великоалбанската – сред албанците. Сърбите в Черна гора ще заявят стремеж за обединение със Сърбия, подпомагани от бошнаците, които желаят да бъдат в една държава с роднините си от Санджак. Партията, която представлява населението със сръбска идентичност ще придобие характеристиките на влиятелна малцинствено партия, която експлоатира и темите за социалното неравенство и югоносталгията. Ще се задълбочава фактическата автономия на южните общини, контролирани от албанското малцинство. Икономиката ще бъде подложена на натиск с оглед прогнозите за засушаване на крайбрежието към 2035 г. Ще се затрудни достъпът до намаляващите работни места, които ще се разпределят, особена на държавна служба по етнически и кланов признак. Все по-големи части от населението ще бъдат мотивирани да се включват в различни контрабандни канали по модела на югоембаргото от 90-години на ХХ век.
IV сценарий
Загуба на стабилна външно-икономическа среда при разпадане или преформулирана на модела на ЕС. Нарасналата несигурност в региона катализира идващ от различни страни радикализъм – албански и дори сръбски тероризъм с етническа мотивация и бошнашки – с религиозна мотивация. В страната се развива конфликт между политическите сили по разделителната ос север-юг със самостоятелно активно участие на малцинствата (особено албанското). Албанците изявяват лоялност към Албания, хърватите – към Хърватия, а сърбите към Сърбия. Бошнаците ще се ориентират към Босна и Херцеговина, а ако тя престане да съществува – към Сърбия. Натиск от страна на Албания, Сърбия и Хърватия за промяна на границите, като при негов успех албанските общини се присъединяват към Албания, северните райони към Сърбия, а п-в Превлака – към Хърватия. Отслабената Черна гора се превръщане в държава на организираната престъпност, играеща роля на мощен контрабанден център на потоци, насочени към Италия и други страни в Западна Европа. Крайният вариант предвижда възраждане и доминация на сръбската идентичност.