Сценарии за развитието на Босна и Херцеговина, Гърция и Косово до 2035 г.
(Оценка на Института за Балканистика с Център по тракология към БАН)
Босна и Херцеговина
Измежду балканските държави най-трудна е прогнозата за дългосрочното политическо, а още по-голяма степен за икономическото – развитие на Босна и Херцеговина (БиХ) – една „квази-държава”, намираща се под фактическия протекторат на ЕС. Според Дейтънско-Парижките споразумения от 1995 г. тя се състои от две основни административни единици (ентитети): централизираната Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, включваща десет кантона с преобладаващо бошняшко или хърватско население, между които се поделя властта. Бъдещето на БиХ зависи от сложното преплитане на различни интереси и на влиянието на редица глобални и регионални фактори като напр. политиката на ЕС, САЩ, Русия, съседните държави, Турция и някои мюсюлмански държави. Възможните сценарии за състоянието на БиХ през 2035 г. са доста повече от четири, като е много трудно да се предвиди и степента на вероятност те да се случат. Колкото и да условно, тук се спираме на четири възможни варианта:
І. 90% вероятност
БиХ е приета за член на ЕС по политическа целесъобразност като на практика престава да функционира като единна държава. Дава се възможност на хърватите и бошняците (заедно или поотделно) и на сърбите сами да се управляват без правителство в Сараево.
ІI. 60% вероятност
БиХ престава да съществува. Двата ентитета се присъединяват със съгласието и съдействието на Брюксел съответно към Хърватия и Сърбия – страни-членки на ЕС.
IIІ. 40% вероятност
БиХ не е приета в ЕС, правителството в Сараево не функционира. Опасност от напражение или конфликти на етническа и религиозна основа, които непряко могат да имат негативно отражение върху България.
ІV. 10% вероятност
БиХ се е разпаднала. Опити за присъединяване на хърватите и сърбите съответно към Хърватия и Сърбия. Оформяне на мюсюлманска бошняшка държава със столица в Сараево. Опасност от конфликти на етническа и религиозна основа, които непряко могат да имат силно негативно отражение върху България.
Гърция
I сценарий
Гърция ще излезе от икономическата криза, в която изпадна след 2009 г. Възможно е цената, която обществото ще плати за възстановяване на гръцката икономика да доведе до радикализирането му и до политически сътресения, икономическа емиграция и увеличаване на процента на имигранти, заети в нископлатени сфери на икономиката. Корупцията и крайните групировки няма да изчезнат, но няма и да оказват съществено влияние върху развитието на държавата. В международен план Гърция ще стабилизира позициите си благодарение на посредническата роля, която ще играе в политическите и най-вече в икономическите връзки между ЕС и Източното Средиземноморие. Проблемите в двустранните й отношения с Турция няма да бъдат решени, но ще се развиват за принципите на икономическата изгода и „гражданската дипломация”. Вероятно е уреждането на политическите проблеми с Македония и Албания, ако двете държави продължат по пътя на интеграция към ЕС.
II сценарий
Радикалните политически групировки ще вземат връх в гръцкия политически живот, ще изведат страната от ЕС и ще национализират имуществото на големите банки и частни предприемачи. Гърция ще търси самостоятелен път на развитие, което ще я принуди да преориентира политиката си към Русия и Изтока. Страната ще се самоизолира и ще се съсредоточи върху вътрешните си проблеми, породени от недоволството от намаляващия жизнен стандарт. Възможна е саморазправа с политически противници и сблъсъци между крайно десни и крайно леви групировки. Това ще повлече негативни последици за балканския регион.
III сценарий
Гърция ще успее да се излезе с позитиви от икономическата криза и с реформирани държавни и обществени структури. Страната ще реши политическите си проблеми с Турция, ще подобри значително отношенията си с Русия и ще се превърне в геополитически център, който ще играе ключова роля в отношенията между Изтока и Запада. Това ще я превърне в притегателен център за чужди инвестиции и ще допринесе за водещата й роля в региона.
IV сценарий
ЕС ще се разпадне. Икономиката на Гърция ще рухне и това ще доведе обществото до граждански сблъсъци. Нелегалната имиграция ще е неконтролируема, националистическите настроения ще избуят, вероятността от терористични удари ще се увеличи. Възможен е военен конфликт с Турция и дестабилизация на целия регион.
Косово
І. 90% вероятност
Най-младата държава с най-младо население ще претърпи позитивно развитие. Косово постепенно ще укрепва своите институции и ще усъвършенства законодателството си, като ще се намали и равнището на сивата икономика и корупционните схеми. Проблемите в икономическото развитие и недостатъчното финансиране ще съществуват, но в по-мек вариант. Ще се утвърди напълно мултиетническият характр на обществото и държавата, като ще станем свидетели на постепенното интегриране на сръбския елемент, включително в северните райони. Няма да възникват вътрешни конфликти на етническа или верска основа, или най-малкото сериозни такива. Цялостното позитивно вътрешно развитие ще е под въздействие на външните фактори, на първо място САЩ и ЕС.
В международен аспект развитието също ще е позитивно. В средносрочен план страната ще е приключила процеса на международно признаване и ще членува в международните структури, включително ООН, ЕС и НАТО.
Отношенията със Сърбия няма да са гладки и може да се съпровождат от търкания, но като цяло ще се развиват. Сближаването и сътрудничеството с Албания ще е всестранно, няма да има проблеми в отношенията с Черна гора. Голямата въпросителна остава Македония, отношенията с нея ще са функция на вътрешното състояние на междуетническите отношения, а това крие рискове.
ІІ. 60% вероятност
Всичко, заложено в първия сценарий, се случва, но не в нужното темпо и с известна липса на политическа воля. Косово не успява да преодолее явления като корупцията, сивата икономика и слабия административен капацитет. Продължава да има напрежение на междуетническа основа Регионалната обстановка преживява усложнения и това бави интеграционните процеси в Западните Балкани като цяло.
ІІІ. 40% вероятност
Косово не успява да наложи върховенството на закона и да укрепи институциите си, развитието е незадоволително и интеграционните процеси се забавят до боксуване – това се отразява на външното финансиране и икономиката зацикля. Засилва се емиграционната вълна на младото поколение. Социалното недоволство увеличава напрежението, постепенното интегриране на сърбите в обществото не се осъществява и се получава ново противопоставяне на етническа основа. Международният фактор е принуден да предприема нови мерки и се налага отново да присъства в Косово физически. Косово продължава да е в периферията на международния живот.
ІV. 10% вероятност
Наличие на всички негативни развития във вътрешен и международен план. Не се реализират икономически и обществено-политически реформи, организираната престъпност и сивата икономика доминират. Катастрофално състояние на жизнения стандарт, междуетническото напрежение отново преминава в открити конфликти, които излизат и извън косовските граници. Успоредно с това имаме разклащане на регионалната сигурност и вътрешни проблеми в ЕС и НАТО. Косово се превръща в истинска „черна дупка” и съществуването му като държавно-политически субект е поставено на карта.
Очаквайте утре Сценарии за развитието на Македония, Румъния и Сърбия