Междупланетната станция на Европейската космическа агенция (ЕКА), изстреляна в космоса почти преди десет години, излиза от „спящ режим”, в който се намираше повече от две и половина години, и се готви за пристигане към целта – кометата 67Р/Чурюмова-Герасименко.
Ако всички планирани операции преминат успешно, то изследователите ще получат на свое разположение нови данни за веществото, от което е била изгладена Слънчевата система преди повече от 4 милиарда години.
Събуждането е само начало на най-отговорния етап в живота на „Розета”: сближаването с кометата Чурюмова-Герасименко, наблюдението й и спускане на нейната повърхност на апарата „Фила”. Срещата ще стане през август тази година, кацането е планирано за ноември. „Розета” и „Фила” ще дежурят цяла година по време на приближаването на кометата към Слънцето (август 2015 г.) и постепенното отдалечаване от него. Краят на мисията е планиран за декември 2015 година.
Кометата 67Р/Чурюмова-Герасименко се намира на издължена елипсовидна Орбита и се сближава със Слънцето на всеки 6,45 години. Нейната история е показателна: през 1840 година (както беше установено по анализа на орбитата) леденото тяло, което преди не привличало с нищо вниманието на наблюдателите от Земята, за първи път преминало в опасна близост към Юпитер. Втори път това станало през 1959 година. Гравитационното взаимодействие с планетата-гигант променило орбитата на кометата, като „я притеглила” към Слънцето. По такъв начин сега тя се приближава към светилото на по-малко от 200 млн. км. (в най-отдалечената точка на орбитата, кометата се отдалечава от Слънцето до почти 850 млн. км).
По такъв начин, 67Р влязла във вътрешните области на Слънчевата система от външните. Както се предполага, те дълго време запазвала „незасегнато” онова вещество, от което била образувана Слънчевата система преди повече от 4 млрд. години.
Сега това „консервирано” време по-малко се открива; с всяко приближаване към Слънцето, кометата губи част от веществото – по данни на наблюденията от периода 2002-2003 години, до 60 кг. в секунда. Целта на научните експерименти на апаратите е това вещество да бъде изучено всестранно. Научното натоварване на „Розета” включва 11 прибори за дистанционно изучаване на ядрото на кометата и още 9 апарата, които са разположени на „Фила”.
Самият апарат, изстрелян в космоса през 2004 година, заслужава внимание. Първо, това е първата автоматична станция на ЕКА, която трябва да стане изкуствен спътник на кометата и да извърши кацане на нейната повърхност на още един малък апарат. Второ, това е първият апарат, който полетял извън границите на Главния пояс на астероидите (между Марс и Юпитер), използвайки само слънчеви батерии, а не обичайните за такива далечни мисии радиоизотопни източници на енергия.