Идването на „Бизона“
В началото на 90-те станало ясно, че нормалните пистолети постепенно губят ефективност. Бандит с автоматично оръжие, не може да бъде спрян от полицай или спецназовец, въоръжен само с пистолет. Активно започнала работа в областта на персоналното автоматично въоръжение. Въпреки, че по едно и също време няколко конструкторски бюра започнали разработки, подходът им на проектиране доста сериозно се различавал.
Един от първите картечни руски пистолети, на който обърнали внимание не само специалистите, но и всички, които сериозно изучавали стрелковото оръжие, бил ПП-19 „Бизон“, който се отличавал с доста странен външен вид и необичаен спирален пълнител.
За разработката на автоматичното оръжие с 9-мм боеприпас са отговаряли двама инженери – В.М Калашников (син на създателя на легендарния автомат) и А.Е Драгунов (син на създателя на най-известния руски снайпер). Работата на двамата станала не просто голямо достижение в областта на изучаването на автоматичното малокалибрено оръжие, но и дала на руските служители на реда ефективен инструмент за борба с престъпността.
Двамата велики инженери решили да не експериментират и затова за основа на „Бизона“ взели автомат Калашников АКС-74У, който макар и частично, отговарял на техните нужди и изисквания.
Вземайки от „прототипа“ цевта, детайлите на ударно-спусковия механизъм, принципа на изхвърляне на празните гилзи, реално двамата майстори изменили принципа на работа на автоматиката – стрелбата вече се осъществявала за сметка на енергията на свободния затвор. Това довело до отлична скорост на стрелбата: от 650 до 750 изстрела в минута, в зависимост от използвания боеприпас.
След изпитания, модификации и експерименти, през 1996 година вътрешното министерство получава първата партида ПП-19, а боеприпаса към него е най-обикновеният 9х18 ПМ. Големият пълнител, надеждността на механизмите и високия темп на стрелба са всичко, което е нужно да се отчете при руския „джобен автомат“.
Въпреки, че основен за ПП-19 бил патронът 9х18мм, създателите на автомата дори разработили варианти на своето творение, които работели с по-мощни боеприпаси – 9х17мм, 9х19мм и уникалния патрон от пистолет ТТ – 7,62х25мм. Последният вариант доста се отличавал от останалите.
„Ако говорим с езика на цифрите, то автомат с патрон 7,62х25мм, с пълнител от 64 патрона – това не е просто средство за противодействие, това е щурмово оръжие, защото да се действа с такова нещо може не само на средни дистанции, но и на значително разстояние. Да изучава поведението на „Бизона“ с такъв патрон на практика никой не се е захванал, но при експерименти оръжието стреля и на 200, и на 250 метра напълно ефективно“, разказа в интервю за „Звезда“ офицерът в оставка, майорът от Вътрешно министерство Алексей Кравцов.
Една от характерните черти на „Бизона“ до момента е спираловидния пълнител със 64 патрона. Експертите още спорят дали си е струвало създаването му. От една страна, отряд на СПЕЦНАЗ, който действа основно в градски условия, би се възползвал от големия пълнител – така може човек да вземе още два допълнителни пълнителя със себе си, вместо четири пистолетни, но от друга страна това оръжие нямало вид на полицейско.
Но реално задачите на СПЕЦНАЗ и полицията се различават доста. Въпреки всичко проекта „Бизон“ се оказал толкова успешен, че на базата на уникалния автомат били направени няколко модификации.
„Витяз“ на линия
Макар, че странно разположеният спираловиден цилиндричен пълнител е давал добро преимущество в боя, след време било взето решение „Бизона“ да бъде изменен до привичните, традиционни форми. Причината за това дошла от рапортите на спецназовците за това, че при „зареждане“ се губело много време в сравнение с един обикновен автомат.
След дълго изучаване на базата на автомат „Бизон“ бил създаден друг образец на руското стрелково оръжие, отново ползващ 9мм патрони. Както и предшественика си, „Витяз“ бил конструиран на базата на автомат „Калашников“. Неговата надеждност и безотказна работа винаги били предпочитани от спецназовците.
От „Бизона“ новия автомат наследил добра скорострелност и фирмената надеждност на „Калашников“. Той можел да бъде комплектован със заглушител, което го правело още по-удобен за работата на специалните подразделения.
Уникалните качества на новото оръжие били признати дори и от задокеанските специалисти. Известният американски експерт в областта на стрелковото оръжие Чарли Катшоу пише в своята книга за новия руски автомат „Витяз“: „Прикладът е нов, не напомня на АКС-74У, и е доста ефективен. Няма луфт, всички детайли са плътно подредени. Ръкохватката на спусъка е удобна. Като цяло изглежда отлично“.
Въпреки малките си габарити „Витяз“ може да стреля както с чуждите боеприпаси 9х19мм, така и с руските бронебойни патрони 7Н21, позволяващи да се поразяват защитени цели на разстояние до 30 метра. Пълнителят на автомата е класически, с 30 патрона, а специалната скоба, която идва в комплект с оръжието, позволява да се прикачи още един пълнител в готовност, което съкращава времето за презареждане до минимум.
Климовският „Вереск“
Оръжието за специално назначение на климовския завод не случайно било наредено по достойнства до ижовските автомати. Размерът бил от значение – колкото по-компактно е едно оръжие, толкова по-незабележимо може да се носи. СР-2 „Вереск“ е нещо като еталон в това отношение.
Своето създаване „Вереск“ дължи на органите за държавна сигурност, които и поръчали разработката на субкомпактното автоматично оръжие, което можело да се скрие под шлифер. По думите на специалисти, СР-2 със специалните си боеприпаси, въпреки малките габарити, можел да пробива бронежилетки от трети клас на защита. Такива бронежилетки можели да спират обичайния боеприпас 5,45х39мм от автомат „Калашников“.
Сътрудниците на специалните подразделения уверяват, че употребата на СР-2 дори в най-тежки климатични условия, мръсотия и влага не е проблем за оръжието. Въпреки това, и „Вереск“ има своите недостатъци, сред които са лошото качество на обработка на метала и сложностите, възникващи при монтажа на допълнително оборудване – прицели, лазери и тактически фенери, които сериозно облекчават живота на стрелеца.
Но пък в новата версия на автомата СР-2МП почти всички тези проблеми са решени. Пълнителят е малък, а не като този на „Бизона“. „Вереск“ се комплектова с пълнители по 20 и 30 патрона, което според сътрудниците на специалните подразделения за провеждане на мероприятия в сгради, коридори или просто ограничени пространства е напълно достатъчно.
Все по-често може да се наблюдават СР-2 в ръцете на „предните редици“ на щурмовите групи – бойците, които се движат в челото на отряда с тежките бронирани щитове. Специалистите отбелязват, че използването на „Вереск“ в качеството на алтернативен пистолет е оправдано, защото патрона 9х21мм е напълно достатъчен не просто да принуди целта да спре да се движи, но и да спре напълно да се съпротивлява.
Източник: www.fbr.bg