Александър Василенко – депутат от „Единна Русия“, зам.-председател на Комисията по природни ресурси, природоползване и екология, координатор на групата Русия-България в Държавната Дума, в интервю за Агенция КРОСС
-Националното движение „Русофили“ определя отстояването на стратегическото място на Руската федерация в националната политика на България като основна сред своите цели. Като координатор на групата за връзки между българското Народно събрание и Държавната Дума, как оценявате сътрудничеството с българския парламент?
– Председателствам с удоволствие групата за приятелство с България в Държавната Дума вече пет години, през което време работих, колкото и да е странно, с три български парламента – първо ГЕРБ, след това социалистите, после отново ГЕРБ. Групата за приятелство с Русия е най-многочислената в българския парламент и аз винаги се срещам с удоволствие с тях. Разговорите ни са много живи, обсъждаме всички съществуващи проблеми. Но какво се набива на очи? – това, че разговорите нямат продължение на полето на практическата деятелност. Опитът да обсъдим икономически, социални отношения между Русия и България преминава в говорилня и това е неприемливо. Отношенията с парламента и неговия председател Ц. Цачева на ниво разговори са много добри, което не може да се каже за по-прагматичните равнища.
-Настоящият момент има всички качества, за да се превърне в преломен за Европейския съюз. В този смисъл, как си представяте бъдещето на отношенията на Русия с ЕС, в т.ч. с България?
-Да, отношенията между Русия и ЕС определено охладняха. Бивайки член и на групата Русия-ЕС, съм много често и в Страсбург, и в Брюксел, където подробно разговаряме по споменатите проблеми с европейските парламентаристи. Какво прави впечатление? – когато разговарям очи в очи с определен депутат – французин, немец, българин, румънец – това е един разговор. Когато влязат в зала и започнат да се оглеждат наоколо, следват някакви непонятни решения. Руските парламентаристи не поставят никакви проблеми пред европейците – да направим това, друго и пр., просто водят диалог, отговаряме на техните въпроси. Но обстановката, действително, започва да се променя, постепенно започват да разбират, че не всичко, което се говори от определен източник, е истина, гледат, сравняват и т.н. Русия е открита. Европейски парламентаристи идват в Русия, единственото, което се натрапва на вниманието, е различието между „старите“ европейци – французи, немци, италианци…Те – парламентите, парламентаристите, са по-смели, на по-друг етап. За тях няма проблем: в Крим – в Крим, в Москва – в Москва, те идват, гледат и имат свое мнение. За България е характерно известно озъртане встрани – а как ще постъпят другите…? Трябва да бъдат по-смели, ако е изгодно за България, да го правят, ако е неизгодно – да не го правят.
В настоящия момент групата Русия-ЕС е замразена, европейците взеха решение да преустановят дейността й. И ако преди нашата и европейската групи пътуваха регулярно до Страсбург и до Москва, сега това го няма. За сметка на това в Москва пристигат отделни парламентаристи. Срещаме се, разговаряме с всички, но не в рамките на групата, а на отделния парламентарист. Ние не повдигаме въпроса за санкциите и пр. – правете каквото поискате, ако го смятате за необходимо – правете го. Но всички постепенно стигат до извода, че трябва да се отчитат всички обстоятелства.
В случая с НАТО, ние просто се уморихме – воюват в Естония, в Латвия, в Полша…Войната се превръща в някаква панацея, мислят, че ще уплашат някого…На кого е нужно това, ние просто не разбираме. Реанимирахме групата Русия-НАТО, тя отново заработи.
-По-ефективна ли е работата с ЕП, отколкото с Европейската комисия?
– Понеже имам доста парламентарен стаж, зная, че ако трябва да говоря по синдикални теми, трябва да отида в Италия, по въпроси на военния блок – в Дания. Групи по всички направления са сформирани отдавна в ЕК. ЕК, извинете, е чиновничество, занаят, и каквото и да казва Европарламентът, това е техният бизнес. За какво разговаряме в ЕК – за командировъчни; за жилището, което избраният за комисар би получил, за начина, по който би устроил своята жена – това вълнува Европейската комисия, но не и европейските дела.