Разделението между българите по линия Русия-САЩ е очевидно и то съществува дори при президента и вицепрезидента на страната ни
Никой не обича въжеиграчите. Така е и отношенията в живота и в политиката. Как се отнасяте с лицемерите, с нагаждачите? Едва ли се „стараете“ да ги задържите в и без това натоварения си живот.България остана без приятели. Имаме само „партньори“, гледащи на нас с огромно подозрение и открито недоволство. За сметка на това имаме много неприятели. Последните опити на хората от обкръжението на Плевнелиев, най-вече на служебното му правителство, да изфабрикуват скандали между България и Русия са махленска кампания на пребоядисани червенотиквеничета, които за разлика от нас имат правото два пъти да правят „цивилизационен избор“. Първо като комунисти, сега евроатлантийци.
За сто години България преживя какво ли не. Първо бяхме с нацистка Германия на Хитлер, после със Съветския съюз, а сега с запада. Не остана лагер, в който да не сме били. Това, което оставиха на България е правото да избере – доброволно ли ще смени господарите си или не. Ако не е доброволно – украински сценарий. За това сега Украйна е там, където България беше през 1997 г.
Разделението у народа ни си е нещо обичайно. По въпроса за „цивилизационния избор“ обаче напрежението се увеличи в следствие на информационната война, подчертавам, между Москва и Вашингтон – всички по средата дават едно нещо, докато големите си мерят…атрибутите. Разделението го има и дори между президента и вицепрезидента на страната ни. Докато Росен Плевнелиев говори за „повече НАТО“ и регулярно припкайки из западните медии провокира Русия, то госпожа Маргарита Попова често е призовавала Плевнелиев да се държи по-адекватно. Последното й изказване беше тези дни – Попова заяви, че „ЕС налага клишета на България“ и допълни, че сме забравили „собствените си интереси“.
Останките от предишната ни „вечна дружба“ с Русия все още са на лице. И ако можем да наречем „останки“ влиянието на Русия по квремето на СССР у нас, то трудно евроатлантическите „промо кампании“ могат да заличат общата ни религия, кирилицата, Освобождението. Колкото и пари да се наливат за „спонсориране на демокрацията“ от американски, немски и всякакви фондове и фондации трудно ще пробие наложения ни „цивилизационен избор“. Трудно запада ще се превърне в „по-голям брат“. Защото през цялата ни история ние сме били в сблъсък с запада. Още при царете и хановете ни – примерите са безброй. Американските бомби не пропуснаха и София. А за Турското робство текат какви ли не нагли манипулации от рода на това, как американците подкрепяли нашата свобода, Левски го заловила полиция и прочее. Всичко това е в полза на Вашингтон и Анкара. Американците знаят значението на „Шипка“ за българите. 60 хил. руснаци са загинали във войната срещу Османската империя, докато държави като Великобритания усилено подпомагаха поробителите ни – естествено, гледайки собствения си келипир.
Още навремето Левски се оплаква как Османската империя „раздава България на европейците“, а българите в собствената си страна, нямат достъп дори до нормална работа, колкото и кадърни и учени да са. Всякаш сега не е така.
Трудно е да превърнеш българина в „западняк“. България не е в семейството на „западната цивилизация“, харесва ли или не. За някои е повод за комплекс за малоценност, за други – идентичност. Идентичност, на която трябва да държим повече. Иначе ще съществува рискът винаги някой от „мъдрите“ ни политици да е готов да замени кирилицата с латиницата, както ни е „препоръчвал“ Хитлер през Втората световна. Една война, която впрочем ясно показва всичко това, за което говоря. Първо на страната на Оста, после, долавяйки на къде духа вятъра – бърза смяна на „отборите“.
Права е госпожа вицепрезидента – ЕС налага „клишета“ на България, които нямат връзка с реалността. А родните „евроатлантийци“ не са нищо повече от платена агентура. Същата каквато имахме и преди по линия на „вечната дружба с Русия“. Само че сега са тъмно-сини, а преди бяха червени.
/alterinformation/