„ Плътта на Българската държава създаде Аспарух,
нейния дух – Кирил и Методи.
И чуждите завоеватели не можаха да победят
тази държава на духа,
защото в защита на българския народ стояха
езикът, писмеността и културата.”
„Старобългарската литература още със самото си възникване отговаря не само на национални, но и на общочовешки нужди. Старобългарската литература не се ограничава в теми, свързани само с местния, с българския начин на живот, с местните политически вълнения. Още с първите си прояви тя става литература, която наред с чисто българските решава и основните въпроси на човешкия живот и с това приобщава българския народ към общоевропейската култура“.
„Чудото се обяснява обаче не само с гениалността на Кирил и Методий, на които се е отдало да създадат азбука, правопис (ортография), но и на основата на българския – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с тези просветени народи на тогавашна Европа”.
„Благодарение на Търновската литературна школа, чиито основни принципи са били възприети и в Русия, България застава начело на обединението на цялата славянска писменост, което придобило огромно значение не само за България, но и за цялото южно и източно славянство“.
„Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света“.
„Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него“.
„Обичам България –
и древната,
и съвременната,
и бъдещата”
Д. Лихачов