Уважаеми Владимир Владимирович,
Пише ви един съвсем обикновен българин, една средностастическа електорална единица (както обича да се изразява нашият евроатлантически елит), надявайки се да ме извините и да ме разберете защо искам да ви отнема от времето.
Знам, че сега много неща са се струпали на главата Ви. Светът в момента прилича на атомна електронцентрала, в която инженерите са се напили жестоко, а реакторът излиза извън контрол. Наясно съм, че управлявате най-голямата страна в света и ежедневно, дори ежеминутно Ви занимават много по-големи проблеми от този, който аз ще поставя, но точно поради тази причина ще се постарая да съм кратък, ясен и нетолерантен. Тоест – няма да фризирам истината, ще се опитам да Ви представя какво точно чувствам и ще го изразя крайно.
Владимир Владимирович, аз през целия си съзнателен живот съм бил русофил. Отдаден, енергичен и страстен русофил. Завърших своята аспирантура в Москва, не само защото това беше невероятна възможност, но и защото с цялото си сърце обичах Русия. Тази любов никога не ме е напускала. Любовта към Русия е част от моя български патриотизъм. Няма начин да обичам истински България, без да обичам Русия, защото противното би означавало да съм проводник на някаква голяма измама. Нашите народи са братски. В Москва се чувствам като у дома си. Приятно ми е да разговарям с руснаци, изключително топло чувство е да знаеш, че в този прекрасен и гневен свят (както казваше Андрей Платонов) имаш един братски народ, народ, с който делите обща емоционалност, ценности, вяра и надежди.
Заради това ме боли, много ме боли, когато виждам как в телевизионни предавания в Русия, във форуми, в статии, в анализи в момента у вас се прокарва тезата, че българите са някакви неблагодарници, някакви озверели предатели, които само търсят начини да забият нож в гърба на Русия.
Слушам често изявления на Владимир Жириновски в тази посока. Във форумите виждам, че думите му намират отклик, хората харесват това, което казва, и стават яростни и невъздържани. Ужасно е да видиш как геополитическото торнадо настройва братя срещу братя и е на път да пусне ледени бури между два народа, които просто не могат да спрат да се обичат.
Заради това на Вас, а и на всички руснаци, които се увличат да пишат по този начин, искам да кажа – не бъркайте нашите продажни и лакейски елити със самия народ.
Днес българският народ е лишен от глас. Една грантова прослойка от интелектуалци, чужди агенти и откровени шпиони е узурпирала властта и тласка нашата държава далеч от нейните истински корени.
Твърдят, че изборът на ЕС и НАТО бил наш цивилизационен избор.
О, само колко ми е писнало да ги слушам!
Нашият цивилизационен избор е направен от княз Борис I, който решава да приеме християнството през 864 година и то от Константинопол, което завинаги ни поставя в лоното на източното православие.
Самият аз може и да не съм достатъчно религиозен, но съм израснал в тази търсаческа, ценностна, хуманна култура и просто не мога да не я уважавам.
Утре може да го има НАТО, може и да го няма, но източното православие винаги ще остане белег за цивилизацията, към която принадлежим и чийто пориви носим в душите си. Това ни сродява трайно с руския народ и подобен факт не може да бъде променен, колкото и мнения из форумите да бъдат изписани.
Нашият елит е продажен, антибългарски, той води страната ни към национална катастрофа, към пълна икономическа изолация.
Хората усещат това. Гневните гласове у нас се увеличават все повече.
Българският народ не иска да подменят душата му. Не иска да воюва срещу своите братя. Не желае да участва в геополитическа конфронтация, която е насочена срещу Русия.
Вярно е – управляват ни продажници, но трябва да си давате сметка за истинските чувства на българите.
Тези, които ни тикат към катастрофа, са изразители на чужди, външни интереси и заради това целият народ не трябва да бъде поставен под общ знаменател.
Ние сме братя! И това също няма да се промени.
Но на всички, които днес вдигат ръка срещу България, искам да припомня няколко печални, но, за съжаление, истински факти. Двадесет години, в периода след 1991 година, България не съществуваше за Русия. Русия изчезна от нашите земи, нямаше я. Това не е било никога пречка за нашето русофилство, защото то е част от патриотизма ни, но, все пак, в най-бруталните и тежки години на нашия преход нашите братя просто ги нямаше. Русия се отдръпна и потъна в сянка.
Вярно е, самата Русия също имаше проблеми за решаване, но това, че тя избяга и изостави България, беше огромна грешка.
Тук се отвори голям вакуум.
Но природата не търпи празни пространства. По нашите земи се намести фондация „Америка за България“, която купи съвестите на интелигенцията, плати за написването на нови учебници, даваше хонорари на исторически предатели и мошеници да изкарват Русия агресор. Точно по този начин израсна едно младо поколение с промит мозък, окъпано от най-злостна русофобия и това е една от причините Паметникът на Съветската армия, светиня за много българи, често да осъмва освеквернен.
Това са продуктите на американското влияние у нас.
А американците са ни чужди по дух хора, те не предлагат култура, те идват тук нагло с парите си, със своята арогантност.
Нашата грешка като русофили е, че не можахме да им се противопоставим.
Загубихме решителна битка.
Но Русия я нямаше никаква, за да ни даде сили.
Тук, разбира се, не става въпрос за пари. Само онези евроатлантиците са обсебени от парите.
Говоря за културно, ценностно присъствие на Русия у нас. Не проформа, а с активни действия.
Двадесет години Русия беше някакъв призрак на хоризонта, страна без ясни очертания и така България удари дъното.
Цели поколения изоставиха руския език, тази неземна съкровищница от богаство, и днес дори трудно се намират качествени преводачи на руска литература. Руската култура остана в сянка, нямаше руско кино, музика, театър…
И въпреки всичко, тази така мразена днес в Русия България успя да запази спомена за своите братя.
Направи го на инат.
От 25 години промиват мозъците на българите, че Русия е някакъв враг, нещо чуждо, а обикновените българи продължават да не го вярват.
Социологическите изследвания показват, че едва 3 % от нашия народ смята Русия за заплаха за страната ни. Около 85 на сто се обявяват за приятелски отношения с Русия.
Там, където в последните години се осъществи контакт между двете страни – на българското Черноморие, русофобия няма. Нашите народи са братски, и когато комуникираме, ние винаги ще се разберем.
И въпреки че ни промиват мозъците отдавна, и въпреки че американската пропаганда е щедро платена, ние като народ продължаваме да се съмняваме в клишетата на евроатлантизма. Заради това в цяла България се проведоха демонстрации срещу политиката на санкции към Русия, за мир, а не за война в Украйна.
Много българи осъзнават истината – Русия не е агресор, Русия се защитава и колкото й да съскат грантовите интелектуалци, любовта към Вашата страна, Владимир Владимирович, е вписана в нашия генетичен код.
Петко Р. Славейков бе написал стихотворение – „Кат Русия няма втора“.
Да, наистина е така! Като Русия няма втора, и точно заради това си позволявам да кажа на глас всички чувства, които ме вълнуват.
Аз съм главен редактор на един сайт – „Поглед.инфо“. Ние се опитваме да бъдем медия, която показва истината за световните събития, а не да се подвеждаме по глупостите за хибридната война. Знам от личен опит колко е тежко да избереш и да застанеш на страната на истината, а не на лъжата.
Наричат ни рубладжии, путинисти, предатели…
Разбира се, това е израз на обичайната злоба на слугите, които знаят, че са си продали душите за един хонорар.
Ние обаче сме на страната на истината.
Няма да си изкривим душата.
Няма да предадем нашите ценности.
Няма да се огънем в мразовитата буря на сегашния разделен свят. Но искаме просто нашите братя да знаят пълната истина. На какъв натиск са подложени русофилите у нас. Колко ни е трудно да казваме своето мнение. Каква желязна цензура има за нашите мнения в официалните медии.
Заради това, не хвърляйте камък срещу България!?
Не я заливайте с хули и обиди!?
Ние сме ваши братя!
С уважение и болка,
Румен Петков
Главен редактор на сайта „Поглед.инфо“
23.04.2015 г.