На 19.07.2018 г. от 17 часа в зала № 1 на Централния военен клуб се проведе честване на 140 години от основаването на Българската земска войска. Организатори на събитието бяха: Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите, Съюзът на ветераните от войните на България, Национално движение „Русофили“, Славянското дружество в България, БРОД за България и Международната славянска община „Перун – 2000“.
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА АРМИЯ И СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ
Доклад пред тържественото събрание по случай 140–та годишнина от създаването на Българската земска войска и Сухопътните войски на България, изнесен от о.р. генерал-лейтенант Кирил Цветков, председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацията на Сухопътните войски на България
Днес сме се събрали да отбележим една годишнина, толкова често преднамерено забравяна и подменяна дори в официалните сайтове, че не се помни вече от съвременниците ни. А това е рождената дата на една институция, Българската армия, пренесла тази държава на раменете на своите войници от Освобождението досега. Това е и рождената дата на Земните сили, на днешните Сухопътни войски, гръбнакът на Българската войска, най-големия вид въоръжени сили, носителите на бойната слава на България. С паметниците на загиналите воини е осеяна цялата страна. Костите им почиват в стотици знайни и незнайни гробове в страната и в чужбина. Те непрекъснато ни напомнят за тях и ни зоват да не ги забравяме. Защото ако забравим техните завети, ще забравим и Родината, за която те положиха костите си. Затова сме днес тук. Тук са и ветераните от войните които е водила България, членове на различни съюзи и сдружения. И това още повече ни задължава да споменем историята такава каквато е, а не такава каквато искат някои да я направят. В краткото слово, което имам честта да изнеса и за което съм ви безкрайно благодарен няма да Ви напомням за десетките операции и сражения, за стотиците боеве, които е водила Българската армия. Но ще ви напомням за титаничните усилия на един народ за изграждането и поддържането на въоръжената сила на България, оставила ни на картата на Европа.
Преди 140 години, на 8 юли (20 юли, нов стил) 1878 г. княз Дондуков-Корсаков отдава в Пловдив Заповед № 1 относно сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. С нея преустройството на Българското опълчение в Българска земска войска е официално афиширано, а създаването на въоръжена сила като защитник на възстановената българска държава става неоспорим факт. Българската армия от опълчение се превръща в регулярна въоръжена сила и тъй като тогава войската се е състояла от четири рода войски (пехота, конница, артилерия и сапьори), както и необходимите за всяка армия тилови, санитарни, ветеринарни и други части, тя е и рождената дата на Земните, днешните Сухопътни войски.
С помощта на руското правителство започва тяхното комплектоване с команден и редови състав, организационно развитие, материално-техническо осигуряване и бойна подготовка. Една година по късно на 5/17 юли 1879 г. в състава на първото българско правителство се създава Военно министерство, което поема цялостната дейност за развитието на армията.
Според замисъла за създаването на Българската земска войска, се предвиждало съставът и да наброява 84 750 души. Но в резултат на решенията на Берлинския конгрес и други причини от материален характер, общото число на войските на действителна служба в мирно време възлиза на 16 240 души, като броят на пехотните дружини е намален почти наполовина от планираните и достига до 21.
През м.август 1879г. в Русе се създава и военния флот на България, в състава на който отиват едни от най-добрите офицери, подофицери и войници от земните сили. На 5 август в 12.00 часа на четирите руски военни кораба „Опит”, „Взрив”, „Пордим” и „Горний”, които са морската част от Дунавската флотилия и са акостирали в русенското пристанище се издигат български знамена и е извирен българския химн „Шуми Марица”. С това Българските ВМС са вече факт. В началото те са се състояли от три парахода, седем парни катера, една шхуна, еден шлеп, пет гребни лодки, всичките подарени от Русия по инициатива на княз Дондуков- Корсаков. На българска служба са назначени 7 руски военни доброовлци, начело с капитан-лейтенант Александър Конкеевич, който е първият командир на Дунавската флотилия.
Съществена промяна в организационната структура на армията на княжеството настъпва след 1883 г. Реализира се идеята на генерал Паренсов за бригадната организация. Сформират се четири пехотни бригади в 6-дружинен състав, от 1-ви и 2-ри конен полк се сформира конна бригада, а артилерията се реорганизира в два полка с по две отделения в 3-батареен състав. Инженерните войски са сведени в една пионерна дружина, състояща се от четири пионерни и една телеграфна рота, която се формира в навечерието на войната със Сърбия.
От съществуващите 24 пехотни дружини през пролетта на 1884г. се сформират осем пехотни полка, по два в бригада. При това положение в началото на септември 1885 г. Сухопътните войски на Княжество България имат относително завършена организация с общ числен състав от 11893 души, като 75% от тях са в пехотата. В навечерието на войната се развръща и трети конен полк.
Проблем е въоръжението на младата българска армия. Руската армия оставя 231хил. пушки, закупени са от Русия 44 хил. пушки и карабини „Бердана 2“ и 2700 револвери или през 1880г. всичко СВ вече разполагат 277 700 бр. пушки и револвери и 6400 бр. шашки и саби. Артилерийската материална част е отпусната безвъзмездно от Русия. Оръдията са медни и стоманени, с малка далекобойност и ниска скорострелност, при това от различни системи. Пехотните и артилерийските боеприпаси и различните видове имущество са недостатъчни.
За седем години Българската армия се изгражда в условията на наложените ограничения от Берлинския договор, в сложна политическа и затруднена икономическа обстановка. Но въпреки трудностите се полагат основите на армия, която за кратко време укрепва организационно, подготвя кадрови и мобилизационен ресурс и съумява да защити съединението на България.
С този мирновременен състав се развръщат и военновременните формирования, с които войската влиза в Сръбско-българската война. Липсата на мобилизационни планове и оттеглянето на руските инструктори от българската армия създават известни затруднения. До 21 септември 1885г. се развръщат 32 бойни и 8 запасни дружини и Народното опълчение. Като доброволци постъпват около 4000 души. След извършената мобилизация числеността на Действащата армия възлиза на 108 259 души. След поредица от блестящо проведени отбранителни и настъпателни сражения войната завършва с победа за младата българска войска. Сръбската армия е разбита и обърната в бягство и само намесата на Австро-Унгария я спасява от пълен разгром. На военната сцена на Балканите се появява нова военна сила- България, с която всички трябва да се съобразяват. 19 ноември, денят на победата при Сливница става боен празник на Сухопътните войски. Войната на капитаните.
След войната започва бурното развитие на Сухопътните сили и на армията като цяло. Качествен скок в развитието на българската армия настъпва с приемането от Народното събрание през декември 1891 г. на „Закон за устройството на въоръжените сили на българското княжество“. Той е един от най-значимите документи в историята на изграждането на армията. Законът бележи началото на нов процес, водещ към цялостното изграждане на масовата армия на основата на дивизионната организация. Действащата армия се състои от 24 пехотни полка, включени в шест пехотни дивизии, състоящи се от по две бригади, три конни бригади, шест артилерийски полка, инженерни и спомагателни войски.
На 20 декември 1903/2 януари 1904 г. XIII ОНС приема нов Закон за устройството на въоръжените сили на българското княжество. Създават се 12 нови пехотни полка и три артилерийски полка. Създават се нови три дивизионни области и техните дивизии за военно време: 7-а Рилска, 8-а Тунджанска и 9-а Плевенска пехотни дивизии. Бригадната организация се разпростира и в кавалерията и планинската артилерия.
С указ № 88 от 30 декември 1903/12 януари 1904 г. се обявява цялостната мирновременна организация на деветте пехотни дивизии, които обхващат в себе си 18 бригади и 36 пехотни полка. Артилерийските полкове се увеличават от три на 12 през 1911 г., а оръдията — от 139 през 1885 на 1109 през 1912 г. Пионерните дружини от 1 през 1886 нарастват на 9 в навечерието на Балканската война, за всяка пехотна дивиизия. Мирновременният числен състав на българската войска нараства от 25 349 души през 1888 г. на 60 898 през 1912 г. Какви титанични усилия и жертви са били направени през този период, за да подготвят страната за бъдещата война.
Още през 1903г. се поставят основите на създаването на въздухоплавателно отделение в София за началник на което е назначен Васил Златарев. На 22 февруари 1906г. е сформирано първото балонно отделение, а през 1911г. се поставя началото на авиационна програма за изграждане на българската авиация. В състава им са привлечени отново най-добрите офицери, подофицери и войници от Земните сили, имащи определени съответстващи знания и умения. Закупени са седем самолета и с тях в края на юли 1912г. се създава първото аеропланно отделение на българската войска с командир поручик Топракчиев. Българската авиация е вече факт преди началото на Балканските войни. До началото на войната броят на самолетите достига 29, а в хода на войната нараства на 35.
Развиват се и българския военноморски флот. През 1897 – 1908 г. са построени във Франция и получени основните военни кораби на България: учебния крайцер „Надежда“ (1898), шестте 98-тонни торпедоносци „Храбри“, „Строги“, „Смели“, „Летящи“, „Дръзки“ и „Шумни (1908), спомагателни кораби, плаващи торпедни батареи, далекобойна артилерия, минно въоръжение и др.
През 1910 г. се преминава към постоянни щатове в Българската земска войска. В закона се запазва принципното положение — военновременната организация да се основава на мирновременната, да бъде по-нататъшно нейно продължение, принцип важен и съхранил се и до наши дни, но днес малко позабравен. С това се постига силно развръщане на мирновременните части на действуващата армия и се създава голям запас. За военно време към дивизиите се развръща и трета бригада и броят на военновременните бригади нараства на 27, а на пехотните полкове на 54. Това се гарантира от държавния бюджет. Най-голям дял от държавния бюджет отива за армията (за целия период общо около 25%), като общата тенденция е към силно нарастване на военните разходи – от 8-12 млн. през 1878-1884 г. до над 136 млн. през 1912 г. Структурата на военните разходи се характеризира с относителното намаляване на разходите за личния състав и силното увеличаване на разходите за въоръжение, муниции, бойна техника при общото абсолютно нарастване на всички разходи за армията и за нуждите на отбраната. Това, за което мечтаем и днес и все не го достигаме. Това изменение в структурата свидетелствува за качественото израстване на българската армия, за превръщането й в съвременна армия.
Снабдяването става чрез държавни поръчки от заводите в странство (през първите години от Русия, а впоследствие от Австро-Унгария, Белгия, Германия и Франция). В навечерието на Балканската война българската армия разполага с 14,4 пъти повече въоръжение, отколкото през Сръбско-българската война. Само за четвърт век армията ни е превърната в равна на армиите на водещите държави по сила и въоръжение. За участието в Балканската война мобилизираната армия се групира в три отделни армии, имащи в състава си 11 пехотни дивизии. От доброволците се формира Македоно-одринското опълчение. При този си състав българската армия наброява 599 879 души, 334 323 пушки и карабини, 239 картечници, 1 116 оръдия, 232 тежки картечници и 19 837 саби, 29 аероплани и кораби. Организирана е в 358 пехотни дружини, 262 артилерийски батареи, 48 кавалерийски ескадрони, 3 аеропланни отделения и отряд бойни кораби, 4 брегови батареи и др.
Сухопътните сили, които са 99% от войската поемат основната тежест от Първата балканска война, като се сражава на главния театър срещу основните сили на Османската империя, като заплашва директно главните градове на империята в Европа-столицата Истанбул, и крепостите Одрин и Лозенград. Армиите провеждат поредица настъпателни и отбранителни операции, в които е поставена на колене главната групировка войски на Османската империя и е принудена да сключи мир. Те изиграват решаваща роля в освобождаването на Западна Македония и Солун, носят свободата на Родопите, Източна Тракия и Беломорието. Нейна е решаващата роля в изгонването на вековната Османска империя от Балканите и Европа.
Първи победи печелят младите ни военновъздушни сили и военноморски флот. Извършен е първият боен полет у нас и в Европа, първият боен групов полет, бомбардирани са одринската крепост и нейната гара Караагач.
Още в периода на мобилизация е изградена първата в България минно-артилерийска позиция във Варненския залив с 214 заградни мини и 4 брегови батерии. Торпедния миноносец „Дръзки“ с командир мичман I ранг Георги Купов торпилира бронепалубния турски крайцер „Хамидие“, поражението е тежко и прекратява активните действия на турският флот в Черно море до края на войната.
Блестящите победи на Българската войска недвусмислено заявяват, че на Балканите и в Европа има нова военна сила, с която всички трябва да се съобразяват- България. Цената на победата е огромна. Близо 87 000 души, в т. ч. 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и над 3 000 безследно изчезнали.
Целите на войната са постигнати, но не така мислят съюзниците на България, които се опитват на гърба на българските победи да придобият за себе си значителни териториални облаги. Не така мислят и т.н. Велики сили. И без подготовка, без почивка, без достатъчно боеприпаси, без планове за водене на войната, българските армии са хвърлени в новата Междусъюзническа война.
Поради големите загуби, особено в началнически състав, както и недостатъчния контингент на обучени войници армията през Междусъюзническата война наброява с почти 100 хил. души по-малко. При това без особени основания се разстройват съединения и части, за да се формират нови. Формират се две нови армии, Четвърта и Пета, нови дивизии и бригади, нови полкове. За тях се отделя значителна част от и без това оскъдния команден състав, както и кадрови дружини. Това оказва неблагоприятно влияние върху боеспособността на армията.
Съотношението на силите е две към едно в полза на противниците ни на двата основни фронта-срещу Сърбия и Гърция. Освен това уморените и оредели в предишните боеве български полкове се изправят срещу отпочиналите и попълнени по щат сръбски и гръцки войски. Срещу Турция съотношението на силите е смразяващо-16:1. Срещу Румъния и нейната близо близо 500- хилядна армия няма редовни войски. Независимо от неравната война българската войска провежда пет настъпателни операции и две отбранителни, пред разгром са основните сили на Сърбия, Гърция и Черна гора и само вероломната намеса на Румъния във войната наклонява победата в полза на съюзниците. България губи войната, Гърция и Сърбия удвояват териториите си, Румъния печели Южна Добруджа, Турция си връща Източна Тракия, възниква държавата Албания.
След двете балкански войни и преживяната катастрофа Българската армия се намира в тежко положение. През войните тя понася големи загуби в личен състав. Човешките загуби от двете войни нарастват до около 180 000, като от тях 66 000 души са загинали и около 112 000 са ранени. Въоръжението и бойната техника се износват значително, а запасите й от боеприпаси за различните видове оръжие се изразходват до голяма степен. В страната нахлуват 250 хил. бежанци, изгонени от съюзниците от родните им места. Започва дебългаризацията на Балканите. Армията и народът преживяват дълбоко постигналата ги през 1913 г. национална катастрофа.
Въз основа на опита от войните Министерството на войната пристъпва към известни промени и допълнения в организационната структура на армията. Започва се, макар и бавно, замяната на нескорострелните оръдия с модерни скорострелни, снабдяването със снаряди, с пушки и карабини „Манлихер“, тежки картечници, коне и пр.
В края на 1914 г., въз основа на изводите в годишния отчет на Щаба на армията, пехотните дивизии се попълват с нови дружини, батареи и ескадрони. В резултат на тази трансформация през 1915г. мирновременният състав на армията достига 84 158 души.
За участие в Първата световна война са свикани под знамената 17883 офицери и 745701 подофицери и войници. Мобилизираните сили на Действащата армия възлизат общо на 240 пехотни дружини, 243 артилерийски батареи и 53 ескадрона. Сформират се три армии. Броят на пехотните полкове към 1917г. нараства на 88. Но проблемите с въоръжението и боеприпасите остават. До август 1918 г. се превъоръжават 142 артилерийски батареи. Значително се развръща авиацията на Действащата армия. Общият брой на самолетите достига 100.
Участието на Българската армия в Първата световна война продължава три години. Водят се както маневрени, така и позиционни действия. В хода на настъпателните операции през 1915г. е разгромена и извадена от войната сръбската армия, а територията на Сърбия е окупирана от съюзниците. Същата участ сполетява и Румъния и нейната армия през 1916-1917г. Но войната на Южния фронт се затяга. Изправена срещу обединените сили на Антантата от 22 националности българската армия води тежки битки. В историята ще останат Дойранската епопея, Завоя на Черна, Тутракан и Добрич, боевете за Червената стена, Каймакчалан, Кенали, Добро поле, където българските полкове проявяват чудеса от храброст и е претопена значителна част от съглашенските войски.
Българският флот охранява крайбрежията на България и не допуска стоварване на десанти в гърба на Българската войска. Българската авиация участва в над 60 въздушни боя, свалят пет противникови самолета и пленяват още пет с екипажите им.
Оставена накрая без подръжка от съюзниците, без достатъчно муниции и без резерви, уморената и гладна Българска войска напуска позициите. България губи войната.
Последиците от войната са ужасяващи за България. В хода на войната загубите на българската армия възлизат на 101 000 убити и умрели от рани, а ранените са 150 000 души. Над 70 хиляди от тях остават инвалиди. Над 100 хил. са пленените според Солунското примирие и ги очаква позора и мъките на пленничеството. Огромни са и загубите на народното стопанство. България, според договора, няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация. Въздухоплавателните средства са напълно разграбени и разпределени между победителите. Корабите на военния ни флот са конфискувани от французите и непотребните са потопени. Тежките артилерийски системи са откарани в страните победителки и преотстъпени голяма част от тях на съседните на България страни Гърция, Сърбия и Румъния като компенсации и за попълване на загубите от войната. Оръдия, стрелково оръжие, боеприпаси и мини са хвърлени в морето. Задължителната военна служба е отменена и армията става доброволна. Сухопътните сили не трябва да надминават 33 000 души, включително жандармерията и гранични войски. Дивизиите се трансформират в полкове, полковете в дружини. Вместо 10-те пехотни дивизии се оставят само 8 пехотни полка с по три дружини с точно определена номерация и численост. За да бъде унижението пълно е забранено да се формират полкове с имената на 9-та Плевенска и 10-та Беломорска дивизии, за да не стряскат в съня им победителите и да не остане и помен от тях. Уточнени са до най-малки подробности състава на полковете и дружините дори, броя на офицерите, подофицерите и войниците, въоръжението и дори дислокацията. От кавалерията се оставят само три полка, от артилерията три оръдия на 1000 души пехота, или общо 60 артилерийски системи (от над 1600 към края на войната). Закрити са военните училища и ШЗО. Българската армия е върната 30 години назад, на нивото й преди Сръбско–българската война. Спомените за дадените жертви при Дойран, Завоя на Черна, Кенали, Добруджа и Добро поле изглежда са притъпили чувството на победителите за благородство и уважение към достойния противник и са ги подтиквали към омраза и отмъстителност. Към България победителите прилагат по тежки клаузи, отколкото към подбудителката на войната-Германия.
След войната отново Българската армия започва да се развива само като сухопътна при наложените ограничения и контрибуции към победителите. Спомените от катастрофата тежат на всички и започва да функционира Народен съд. Осъдени са и голям брой генерали и офицери. Военната професия е компрометирана в очите на обществото и дори малките по състав формирования не могат да попълнят състава си с доброволци. Границите на страната остават почти неохраняеми и когато през октомври 1925г. гръцки части нахлуват в пределите на България по поречието на р. Струма няма кой да ги посрещне. Недостигът от личен състав, въоръжение и боеприпаси е очевиден дори за Контролната комисия, която със скърцане на зъби разрешава частично попълване на запасите. Тази контролна комисия от 78 генерали и офицери, чиято издръжка струва на България около 130 млн. лева допълнително, разплула се от охолство, осигурено от победената България. Сума, забележете почти равна на половината от издръжката на Българската армия. За 78 самозабравили се генерали и офицери.
Изправени пред опасността от загубване на всякакъв суверенитет и отбранителни способности. правителството и военното командване се решават на рискована стъпка. Скрито от съглашенската комисия започва да вади скритата материална част, за която знаят ограничен кръг командири и да осъществява нови покупки на въоръжение и техника. Общо в армията към 1924 година има вече в наличност: оръдия и гаубици-209, минохвъргачки-40; пушки и карабини-32684; картечници-345. Изготвят се тайни планове за развръщане на военновременната армия на дивизионна организация.
На 31 юли 1938 в Солун се подписва спогодба между България и Балканското съглашение, които с това поемат задължението да се въздържат от всякакво прибягване към силата по смисъла на спогодбите подписани за ненападение. Държавите от Балканското споразумение се отказват от прилагането на военните, морски и въздушни постановления на Ньойския договор и възстановяват правото на България да укрепва тракийската си граница. България добива пълна военна независимост. Армията и страната започват подготовката си за новата световна война. И става чудо!
В следващите години в Сухопътните войски се извършват крупни преобразования. Развръщат се перспективните танкови войски, войските за противохимическа защита, превъоръжават се артилерийските полкове, създават първите парашутни, инженерно-щурмови и противовъздушни подразделения. На превъоръжаване и модернизация са подложени всички родове и специални войски. За участие във войната Сухопътните войски са принудени да извършат крупни организационни преобразования. Мобилизирана е близо 450 хилядна армия. За прикритие на южните граници и окупационни действия в Македония и Сърбия се развръщат 67 пехотни полка, обединени в 24 пехотни дивизии. Развръщат се допълнително командвания на два корпуса и пет армии. Развръщат се и 5 армейски, 20 дивизионни, 4 брегови артилерийски полка, 4 противовъздушни, една бронирана бригада, 3 инженерни полка и 9 инженерни бронеизтребителни дружини, както и други формирования. На въоръжение в СВ в заключителната фаза на войната има вече близо 205 танка, 285 хиляди пушки и карабини, над 6700 леки и близо 4000 тежки картечници, 1250 бомбохвъргачки и гранатохвъргачки, над 650 противотанкови оръдия, близо 1000 оръдия и гаубици и 1300 противовъздушни средства.
През 1934г. официално се създават наново Въздушните войски. Развръщат се и първите подразделения на ВВС, на които през 1937г. са връчени новите бойни знамена. До края на 1938г. Въздушните войски получават 72 бойни самолета, а след премахване на ограниченията на Ньойския договор още 36. Със започването на войната са закупени още 172 трофейни бойни, разузнавателни и траспортни самолети. По време на войната са доставени още 145 бойни самолета. Към началото на войната във Въздушните войски се намират около 694 различни по вид самолети. В заключителната фаза на войната реално вземат участие 314 бойни самолета, от които са постоянно изправни 167 (50 изтребители, 70 леки бомбардировача, 47 разузнавателни) и 10 водосамолета.
Развиват се и Морските войски. Флотът се възстановява по-бавно поради скъпоструващите плавателни средства и снижаване на задачите на флота в новата военна стратегия и планове, приети в този период и насочена основно на запад и юг. През 1915г. се създава Беломорския флот, през 1917г. бележи началото си морската авиация. Към началото на войната на въоръжение са 4 торпедни катери, 4 торпедоносци, 6 патрулни кораби, 2 минни заградители, 12 броя катерни тралчици. Освен тях в строя на морските вийски има 2 учебни кораба, 2 моторни ветрохода и са мобилизирани 2 тралчика в Черноморски флот и 4 тралчика в Дунавската флотилия. Усилия, приети от всички, от целия народ, заслужаващи уважението ни и сега.
В хода на войната Сухопътните войски развръщат Прикриващ фронт и поддържат военно-окупационни зони в Беломорието, Македония и Сърбия.
Въздушните войски извършват 2751 самолетоизлитания и губят в бойните действия 18 летци и 32 самолета. Огромно усилие за младите ни въздушни войски е отразяването на ударите на англо-американската авиация през 1943 и 1944г., когато са извършени 273 бойни полета и са свалени 30 вражески самолета.
Но войната е към края си и току що възкръсналата от пепелта млада Българска армия е принудена в края на 1944г. да се изправи срещу изпитаните в шестодишната война германски войски на Балканите.
Сухопътните войски провеждат 6 армейски настъпатели и една отбранителна операции. Във военната ни история ще останат настъпателните операции през есента на 1944г. на 1-ва, 2-ра и 4-та армии, Дравската отбранителна и Мурската настъпателна операции на Първа Българска армия.
През първия етап на заключителната фаза на войната срещу хитлеристка Германия са извършени 3744 самолетоизлитания, през втория етап авиацията изпълнява само куриерски задачи. Общо в заключителния етап от войната са извършени 4424 бойни полета..
Общите загуби във военните действия са около 32 500 души. Над 10 700 от тях загиват по чукарите на Сърбия и Македония, в унгарската пуста и на австрийска земя. Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г. Общата сума на разходите е над 200 млрд. лв. През Втората световна война – между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто.
След войната започват отново измененията в армията и в частност в Сухопътните войски при напълно променени обществено-политически условия. България е оставена в съветската зона на влияние и става част от световната социалистическа система. Армията е подложена на чистки, реорганизации и предислокации. До 1947 година армията бе приведена в съответствие с решенията на Парижкия договор до 65 500 души, от които: в земните (сухопътните) и граничните войски до 55 303; зенитна артилерия с численост от 1 800 души; военноморски флот с численост от 3 500 души и общ тонаж от 7 250 тона; военновъздушни сили, включително военноморски въздушни сили, от 90 самолета, включително резерв, от който не повече от 70 могат да бъдат бойни самолети, с общ персонал от 5 200 души. България няма право да притежава или придобива каквито и да е самолети, които са проектирани като бомбардировачи с вътрешни бомбоносители. На практика обаче тези клаузи не се спазват защото страната остава в съветската сфера на влияние и още пред 1949г. армията достига състав от 90хил.души.
До 1955 г. БНА, както започва да се нарича Българската войска, се развива в общи линии в очакване и в изпълнение на клаузите на мирния договор. В Сухопътните войски се съкращават дивизии и полкове, формират се нови. Още през 1945г. Съветския съюз предоставя на България 65 танка Т-34, 935 оръдия и минохвъргачки, 28 500 винтовки и автомати, 11 700 картечници, 280 противотанкови пушки, 369 радиостанции и 370 автомобила и значително количество авиационна техника, 358 бойни и учебни самолета, което да усили частите на БА участващи във втория период. В периода 1945-1948 г. Съветският съюз предоставя на нашата армия общо 738 единици бронетехника. Това са съответно 398 танка Т 34-85 и 340 самоходни оръдия СУ-76 М, с които е превъоръжена танковата дивизия, но количеството им е все още недостатъчно. Към средата на 50-те години БНА разполага вече с 1655 танка Т-34-85, 533 бр.САУ-100 и САУ -76 и други бронемашини. На тяхна основа се създават бронетанковите войски.
До влизането на страната във Варшавския договор в състава на земните сили има 9 мирновременни пехотни дивизии, две танкови и една конна дивизия , три танкови бригади, три планински бригади и една брегова стрелкова бригада. За военно време се развръщат още 15 пехотни дивизии, съединения и части от родовете и специалните войски.
Във ВВС има три изтребителни авиодивизии, една щурмова авиодивизия, две нощни лекобомбардировъчни дивизии и няколко отделни полкове.
Развиват се и Морските войски, които официално са преименувани във Военноморски сили. С доставените през 1947 г. от СССР 13 кораба (ескадрен миноносец, 2 големи и 10 малки преследвача на подводници) започва създаването на флот за действия в по-широк оперативен простор.
През 1950 г. се извършва всеобхватно преименуване на прославените във войните полкове и дивизии на Сухопътните войски. Променят се имената и номерацията на авиационни полкове, зенитни съединения и части, части на флота . Формират се нови и започва лека-полека да се губи историческата истина и приемственост в армията.
Със създаването на Варшавския договор на 14 май 1955 г. започва нов етап в строителството и развитието на Българската народна армия. Тя става част от Обединените въоръжени сили и приема всички стандарти и възгледи на коалицията. Ускорено продължава превъоръжаването и попълване на армията с модерни за времето средства за воюване и бойна техника. Българската военна промишленост се натоварва максимално за сметка на кооперираните производства. През 60-те се установява окончателния състав на армията. Мирновременните въоръжени сили на България следва да са не по-малко от 100 хил. души. За военно време въоръжените сили следва да нараснат на 400 хил. души.
Тласък в развитието на армията и на СВ и в тяхната модернизация и превъоръжаване настъпва след 1972г., когато е фиксирана структурата на БНА; Сухопътни войски с три общовойскови армии; ПВО и ВВС и ВМС. Всичко 108 хил. души, от които 66% са в Сухопътните войски. През септември 1973г. е формирано и Командването на сухопътните войски и всички командни структури на трите вида въоръжени сили се изравняват по вертикала.
Но тези решения относно състава на армията се променят непрекъснато и съставът на армията понякога достига и надхвърля 150 хил. души, а общо на въоръжените сили до 240-260 хиляди души. За военно време от състава на Сухопътните войски се формира фронтово командване, включващо три общовойскови армии и комплект фронтови съединения и части, усилен смесен авиационен корпус от състава на ВВС и части на ВМС, подкрепян от системата за ПВО на страната, а ВМС стават част от обединения Черноморски флот.
Времето на „Студената война“, която продължава повече от три десетилетия е свързано с колосални промени в Българската армия и трите вида въоръжени сили на страната, които са в съответствие с големите промени в нормативната уредба. Развиват се нови родове войски като Ракетни войски, включващи четири ракетни бригади ОТР и дивизиони ТР към мирновременните дивизии и танковите бригади, Зенитно-ракетни войски към СВ и ВВС, Радио-техническите войски към СВ и ВВС, подводен флот.
СВ се превръщат в мощен вид въоръжени сили, достоен партньор в ОВС и гарант за южното крило на военната коалиция. Рязко нараства броят на танковете от нови системи като Т-55, Т-62 и Т-72. Стрелковите дивизии се превръщат в мотострелкови и се превъоръжават с нови подвижни средства за водене на войната като БТР, МТЛБ, БМП-1 и БМП-23. Нараства броя на самоходната и реактивната артилерия на СВ, противотанковите и зенитно-ракетните войски.
В състава на СВ има 1464 танка Т-55 и Т-72, (общо в МО и БНА има над 2700 танка), над 4000 бойни и други бронирани машини, над 3000 оръдия и МХ над 100мм, между които 222бр. РСЗО БМ-21 „Град” и близо 700 122мм СГ „Гвоздика” и още близо 700 бр МХ под 100мм.; 32 РК ОТР и 46 РК-ТР, над 2800 зенитни средства, между които ЗРК комплекси Круг, Куб и Оса, преносими ЗРК, над 1800 противотанкови средства, между които ПТРК Конкурс, Фагот и 100 мм МТ-12.
С бързи темпове се превъоръжават и ВВС и ВМС.
В състава на ВВС има над 20 зенитно-ракетни дивизиона, с различен тип въоръжение, включително такива с далечно действие от типа С-200 и С-300, над 700 бойни и транспортни самолети и вертолети, от които 537 в бойния състав, от тях 247 бойни и 53 учебно- бойни. Вертолетната авиация наброява 96 вертолета, от които 44бр бойни МИ-24. За военно време възможностите достигат до 1240бр. с мобилизираните летателни апарати.
За половин век в състава на флота служат 2 ескадрени миноносеца, 2 проекта стражеви кораби, 3 проекта подводници, 2 проекта противоподводни вертолета, различни варианти на брегови ракетно-артилерийски комплекси, 8 проекта преследвачи на подводници, голямо разнообразие от противоминни кораби. Впечатляващо е развитието на ударните сили на флота – торпедни и ракетни катери и корвета (общо от 5 проекта), както и на десантните кораби, които по-късно поемат функциите и на минни заградители. Над 30 са и спомагателните кораби с различно предназначение, внос от ГДР и Полша и собствено производство. Общото количество кораби във ВМС достига до 100 кораба, между които и 5 подводници, 11 вертолета за борба с подводници.
БНА се превръща отново в регионална сила, способна да води успешни бойни действия при всякакви условия на обстановката, срещу силни противници. В сила, с която трябва да се съобразяват всички на Балканите.
В края на 80-те години обаче БНА се намира в застой поради рязкото снижаване на икономическите възможности на страната и коалицията като цяло. Съкращенията в армията започнаха още с подписването на ДОВСЕ, когато бяха трансформирани мотострелковите дивизии в механизирани и съкратени танковите полкове в тях. България остана с 1475 танка, 1750 артилерийски системи над 100 мм, 235 самолета и 64 кораба. България бе отново проиграна на масата за преговори и докато унищожавахме танкове и самолети, артилерийски системи и кораби нашите съседи получаваха като компенсации и дарения над 1860 танка „Леопард-2, цели ескадрили самолети, зенитно-ракетни комплекси. Това се наричаше Договор за ограничаване на обикновените въоръжения в Европа, който засегна болезнено България и нейната армия, но усили нейните съседи.
Преминаването на България към демократично общество и пазарна икономика се отрази болезнено на развитието на армията и в частност на Сухопътните войски. Тежката икономическа и финансова криза, в която се намира страната близо 30 години наложи отпечатък на плановете за развитие на армията. По същество, след 1990 г. те са в период на непрестанни трансформации в посока на снижаване на тяхната численост, броя на въоръжението и техниката и на организационни формирования, процес без аналог в цялата история на България след Освобождението. Преминаването на армията от армейско-дивизионна към корпусно-бригадна организация изхвърли навън много офицери и сержанти, но нещата не се промениха. Сменена бе Директивата за бойна готовност, уставите и програмите. Стартира и професионализацията на армията. Поставено бе началото на формирането на силите за бързо реагиране.
След 2000 година бяха приети последователно пет плана за реформи в армията, всички преследващи една и съща цел-съкращения, но нито един не доведе до желаната цел- изграждане на малка , модерна и боеспособна армия, способна да изпълнява целия спектър от задачи по трите мисии, определени от ЗОВС и военната доктрина. Армията остана малка по численост, пълна с проблеми относно окомплектоването си, но нито стана мобилна и нито боеспособна, което вече не се счита за военна тайна и открито се признава, че със известни затруднения може да изпълнява някои свои задачи. От уважение към ветераните, служили в армията и към тези които сега служат, а и защото ми е обидно няма да спомена какво въоръжение е останало в БНА и в какво състояние. Някои, незапознати с обстоятелствата, обвиняват за това военните ръководители. Не познавам военен, който да иска да се съкращава и унищожава въоръжението му, структурите и личния състав. Това, което не успяха да постигнат несправедливите мирни договори от 1913, 1919 и 1947години бе постигнато с пълно съгласие от избраните от народа народни представители и нашите български правителства. С подкрепата на всички заинтересовани извън страната България да бъде ликвидирана като военна сила. От тези, които като препоръки към нашите правителства изглежда, препрочитат Ньойския договор и го актуализират по отношение на България, защото той с началото на демократичните промени загуби своята сила и трябваше да бъде възроден. Унищожавани бяха танкове, ББМ и АС с напълно запазен ресурс, ракетни и зенитноракетни комплекси, без да се добави нито един. Унищожавани бяха бойни самолети неизразходвали и 1/3 от своя платен от България и народа ресурс, кораби и подводници. България бе ликвидирана като военна сила на Балканите и оставена на милостта и защитата на ЕС и НАТО и на нашите съседи. По същия начин бе ликвидирана и отбранителната промишленост осигуряваща производството на въоръжение и бойна техника и нейната техническа готовност.
От 2008 година армията стана и напълно професионална, но и това не я спаси от следващи съкращения. Войските бяха ориентирани за подготовка изключително за мисии в подкрепа на мира и постепенно се превръщаха във военно- полицейски сили. Близо 95 % от мисиите, провеждани от Българската армия са от състава на СВ. СВ участваха със свои контингенти на четири континента, в Камбоджа, Ангола, Таджикистан, Босна и Херцеговина, Етиопия и Еритрея, Косово, Македония, Ирак и Афганистан и допринасят за укрепването на мира в целия свят. Над 16 хиляди са човекомисиите към днешния ден, придобили опит в операции по поддържане на мира. Но въпросът- Кой ще пази България тук на тази територия и с какво продължава да звучи с огромна сила.
И днес, когато честваме 140-та годишнина от създаването на Българската армия и на Сухопътните войски е добре да се върнем назад в историята ни и да се поучим от ентусиазма на първостроителите на армията, от безпределния патриотизъм и желание на народа да служи на държавата за достигане на националните идеали. И те с кръвта си и здравето си платиха всеки квадратен метър българска земя, на която живеем и която сме длъжни да защитим. Тази армия и тези Сухопътни войски, на които днес честваме 140 години от създаването им пренесоха тази държава, наречена България през вековете, за да я бъде и пребъде. Да ги поздравим със 140-я им рожден ден и днес със ставане на крака, да ги споменем с добро. Да споменем първостроителите, да споменем ветераните и всички служили и които служат в редовете на БА и СВ. Честита 140-та годишнина! И да остане вовеки!
Благодаря Ви за вниманието.