Следственият комитет ще възобнови разследването на смъртта на Николай II и семейството му. В хода на следствието ще бъдат ексхумирани останките на царя и съпругата му Александра Фьодоровна.
Откриването на останките
След разстрела в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година телата на членовете на царското семейство и техните приближени (общо 11 човека) са качени в кола и изпратени в посока Верх-Исетск към изоставените мини на Ганина Яма. Първо се опитват, без успех, да изгорят жертвите, след това ги хвърлят в шахта и ги покриват с клони.
На следващия ден едва ли не целият Верх-Исетск знае за случилото се. Освен това, по думите на участника от групата за разстрел Медведев, «ледената вода в шахтата не само изми кръвта, но и толкова замрази телата, че изглеждаха като живи». Конспирацията се проваля.
Решено е останките да бъдат погребани. Отцепват района, но камионът, като се отдалечава само на няколко километра, затъва в блатистата местност Поросенков лог (Прасешки дол). Като не могат нищо да измислят, част от телата погребват на пътя, а друга – малко в страни, като предварително ги поливат с киселина. За по-сигурно слагат отгоре траверси.
Интересното е, че съдебният следовател Н. Соколов, изпратен от Колчак през 1919 година да търси погребенията, намира това място, но не се сеща да вдигне траверсите. В района Ганина Яма намира само един отрязан женски пръст. Въпреки това изводът на следователя е еднозначен: «това е всичко, което е останало от царското семейство. Всичко друго е унищожено от болшевиките с помощта на огън и сярна киселина».
Девет години по-късно Владимир Маяковски посещава именно Поросенков лог, за което може да се съди по стихотворението му «Император»: «Здесь кедр топором перетроган, зарубки под корень коры, у корня под кедром дорога, а в ней император зарыт» (Тук кедърът е с брадва докосван, резки има по корена, при корена на кедъра има път, и там императорът е заровен).
Известно е, че поетът малко преди пътуването си в Свердловск се среща във Варшава с един от организаторите на разстрела на царското семейство Петър Войков, който би могъл да му посочи точното място.
Уралски историци намират останки в Поросенков лог през 1978 година, но се получава разрешение за разкопки едва през 1991 година. В гроба има 9 тела. В хода на следствието част от останките са признати за «царски»: според експертите липсвали само Алексей и Мария. Но много специалисти ги смущава експертизата и затова никой не бърза да се съгласи с изводите. Домът Романови и РПЦ отказват да признаят останките за истински.
Успяват да открият Алексей и Мария едва през 2007 година, ръководейки се по документ, изготвен по думите на коменданта на «Дома със специално предназначение» Яков Юровски. «Записката на Юровски» първоначално не вдъхва голямо доверие, въпреки това мястото на второто погребение там е посочено вярно.
Фалшификации и митове
Веднага след разстрела представителите на новата власт се опитват да убедят Запада, че членовете на царското семейство или, поне децата, са живи и са на сигурно място. Народният комисар по външните работи Г. В. Чичерин през април 1922 година на конференция в Генуа отговаря неясно на въпроса на един от кореспондентите за съдбата на великите княгини: «Съдбата на дъщерите на царя не ми е известна. Четох във вестниците, че те са в Америка».
Но П. Л. Войков в неформална обстановка казва по-конкретно: «светът никога няма да разбере, какво направихме с царското семейство». Но по-късно след публикуване на Запад на материалите от следствието на Соколов Съветските власти признават разстрела на императорското семейство.
Фалшификациите и спекулациите около хазната на Романови помагат за разпространяването на устойчиви митове, сред които популярен е митът за ритуалното убийство и за отрязаната глава на Николай II, която е в НКВД. Впоследствие към митовете се прилепват истории за спасяването на децата на царя – Алексей и Анастасия. Но всичко това си остава митове.
Следствие и експертизи
През 1993 година търсенето на останките се възлага на следователя от Генералната прокуратура Владимир Соловьов. Освен традиционните балистични и микроскопски експертизи, заедно с английски и американски учени са проведени допълнителни генетични изследвания.
За тази цел взимат кръв от някои роднини на Романови, живеещи в Англия и Гърция. Резултатите показват, че вероятността това да са останките на царското семейство е 98,5 процента.
За следствието това не е достатъчно. Соловьов получава разрешение да ексхумира брата на царя – Георги. Учените потвърждават «абсолютна позиционна прилика в ДНК» на останките, която разкрива рядка генетична мутация, присъща за Романови – хетероплазия.
Но след откриването през 2007 година на предполагаемите останки на Алексей и Мария са нужни нови изследвания и експертизи. Много помага на работата на учените Алексий II, който преди погребението на първата група царски останки в гробницата на Петропавловския събор помолил следователите да вземе части от костите. «Науката се развива, не е изключено да потрябват в бъдеще» – такива били думите на Патриарха.
За да се оборят съмненията на скептиците за новите експертизи е поканен завеждащият лабораторията по молекулярна генетика в Масачузетския университет Евгений Рогаев (за когото настояват представители на Дома Романови), главният генетик на армията на САЩ (възстановявал имената на жертвите от 11 септември), както и сътрудникът от института по съдебна медицина в Австрия Валтер Парсон.
Като сравняват останките от двете погребения, експертите още веднъж проверяват получените по-рано данни и провеждат нови изследвания – предишните резултати са потвърдени. Нещо повече, в ръцете на учените попада «опръсканата с кръв риза» на Николай II, открита във фондовете на Ермитажа. И отново положителен отговор: генотиповете на царя «от кръвта» и «от костта» съвпадат.
Резултати
Резултатите от разстрела на царското семейство опровергават някои от съществуващите по-рано предположения. Например, според експертите «при условията, в които са унищожавали труповете, не е било възможно да унищожат напълно останките, използвайки сярна киселина и запалими материали».
Този факт изключва Ганина Яма като място на крайното погребение.
Наистина, историкът Вадим Винер намира сериозен пропуск в изводите на следствието. Той смята, че не са взети предвид някои находки, принадлежащи към по-късно време, в частност монети от 30-те. Но както показват фактите, информацията за мястото на погребението бързо «прониква» сред масите и затова гробът може многократно да е бил отварян в търсене на ценности.
Друго разкритие предлага историкът С.А. Беляев, който смята, че «с императорски почести са могли да погребат семейството на екатеринбургския търговец», но не представя убедителни аргументи.
Но изводите на следствието, което се провежда изключително добросъвестно с използването на най-новите методи, с участието на независими експерти, са еднозначни: всичките 11 останки ясно корелират с всеки от разстреляните в дома на Ипатиев. Здравият смисъл и логиката подсказват, че не е възможно случайно да се дублират такива физични и генетични съответствия.
През декември 2010 година в Екатеринбург се провежда заключителната конференция, посветена на последните резултати от експертизите. Доклади изнасят 4 групи генетици, работили независимо в различни страни. Съображенията си могат да изложат и опонентите на официалната версия, но според думите на очевидци, «като чуха докладите, те напуснаха залата без да отронят и дума».
РПЦ до ден днешен не признава истинността на «екатеринбургските останки», но много представители на Дома Романови, съдейки по изказванията им в пресата, приемат окончателните резултати на следствието.
Тарас Репин
Источник: Останки царской семьи: сомнения остаются
© Русская Семерка russian7.ru