Орест Адамович Кипренски (1782 — 1836) е един от най-изтъкнатите майстори от първата третина на XIX век – „златния век“ на руската култура. „Той е първият, който извежда руското име на преден план в Европа“ – пише за своя колега художникът А. А. Иванов
Орест Кипренски е известен като „руския Ван Дайк“. Кипренски обикаля Швейцария, Франция и Германия и, разбира се, Италия, където прекарва няколко години от живота си, вземайки уроци при най-добрите художници.
Цялото творчество на Кипренски е свързано с портретния жанр. Като представител на епохата на романтизма, той обновява традициите на руското портретно изкуство. Творбите му утвърждават ценността на личността, отразяват емоционалния свят на човека.
Портрет на А. К. Швалбе, 1804
През 1804 г. Кипренски рисува една от най-известните си картини. Творбата предизвиква невиждано вълнение сред европейските специалисти, които обвиняват майстора в плагиатство.
Художникът е незаконен син на помешчика Алексей Дяконов и на крепостната Анна Гаврилова. Трябвало е да живее и да бъде възпитаван в семейството на Адам Швалбе, от когото портретистът наследява бащиното си име. Фамилията Кипрински е присвоена на младия майстор, когато по-късно постъпва в училището към Художествената академия.
Кипренски моли своя осиновител, който е крепостен селянин на Дяконов, да позира за картината, която става световноизвестна. Характерът на осветлението ясно показва увлечението на Кипренски по творчеството на Рембранд. Европейските специалисти от XIX в. приписват авторството на платното на последния, но по-късно съжаляват за бързите си заключения и са принудени да признаят гения на руския майстор.
Самият Кипренски се гордеел с портрета на Швалбе, смятайки го за една от най-добрите си творби.
Дмитрий Донской на Куликово поле, 1805
Княз Димитрий Иванович (1350-1389) управлява Москва след 1359 г. Той обединява руските воини, за да се борят с татарската орда на хан Мамай. На 8 септември 1380 г. татарите претърпяват съкрушително поражение в битката при Куликово поле, за което княз Дмитрий Иванович получава почетното прозвище Донской. 100 000 войници, водени от княз Дмитрий, излизат от вратите на Кремъл, за да посрещнат врага. Те се сражават геройски на Куликово поле. Князът влязъл в битката като обикновен воин, повдигайки бойния дух на армията. Загубите били огромни, но битката била спечелена. Дмитрий Донской е тежко ранен.
Картината е изпълнена като задача „да се представи великият княз Дмитрий Донской, когато след победата над Мамай останалите руски князе и войници го намират в горичката в последния момент почти умиращ“.
За тази картина през 1805 г. Кипренски получава златен медал.
Портрет на Евграф Давидов, 1809
В образа на хусаря Давидов Кипренски особено ярко изразява обобщения образ на героя на своето време. На фона на пейзаж пред буря майсторът е изобразил младия полковник почти в цял ръст. Замисленият мечтател на Кипренски е рицар на дълга и честта. Давидов действително проявява героизъм по време на войните. Участва в кампанията през 1807 г., а през Отечествената война командва лейбгвардейския хусарски полк. Тогава е тежко ранен в лявата ръка, но след това се сражава при Люцерн и при Кулм и става генерал-майор и началник на Любенския хусарски полк. Битката при Лайпциг е можела да завърши със смърт за героя от картината на Кипренски. Фрагмент от граната го удря в десния крак и е улучен в главата от оръдейна сачма. Давидов остава в строя и още същия ден губи дясната си ръка и левия си крак. По-късно героят от Наполеоновите войни е удостоен със специална пенсия от руския император Александър I. Евграф Владимирович Давидов остава в паметта на сънародниците си именно благодарение на портрета на Кипренски.
Младият градинар, 1817
Портретът е нарисуван в Рим и е изпратен в Санкт Петербург на императрица Елизавета Алексеевна като отчет. По същото време е изложен в Ермитажа с голям успех. „Младият градинар“ свидетелства за промяната в маниера на художника, несъмнено под влияние на творбите на старите майстори. Самият Кипренски посочва Рафаел сред първите си вдъхновители. В картината обаче има романтично настроение, граничещо със сантименталност, план на скрити лични преживявания, характерен за творбите на европейските романтици.
Портрет на Екатерина Авдулина, 1822
Портретът на Екатерина Сергеевна Авдулина е великолепен образец на портретното изкуство на Орест Кипренски. Картината пресъздава красотата и изяществото на една жена с фино и чувствено възприемане на нейната индивидуалност. Това произведение на изкуството отразява статуса и вътрешната сила на тази жена и е прекрасен пример за майсторство и естетическо изящество.
Бедната Лиза, 1827
Кипренски не е изработил този портрет от реално лице. Картината е създадена по сюжета на разказа на Карамзин „Бедната Лиза“, който публиката посреща с възторг. Майсторът взел за основа трагичната история на младо момиче от селата, съблазнено от благородник.
Съчетанието на розово и бяло в дрехите на героинята означава чистотата и свежестта на младостта, а карамфилът в ръката й – нежна, искрена любов.
Възможно е при създаването на „Бедната Лиза“ Орест Кипренски да е имал предвид историята на собствената си майка, която ражда дете след връзка с помешчик.
Портрет на Александър Пушкин, 1827
Поетът Антон Делвиг поръчва на Кипренски да нарисува портрет на неговия приятел Александър Пушкин. Тази творба се превръща в най-популярното произведение на художника, въпреки че предизвиква спорове след създаването си. Портретът на Пушкин, поместен в учебниците по литература, в крайна сметка бил тиражиран и попаднал във всяко училище в страната.
На платното Кипренски представя поета до кръста, с глава, обърната наляво, и ръце, скръстени на гърдите. В същото време Пушкин е облечен много модерно. С шотландската плетка художникът намеква за връзката на поета с Байрон. В дълбочина е изобразена статуя на Музата с лира.
Пушкин, който е недоволен от почти всички свои портрети, този път изразил възторг. Той дори посвещава стихове на Кипренски:
Любимец моды легкокрылой,
Хоть не британец, не француз,
Ты вновь создал, волшебник милый,
Меня, питомца чистых Муз,-
И я смеюся над могилой,
Ушед на век от смертных уз.
Себя как в зеркале я вижу,
Но это зеркало мне льстит.
Оно гласит, что не унижу
Пристрастья верных Аонид.
Так Риму, Дрездену, Парижу
Известен впредь мой будет вид.
След смъртта на Антон Делвиг Пушкин купил портрета от вдовицата му София Михайловна. В последния дом на Пушкин в къщата на Волконска на улица „Мойка“ творбата на Кипренски висяла на видно място. След смъртта на поета картината е съхранявана от съпругата му, а от нея преминава към техния син Александър. Днес оригиналът е изложен в Държавната Третяковска галерия.
Автопортрет, 1828
Още по време на следването си в Академията Кипренски е завладян от романтиката. Той я търси навсякъде. След уморителното седене в часовете по рисуване Кипренски отивал на брега на Нева, скитал по него и четял поезия… Кипренски е първият руски художник, получил европейско признание. Получава почетна поръчка за автопортрет за галерия „Уфици“ във Флоренция, където се съхраняват автопортретите на всички майстори, спечелили световна слава.
Читатели на вестници в Неапол, 1831
„Читатели на вестници в Неапол“ – на пръв поглед просто групов портрет – всъщност има скрита символична реакция на революционните събития в Европа.
Момиче с маков венец, 1819
„Момиче с маков венец, с карамфил в ръка“ е живописна картина, създадена от Орест Адамович Кипренски през 1819 г. Портретът на момичето вдъхва нежност, доверчива искреност. Образът на цветята е символичен – макът е символ на съня и нощта, а карамфилът е символ на невинността. Момиченцето, изобразено на портрета, е шестгодишната италианка Мариуча, която заема специално място в живота на Кипренски. Това е една от най-необичайните любовни истории. При първото посещение на художника в Италия той търси модел за своя картина. Изборът пада върху малкото италианско момиченце Мариуча, чиято майка не се грижела добре за момичето, водела разгулен начин на живот. Кипренски съжалил момичето и взел най-пламенното участие в живота му. Прибрал Мариуча при себе си, възпитал я като родно дете. А когато трябвало да замине за родината си, настанил момичето във възпитателния дом към манастир. И едва след 17 години, след много страдания, неуспехи, разочарования, той се върнал в Италия и се оженил за нея. Разбира се, това не би могло да се нарече любов в признатия смисъл на думата. Кипренски се надявал с помощта на младото момиче да създаде нов живот, а Мариуча била благодарна на художника за неговото покровителство, за това, че я спасил от бедност и глад. Надеждите им обаче не се оправдават. Щастието продължило само три месеца. Кипренски се разболял. .
През октомври 1836 г. Кипренски умира от пневмония и е погребан в църквата Сант,Андреа делле Фратте в Рим, където е издигната паметна стела със средства на руски художници.
Шест месеца след смъртта на Кипренски вдовицата на художника, Анна-Мария (Мариуча), ражда дъщеря. Русия отпуска на вдовицата и детето й малка пенсия от 60 червона годишно. Освен това вдовицата продавала произведения на Кипренски.
Галерията с творби на Кипренски е разнообразна. Това са великолепни автопортрети, портрети на деца и негови съвременници – поети, писатели, държавници, военачалници, любители на живописта, търговци, актьори, селяни, моряци, декабристи, художници, масони, скулптори, колекционери, просветителки и архитекти.
Източник:
https://kibart.ru/galereya-mira/orest-kiprenskiy/
https://rusmuseumvrm.ru/reference/classifier/author/kiprenskiy_orest_adamovich/index.php
https://cvetamira.ru/kiprenskiy-orest-adamovich-1782-1836-romantizm