Президентът на САЩ се е заел с пореден титаничен труд, пише руското издание „Взгляд“, в коментарен материал за намерението на американския президент да реформира ООН.
Според изданието, опитът му едва ли ще се увенчае с успех, не само заради отрицателната позиция на Русия, една от основателките на организацията. Постоянният представител на Русия за ООН Василий Небензя заяви, че Москва едва ли ще подпише предложената от САЩ декларация за реформа на ООН. Според него, много от идеите, засегнати в декларацията, са важни и резонират с предложенията на Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, но „чрез декларации не можеш да направиш реформи в ООН“. Документът, предложен от САЩ, „не може да бъде инструкция, как да бъде преструктурирана организацията“, подчерта Небензя. Според него, за повишаването на ефективността на ООН са нужни междуправителствени преговори.
Мекия, но настойчив отказ на Русия да подпише предложената от САЩ декларация не учуди експертите. Вестник „Взгляд“ се свърза с политолога и ръководител на неправителствения Съвет по външна и военна политика, Фьодор Лукиянов, който попита: „Защо трябва всички да подписват документа? Това е инициатива на една единствена държава, която не е изработена колективно. Принципът на ООН е в това, че важните документи трябва да са продукт на колективна работа и компромиси. При такова положение, документът има шанс да бъде приет“.
Бившият постоянен представител на САЩ за ООН Джон Болтън също подчерта, че днешната декларация изглежда „просто като обичайно риторическо заявление, което е можело да бъде направено, и преди пет, и преди петдесет години“. Според него в документа няма конкретни, обосновани предложения за реформа, но и не се отчитат позициите на другите страни.
Според Лукиянов, руската позиция се състои в това, че ООН трябва да бъде усъвършенствана, но не се нуждае от големи структурни промени. „Това е разбираемо, защото всяка промяна, няма да е в полза на Русия“, подчерта експертът. Той поясни, че реформирането, например на Съвета за сигурност, за което се говори от много години – означава разширяването му, или добавяне на членове, имащи право на вето, или махането на правото за вето. Всеки от тези сценарии би означавал отказ на сегашните пет постоянни члена на ООН, напълно или частично, от привилегиите, от привилегиите, които имат.
Лукиянов обобщи, че той „не знае случай в историята, когато страна се е отказала доброволно от привилегиите, с които разполага. Така че реформата в ООН няма да бъде приета, който и да я предлага“.
Превод: ИА Фокус