Внуците на войниците, които се биеха заедно срещу Хитлер, сега са насъскани един срещу друг
Ако трябва да определим Украйна в този момент с една-единствена дума, коя ще да е тя?
„Пан“ или „казачество“, или може би „шляхта“… Затрудних се… Украйна днес е необуздана политическа треска, Украйна днес е – „напукана фреска върху иконата на Земята!“ Озверялата битка за счупените парченца, които пак няма да им стигнат! Няма да се впускам в политически анализ, нито в географски и исторически интерпретации, въпреки че точно тези фактори доведоха Украйна до плачевното й състояние. Не трябва да виним само и единствено икономическата криза, нито политическите разногласия, а напълно мутиралото от Запада съзнание на масите. Това е болестта на Украйна! Небивалици с объркан сюжет – националисти и фашисти в тази кротка православна славянска страна…
И този път Западът се издъни с объркан сценарий
Мисля, че намерих точното определение за днешна Украйна, по скоро абревиатура – ГМО! Това, уви, постигнаха чуждите интереси, разкъсвайки страната. Генетично модифициран организъм е организъм (като се изключи човешкият) с изменен генетичен материал. Защо трябва да се изключи човешкият?!? Нима това, което става с психологията на новите “ демократи“, сиреч националистите и фашистите, не е изменено генетично мислене!? Питам се аз, как тези демократи рязко забравиха историята на страната си и народа си, как изтриха страниците от Втората световна война, как изобщо се осмелиха да вдигнат нож брат срещу брат?! Кога сме мислили, че украинец може да принуди друг украинец да коленичи и с опряно дуло в слепоочието да иска извинение и то, забележете, на руски, защото много от украинците не говорят украински. Други пък се правят, че не разбират руски! С това мисля, че преляха границите на национализма и се доближиха до митичното понятие „шовинизъм“, което не съм убедена, че съответства на палитрата от демократичните понятия в момента в Украйна. Днешна Украйна прилича на хор, в който всеки иска да пее соло, но същевременно репертоарът е толкова объркан, че не могат да докарат и една песен до края, а пеят от всичко по малко и то безумно фалшиво! Или казано с прости думи – западна хард рок „китка“ с припев на руски частушки и тук-таме нотки от Шопен, за да има и нещо полско…
Докъде ще доведе този безумен хаос?
Страдания на обикновения народ, невинни жертви, загуби, скръб и сълзи! Мрак, барикади, снайперисти и разруха! С това ли ще запомним красивия Киев, величествения Днепър, площада „Крещатик“, Киевко-Печорската лавра със светите мощи. Къде отиде величието на Киев и на древна Полтава… Християни, опомнете се! Нима забравихме за великомъченицата княгиня Олга и внука й Владимир, които са покръстили в християнска вяра Киевская Русь! Какво казах – „Киевская Русь“! Неразбираемо и несъвместимо понятие за съвременна Украйна… Простете ми за дързостта да ви припомня историята! Или трябва да напомняме само за полското влияние върху създаването на украинската шляхта от XIV-XVII в., за господството на елита на князете, пановете и средните земевладелци, т.нар. шляхтичи. Но в онези времена, за да бъдеш княз, трябва да се родиш княз. Питам се аз, колко от вас, новоизлюпени псевдодемократи претендирате да сте родени князе с права да унищожите собствената си държава и родина! „Панье“ Украйна, опомни се! Що за парадокс вписвате в световната история – украинец да застава срещу руснак и обратното, когато вашите бащи и деди са се сражавали ръка за ръка срещу фашизма, който в момента се завръща на бял кон! Спрете, за Бога!
А какво ще стане с „братчето“ Крим?! На кого ще го присъди бракоразводното дело? Или все пак някой ще вземе предвид и неговото желание. Борбата за власт, надмощие и подялба е толкова развихрена, че ме е страх да не се получи торнадо от тази вихрушка! Пределно е ясно, че Майданът не е Украйна, а
Крим – не е осиновеното отроче
Оттук нататък трябва разумът да надделее над фашистките настроения и целенасоченото разделение. Дано борбата за Крим да бъде решена с предстоящия референдум и да не се стигне до външна намеса. Колко хубаво е казано в това стихотворение:
„Эй, вы там на Майдане!
За какую валюту,
За какие медали
Вы Россию так нагло,
Так жестоко продали? !
Кто Вам дал это право –
Братьев русских поганить?
Кто Вам дал это право –
Осквернять нашу память?!
Мы, по крови – славяне,
Наши семьи едины!
Эй, вы там, на Майдане!
Вы – не вся Украйна! “
Моята прабаба Анастасия Житская – е украинска графиня от Полтава, моят прадядо Иван – е белогвардейски генерал от Ростов на Дон. А аз, разпъната на кръстопът между Дон и Днепър, болезнено страдам за това, което се случва. Семейството на дядо ми побягва от Русия, гонени от Червената армия. Прадядо ми, донски казак, генерал с 12 ордена, от които 6 кръста „За храброст“, захвърля всичко, което е притежавал, грабва младата си и красива съпруга, взима само 2 сандъка с най-ценното и… побягват! Сандъците са в къщата ми в Родопите и всеки път, когато ги погледна плача… Представям си как предците ми са били подгонени от собствената им земя, за да се превърне тя в земя на нечии интереси. Той – генералът, и тя – полтавската графиня са бягали оскърбени и унизени, гонени от натрапените идеи и възгледи, когато руснак се е изправял с шашка в ръка срещу руснак, както се пее в песента на група ЛЮБЭ:
„Русские… рубят русских!“
По онова време са се делили на „червени“ и „бели“, сега просто цветовете са други. Нима трябва да повтаряме плачевната история от 1905 година?! Кому е нужно!? Западът ли иска да види Украйна гримирана от негов гримьор, за да се ожени за нея? Гримът обаче се размазва от пролетите сълзи и е прекалено кървав… Дали когато Украйна се вразуми и види, че този грим не й отива и се измие, Западът няма да подаде молба за развод!? Дано Украйна се осъзнае, преди да е сключила брак!
А аз ще продължавам да милея и да обичам както Украйна, така и Русия, защото „кръвта вода не става“, защото не приемам и дълбоко осъждам кръвопролитията и братоубийствата! Гладиаторските самоунищожителни битки на Майдана с аплодисменти на западната публика – не ми допада този спектакъл!
Ей, вие там, на Майдана не осквернявайте повече могилите на дедите си и не пишете историята с кърваво мастило! Вразумете се в името на настоящето и бъдещето, за да има такова! А ти, „Панье“ Украйна, опомни се!
Автор: Оля Ал-Ахмед