В северното Бяло море, където нощите половин година са бели, Големият Соловецки остров възправя сред водата белите си черкви, укрепени с крепостни стени от валчести камъни, ръждивочервени от полепналите по тях лишеи и сиво-белите соловецки чайки постоянно кръжат над твърдината и кряскат.
„В това бледо сияние сякаш липсва грехът. Сякаш природата още не се е доразвила до греха“ — така възприема Пришвин Соловецките острови
Без нас са се издигнали тези острови от морето, без нас са се изпълнили с двеста рибни езера, без нас са се заселили с диви петли, зайци, елени, а лисици, вълци и други хищни зверове тук никога не е имало.
Настъпвали са и са отстъпвали ледници, гранитните камъни са се натрупвали около езерата; езерата са замръзвали през соловецката зимна нощ, ревяло е морето от вятъра и се е покривало с ледена каша, а тук-таме и с лед; пламенеели са полярните сияния върху половината от небесния свод; и отново е просветвало, и отново се е затопляло, и смърчовете са издигали все по-високо все по-яките си стволове, кудкудякали и кряскали са птици, тръбно са ревели елени — кръжала е планетата с цялата световна история, царства са падали и възниквали, а тук все не се появявал ни хищен звяр, ни човекът…
Историята на Соловецкия манастир датира от 1429 г., когато на острова пристигат преподобните Савватий и Герман. Те прекосили с лодка седефеното море и решили, че този остров без хищни зверове е свят. Заселват се в северната част на Големия Соловецки остров, близо до Сосновия залив, на брега на езерото, като „воздрузиша крест и келью себе поставиша“. Мястото на отшелническите подвизи на монасите по-късно получава името Савватиево. Там започва историята на Соловецкия манастир.
Сградите на манастира са разположени върху четирите острова на Соловецкия архипелаг. Разцветът на обителта през XVI век е свързан с дейността на игумен Филип (Количов). Огромните суми, предоставени от царя и други дарители, са дали възможност да се построят двата големи храма: Успение на Пресвета Богородица и Преображение Господне. Благодарение на разрешената от царя безмитна търговия със сол и образцовата стопанска дейност на игумен Филип, манастирът се превърнал в изключително богат промишлен и културен център. Филип организирал мрежа от канали между многочислените езера на Соловецките острови, били построени мелници, редица стопански сгради, първият в Карелски окръг оръжеен завод.
През XVI-XVII в. манастирът е отблъснал няколко атаки на шведите (през 1571, 1582 и 1611 години). По-късно, през 1854 г. обителта е обстрелвана от 60 английски фрегати «Бриск» и «Миранда». След 9 часова канонада, не довела до някакви значителни разрушения (което се обяснява със здравината на стените и сложния релеф на дъното на залива „Благополучие” , англичаните са били принудени да оставят манастира на спокойствие.
От XVI и до началото на XX век манастирът е бил политически и църковен затвор. От времето на Иван Грозни до 1883 година през затвора на Соловецкия манастир са минали от 500 до 550 души, сред които такива забележителни личности като граф Пьотр Андреевич Толстой, В. Л. Долгоруков, П.И. Калнишевски, Ф.П. Шаховской.
Манастирската ограда
Петоъгълната територията на манастира е заобиколена от масивни стени (височина – от 8 до 11 м, дебелина – от 4 до 6 метра) със седем порти и осем кули, строени през 1584-1594г., с архитект Трифон. Стените са изградени с огромни камъни. Те ограждат територията на манастира от външния свят и го превръщат в особена духовна крепост.
Светата врата
Главният параден вход на манастира се нарича Светата врата. Прототипът на Светите врати в манастирите е Златната врата в Йерусалим, през която Господ е влязъл в града преди кръстните си страдания. Светите врати на манастирите символизират влизането на Исус Христос в манастирския град.
Централният двор на манастира
Точно срещу Светата врата на манастира обикновено се намира Съборния храм. Той е духовният център на манастира и по правило е неговата архитектурна доминанта. Според Апокалипсиса в центъра на Небесния Йерусалим се намира Божият престол. Манастирът като земно отражение на Небесния Йерусалим има в центъра си Храм. Храмът е мястото, където се отслужва Божествената литургия и пребивава Самият Господ.
По периметъра на главния двор са разположени монашеските килии. Декорът на всички килиини корпуси е един и същ. Дори сградата на настоятеля не се откроява сред останалите. Тази еднаквост в оформянето сякаш изразява равенството на манастирските братя пред Бога.
Прозорците на повечето килии гледат към Съборния двор, откъдето монасите винаги трябва да виждат храмовете. От повечето монашески килии на Соловецкия манастир се вижда Храмът – Спасо-Преображенския събор.
Спасо-Преображенският събор
Главният храм на Соловецкия манастир е построен през 1558–1566 г. по време на игуменството на Филип (бъдещ светец, митрополит на Москва). При издигането на Събора новгородските архитекти Салка и Столипа се ръководят от рисунките на самия свят настоятел на обителта. Спасо-Преображенският събор е най-важната сграда на архитектурния ансамбъл. Този Храм е своеобразен символ на величието на Соловецкия манастир. Величественият двукорабен храм, висок над 40 метра, няма аналог в средновековна Русия.
Успенски трапезен комплекс
Успенският трапезен комплекс е построен през 1552–1557 г., по времето на игумен свети Филип. С него е поставено началото на каменното строителство в Соловецкия манастир. Били поканени новгородските майстори Игнатий Салка и Столипа.
Основната част на зданието заема Трапезната палата. Своето възхищение от посещението на Трапезната палата изразил неизвестен автор през XVII в., който написал: „Каменната трапезария, с една колона, е чудна, светла и велика” . Соловецката трапезария е втората по величина палата в древна Русия. Сводовете на трапезарията се поддържат от мощна кръгла колона.
Манастирската камбанария (1777)
Още едно задължително съоръжение в главния манастирски двор е камбанарията. Тя, обикновено, е най-високата сграда на манастира. Височина – 50 метра. Камбанарията е построена под влияние на западно европейския барок, който се отличава с лекота и елегантност
Благовещенската църква (1596–1601),
Благовещението на Пресвета Богородица първо посреща посетителите на манастира. То се явява радостно приветствие към всеки, влизащ в манастирския град, така както на Благовещение думите на Архангел започвали с приветствието: „Радвай се!”.
Това е единственият храм в манастира, където са се запазили конструкцията на иконостаса и стенописите.
Николската църква
Храмът в чест на Св. Николай е един от първите в манастира. Николай Чудотворец е един от най-почитаните руски светци, особено отношение към него имат тези, чийто живот е свързан с морето.
Свети-Троицки Зосимо-Саватиевски събор
Свети-Троицкият Зосимо-Саватиевският събор е построен по проект на архангелския архитект А. Шахларев и е осветен през 1866 година.През 1861 година интериорът на храма е бил украсен с позлатен иконостас, изработен от московския майстор Астафиев. Иконите са рисувани в Троицко-Сергиевата лавра
Манастирите, по думите на свети Филарет (Дроздов), са „духовната крепост“ на Православието. Поклонниците отивали в Светите манастири не само за да се поклонят на светините, но и за да изпитат правилния християнски живот. Вярващите се ръководели от думите на свети Йоан Лествичник: „Светлината на монасите са ангелите, монасите са светлина за всички хора“.
„И днес Соловки се посещава не само от православни поклонници. Островите, както и преди, са отворени за всички. Всеки намира тук това, което е интересно за ума и скъпо за сърцето. Посещението на Соловецките острови винаги обогатява с нови знания, впечатления, радостни преживявания. Нека за едни то отвори вратата към света на православния манастир, за други да направи този свят по-близък и ясен, а на някого да му се прииска да се върне отново тук. Нека всеки да усети радостта от съприкосновението със Светата обител и да запази светлите чувства в душите си колкото се може по-дълго“.
Викарий на Спасо-Преображенски соловецки ставропигиален манастир
Архимандрит Порфирий
През 1992 г. комплексът от паметници на Соловецкия музей-резерват е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а през 1995 г. – в Държавната колекция от особено ценни обекти на културното наследство на народите на Руската федерация.
Източник:
http://solovki-monastyr.ru/abbey/development/
http://dsspro.ru/work/spaso-preobrazhenskiy-monastyir/