Московският Кремъл, заедно с Червения площад са първите руски обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО.
Московският Кремъл е най-древната част на града. Именно тук на Боровицкия хълм, намиращ се на левия бряг на Москва-река, още Юри Дългоръки е основал своето имение-крепост, споменато за първи път в летописите от 1147 година.
За съоръженията на Московския Кремъл е характерно ясното функционално предназначение – крепостни, църковни и светски.
Кремълската стена и кулите
Към крепостните съоръжения се отнасят стените и кулите на Кремъл. Първите дървени стени, ограждащи част от Боровицкия хълм били разрушени от татаромонголите през 1237г., след това многократно са възстановявани. Днешните стени са построени през втората половина на XVв.
Едновременно с крепостните стени са издигнати 18 кули (в съвременния Кремъл те са 20).
Главните църковни сгради на Московския Кремъл се намират на Съборния площад – това са Успенският, Архангелският и Благовещенският събори, а също камбанарията „Иван Велики“. Почти всички са били построени от специално поканени италиански архитекти.
Успенският събор
Петкуполният Успенски събор (1475 – 1479) е бил построен от италианския архитект Аристотел Фиораванти. Съборът е станал главен руски православен храм, място за венчаване и коронация на великите князе, а след това на царете и императорите, а също така гробница на митрополитите и патриарсите.
Ковчегът на Свети Киприан Цамблак
Архангелски събор
През 1505-1508 г. на същия площад друг италианец – Алевиз Фразин Новий е издигнал петкуполния Архангелски събор. Интериорите са украсени със забележителни стенописи и иконостаси (XVII-XIX в.). Съборът е служил за княжеска гробница. Там са погребани Иван I Калита, Дмитрий Донской, Иван III, Иван IV Грозни, Михаил Федорович и Алексей Михайлович Романов.
Благовещенски събор
Благовещенският събор е построен от псковски майстори през 1484 – 1489 г. В неговия интериор са се съхранили стенописи от XVI–XIX в., а в иконостаса – икони от Андрей Рубльов и Теофан Грек.
Камбанарията „Иван Велики“
През 1505-1508 г. до Архангелския събор италианският архитект Бон Фрязин е построил камбанарията „Иван велики” (82м.) – за тези времена това е било най високото съоръжение в Древна Русия, то се превърнало в композиционен център на целия Кремълски ансамбъл.
Грановитата палата
Сред най-древните светски постройки на Московския Кремъл се отличава Грановитата палата (1487–1491 г.). Италианските архитекти Марк Фрязин и Пиетро Солари са я построили като парадна зала за провеждане на церемонии от държавно значение, празненства, приеми на чужди посланици.
Теремной дворец
Най-забележителната светска постройка от XVII в., дело на руски майстори за царските деца, е Теремной дворец (1635–1636гг.)
Сградата на Арсенала
През XVIII в. архитектурният комплекс на Кремъл се попълнил със сградите на Арсенала (1702–1736 г.)
Сградата на Сената
Сградата на Сената е построена по проект на архитект М. Ф. Казаков през 1776-1787 г., като довършването на интериора продължава до 1790 г. Сградата е била предназначена за събрания на дворянството от Московска губерния, но с преместването на двете сенатски управления от Санкт Петербург в Москва тя е предоставена на Сената. Кръглата зала на Сената с право се смята за архитектурен шедьовър. Съвременниците я наричат руския Пантеон. Залата е с диаметър 24,7 м и височина 27 м, с колонада от коринтски тип по периметъра, покрита с касетиран купол с 24 светлинни прозореца в основата. Скулптурни тематични барелефи украсяват разделите между колоните и прозорците. През 1992-1995 г. сградата е реконструирана като резиденция на президента на Руската федерация. Историческият интериор е запазен само в кръглата и овалната зала, като последната е изключително изящна. Представителните кабинети на резиденцията са оформени в стила на интериорите от XIX век.
Големият Кремълски дворец
Императорската резиденция, наречена Голям кремълски дворец, е строена цяло десетилетие и се превръща в достоен съсед на древните паметници в Московския Кремъл. Построен е през 1838-1849 г. от група архитекти под ръководството на К. А. Тон по заповед на император Николай I. Дворецът разполага с общо над седемстотин различни помещения, датиращи от XIV до XX век. Място за парадни приеми. Големият Кремълски дворец е действащата резиденция на руския президент, където се провеждат официални мероприятия. Например в Андреевската зала се провежда инагурацията на президента на Русия.
Георгиевската зала
Георгиевската зала изглежда по същия начин, както преди сто години. Наречена е в чест на военния орден „Свети Георги Победоносец“, учреден от Екатерина II през 1769 г., и е най-голямата в двореца.
Сталин вдига тост по време на прием в чест на участниците в Парада на победата в в Георгиевската зала през 1945 г.
Георгиевската залата и орденът „Свети Георги Победоносец
Андреевската зала
Андреевската зала на Големия кремълски дворец се нарича още Тронна зала. Наречена е по името на ордена в чест на Свети Андрей Първозвани.
Андреевската зала и орденът „Свети Андрей Първозвани
Александровска зала
Александровската зала е наречена в чест на Ордена на името на свети Александър Невски, който е учреден в Руската империя през 1725 г. с указ на императрица Екатерина Първа.
Александровската зала и орденът „Александър Невски“
Владимирската зала
Цветовото решение на Владимирската зала е в съотвествие с руския орден, в чест на св. Владимир.
Екатерининската зала
Екатерининската зала е една от церемониалните зали. Залата е наречена в чест на ордена на името на Света Екатерина, основан от Петър Велики през далечната 1713 г. и всъщност е единственият женски орден в Руската империя.
Екатерининската зала
Оръжейната палата
Оръжейната палата е един от най-старите руски музеи, намиращ се на територията на московския Кремъл. Основана е по времето на Иван III под името Голямата хазна . Mузеят разполага с над 4000 експоната на произведения на руското, европейското и азиатското изкуство от периода от IV до XX век.
На територията на Московския Кремъл са изложени уникални образци на руското леярно изкуство – «Цар-пушка» (тегло 40т., калибър 890 мм) и «Цар-камбана» (тегло над 200т, диаметър 6,6 м).
Цар-пушка
Цар-камбана
Червеният площад.
Началото на историята на Червения площад се отнася към XIV–XVв., когато на това място се е намирал търговският център на града. По-късно площадът постепенно се превърнал в център на обществения живот на Русия, а през втората половина на XVII в. той бил наречен Червен, т.е. Красив. Днес тук се намират Покровският събор ( повече известен като храм Васили Блажени), Монетният двор, Търговските редици и сградата на Държавния Исторически музей.
Съборът Василий Блажений
Съборът Василий Блажени е разположен от южната страна на Червения площад, построен е през 1555–1560 г. от руските архитекти Барма и Постник за ознаменуване на победата на Иван Грозни над Казанското ханство. През XVII в. изящният облик на храма е придобил нови черти, благодарение на декоративната обработка на куполите и външните и вътрешните стени. Този забележителен паметник е не само общопризнат шедьовър на руската средновековна архитектура, но е и в ролята на „визитна картичка” на Москва и Русия като цяло.
Източник:
http://forum.roerich.info/showthread.php?p=308858
https://www.culture.ru/materials/123972/kamennye-strazhi-kremlya
https://archangel-cathedral.kreml.ru/shrine/view/
https://www.kreml.ru/visit-to-kremlin/what-to-see/blagoveshchenskiy-sobor-posetitelyam/
https://www.kreml.ru/visit-to-kremlin/ticket-prices000ed/price-2023-new/
https://www.sputnik8.com/ru/moscow/sights/granovitaya-palata/info
https://www.pinterest.com/ideas/%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B9-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86/933793393430/
https://www.msk-guide.ru/bolshoy_kremlevskiy_dvoretz.htm