Преди повече от осем и половина века на 8 април 1158 година – княз Андрей Боголюбский e поставил началото на строителството на Успенския събор във Владимир. Храмът е замислен като символ на величието на Русия, а също така като културен, политически и религиозен център. Успенският събор е бил най-високопоставеният храм в страната, той превъзхождал съборите в Киев и Новгород и често в него са се извършвали най-важните държавни церемонии. Архитектурата на Успенския събор е изпреварила с много години тенденциите в руското строителство, а пищната обстановка е украсена от знаменитите фрески на Андрей Рубльов. С времето, храмът престава да има доминиращо положение, но след много векове той е в добро състояние и остава важен символ на руската култура.
Строителството на събора се е осъществявало със съответен размах – били са ангажирани майстори от Италия, които са работили в тясно сътрудничество с руските строители.
След пожара през 1185 година Всеволод III е разширил събора. Били са пристроени странични галерии, увеличена е алтарната част.
За стенописите на събора в началото на XV век е бил поканен известният живописец на Русия – Андрей Рубльов. Той е нарисувал множество икони, създал е редица фрески за събора. Днес, Успенският събор е един от редките места, в които се е съхранил оригиналният Рубльов.
Следващата важна реконструкция е през XVIII век. Екатерина II е разпоредила да се възстанови великолепието на древния храм и отделила за ремонт 14 хиляди рубли.
Именно в Успенския събор през 1988 година е извършено тържественото богослужение в чест на празнуването на 1000-годишнината от кръщаването на Русия.
Успенският събор е включен в списъка на обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Храмът се намира под съвместното управление на РПЦ и Владимиро-Суздалския музей. Успенският е главен катедрален събор на Владимирската епархия.
В храма се провеждат традиционни служби, но той е открит и като музейна експозиция.
Съществува опасност за фреските , тъй като те могат да се разрушат заради неспазване на изискванията за температура и влажност, но с това се борят чрез модернизиране на вентилационните системи.
Успенският събор е каноничен образец на белокаменното строителство в домонголска Русия. В свое време той е служил като модел за по-късните събори, например – Успенския събор на Аристител Фиораванти.