На левия бряг на река Велика, на мястото, където в нея се влива малката река Мирожи, се намира един от най-старите манастири на Псковската земя. Времето и обстоятелствата на основаването на Спасо-Мирожския манастир не са известни. През втората четвърт на XII в. по заповед на новгородския архиепископ Нифонт в стените му е издигната каменна църква в чест на Преображение Господне.
През юли 2019 г., на 43-тата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Баку, Спасо-Преображенският събор на Мирожкия манастир (XII в.) е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, наред с десетте паметника на псковската църковна архитектура.
Спасо-Преображенският събор е една от основните перли на руската архитектура от XII век. Той е не само паметник на архитектурата, но и важен религиозен център и музей, съхранил уникални предмонголски фрески и атмосферата на древността. Съборът се намира в Мирожския манастир в Псков, един от най-старите манастири в Русия, който отдавна е духовен и културен център на региона.
Спасо-Преображенският Мирожски манастир е светинята на Псков. Това е една от най-старите оцелели каменни постройки в Русия, датираща от средата на XII век. Манастирът и неговия Събор се споменават за първи път през 1156 г. и са свързани, както твърдят летописите, с името на архиепископа на съседния Новгород (сега Велики Новгород) Нифонт.
Манастирът е преживял много събития от руската история, включително нашествия, наводнения, войни и периоди на запустение, но винаги е оставал символ на вярата и духовното възраждане на Русия. Например, по време на обсадата на Псков през XVI в. полският крал Стефан Батори поставил оръдия на манастирската камбанария, от които обстрелвал градските стени. А по съветско време в сградите на светилището се помещавала екскурзионна станция. Някои монаси обаче не напуснали сградата и през тези години. Официално църквата е върната на манастира през 90-те години на ХХ век.
Днес Спасо-Преображенският Мирожски манастир е не само действащ манастир, но и културно-исторически обект, посещаван от поклонници и туристи, защитен от държавата.
Главното съкровище на Събора са уникалните фрески
През 1130-те и 1140 г. Съборът е изписан във византийска традиция от гръцки майстори. Фреските се отличават с много високо качество на изпълнение и уникална запазеност – удивителна за сграда от предмонголско време. По отношение на стила те нямат хронологични аналози в Русия и наподобяват византийските мозайки в някои храмове в Сицилия от същия XII в.
На тях са изобразени светци, пророци, чудесата на Христос, Божията майка с Йоан Кръстител и много други. Някои от фреските все още не са разгадани: редки рисунки са подписани на гръцки език. Особено красиви са сцените на „Възнесение Господне“ и „Оплакването на Христос“.
Още през XVII век фреските са били покрити с боя. Два века по-късно покритието паднало и разкрило чудесните фрески, които реставраторите и художниците почистили. Днес работата по опазването на стенописите продължава.
Спасените стенописи от Спасо-Преображенския манастир на Мирожкия манастир, 1 част
https://www.youtube.com/watch?v=EguHHk3v7Sc&t=1s
Спасените стенописи от Спасо-Преображенския манастир на Мирожкия манастир, 1 част
https://www.youtube.com/watch?v=BpijQFjV4D4&t=1s
Източници:
https://news.ru/society/spaso-preobrazhenskij-sobor-v-pskove-drevnie-freski-i-ohrana-yunesko
http://mirozhsky-monastery.ru/page/unesco