Великий Новгород е един от най-старите руски градове (първото споменаване е през IХ в.), който е процъфтявал, благодарение на своето разположение на древния търговски път, съединяващ Северна Европа с Византия и Персия. Старата част на града се е запазила добре до наши дни, разположена на двата бряга на р. Волхов. На левиия бряг се намира така наречената Софийска страна – с кремъл ( наричат го „Детинец”) и Софийският събор, а на десния – Търговската страна.
В състава на обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО влизат 37 отделни паметници и цели ансамбли, включен е също археологичен културен слой от Х-ХVII в., на територия около 350 ха.
Новгородският Кремъл е заобиколен с тухлена стена с 9 кули, с дължина 1385 м, височина до 10.6 м. и дебелина от 3.3 м, която е издигната през XI в. Самата стена представлява много интересен исторически и архитектурен паметник.
Най-голямото, най-древното и най-знаменитото съоръжение на Новгородския Кремъл е Софийският събор. Той е построен през 1045 – 1052 г. по заповед на сина на Ярослав Мъдри – княз Владимир. Съборът в общи линии повтарял планировъчната схема на построения няколко години преди това Софийски Събор в Киев.
Новгородският Софийски събор е смятан за един от най- забележителните паметници на древноруската архитектура. Това е пет куполен храм, висок 40 м. Изграден от камък, той олицетворява архитектурата на цялата Новгородска област. Жителите на Новгород са смятали Софийския събор за главен символ на своя град. Съществувала поговорка: „ Където е Света София, там е и Новгород” «Где Святая София, там и Новгород».
Други забележителности на Новгородския Кремъл са: Софийската камбанария (XV в)
Грановитата палата (1433г.), е уникален паметник от XV век — единствената в Русия немско-готическа сграда със светско предназначение, в която са се провеждали всички най-важни събития – прием на посланици, заседания на новгородския „Парламент“ (Совета Господ) и Съд на владиците, тържествени пирове. Палатата е построена от немски и новгородски майстори.
Никитският корпус (1670г.),
Покоите на Митрополита (XVII в.). Паметникът представлява интересен и рядък за Новгород образец на голяма парадна сграда от 70-те години на XVIII век, в духа на ранния класицизъм с барокови елементи.
Монументът „Хилядолетието на Русия” (1862 г.). Паметникът е издигнат в центъра на Кремъл през 1862г. в чест на празнуването на хилядолетието на Руската държава, за ознаменуване на огромния принос на Новгород в държавното и културното строителство на Русия. Паметникът е построен по проект на петербургския скулптор Михаил Микешин. Той е уникален и няма аналог в целия свят. Върху паметника са изобразени 129 фигури. Основната идея на паметника е представена от скулптурната група – ангел с кръст и коленичила пред него женска фигура, олицетворяваща древна Русия.
Ангел поддържа кръста и благославя коленичила жена в руска (олицетворение на православната църква) национална носия,
облегната на щит с герба и датата „1862“.
Призоваване на варягите в Русия
Покръстването на Русия
Началото на династията Романови
Повечето паметници се намират на противоположния бряг, т.е. на Търговската страна, на Ярославово дворище. Тук се издига Николо-Дворищенския събор – от началото на XII в, с обширни храмове.
До Събора е разположена църквата Жени мироносици
и църквата Параскева Пятница, построена през XIII в. от смоленските майстори.
Недалече от Ярославово дворище се намира църквата Теодор Стратилат (на Ручью), която се отнася към новгородските класически архитектурни паметници от втората половина на XIII в.
Ансамбълът Антониев манастир включва:
събора Рождество на Богородица от XII в, където са оцелели фрагменти на древна стенопис.
Някои паметници, включени в обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО са разположени в предградията на Новгород : Юриев манастир,
с неговия великолепен Георгиевски събор (началото на XII в.),
Свети Георги – храмова икона, една от най-древните в Русия
Святительский чин (фреска XII век)
Стенописи на Събора
църквата Никола на Липне ( края на XIII в.),
църквата Спас на Нередице (края на XII в.).
Една от новгородските църкви – Спас на Илиина улица (Спас на Ильине улице) е прославена със запазените фрески на Теофан Грек, гениален живописец, роден във Византия, работил в древна Русия през втората половина на XIV в. и началото на XV в.
Понастоящем Новгородският Кремъл и другите ценни паметници са включени в състава на известния музей-резерват, организиран през 1925 г. на базата на един от най-древните музеи на Русия, основан още през 1865г. Новгородският държавен обединен музей-резерват се слави не само със своята архитектура, но и с богати колекции на древни икони, декоративно-приложно изкуство, съкровищата на грановитата палата.
Източници:
https://novgorodmuseum.ru/muzei/novgorodskij-kreml