В самото сърце на Казан – столицата на Република Татарстан горделиво се извисява белокаменният Кремъл, възхищавайки с величието на своите кули, блясъка на куполите и стройността на минаретата. Причудливо са се преплели и смесили тук образите на Запада и Изтока, създавайки неповторимия облик на съвременния Кремъл, където миналото се среща с настоящето
Историята му започва преди 1000 години, когато на високия хълм на левия бряг на река Казанка, недалеч от вливането в нея на рекичката Булак е бил основан град с удивителното име Казан. Преди хиляда години на това място се издигнали стените на дървена крепост, която защитавала северните граници на държавата Волжка България. От тогава Кремъл нееднократно се е променял. През XII век стените били заменени с каменни, а след половин век те били разрушени от воините на Златната Орда. По-късно Кремъл бил център на столицата на Казанското ханство. Татарската столица била един от най-красивите градове на Поволжието.
От 1552 година след превземането на Казан от войските на Иван Грозни, започнал руският период в историята на Кремъл. Били поканени 200 псковски строители под ръководството на Постник Яковлев и Иван Ширяя, които на мястото на разрушените джамии, построили белокаменни църкви и реставрирали стените и кулите на Кремъл.
Кремълските стени са играли важна роля при отбраната на града. Дебелината им на места достига 6м. В съчетание с кулите и рововете те представляват изключително сложно военно-инженерно съоръжение. Тези хладни камъни могат да разкажат за славните победи на казанските ханове, за дългата обсада на града от Иван Грозни през 1552 година, за въстанието на Емилиан Пугачов през 1774 година, за революционните събития през 1905 и 1917 година.
Дължината на белокамените стени, ограждащи Кремъл е 1800 метра. По периметъра на Кремъл над стените се извисяват 8 кули. През две от тях – Спаската и Тайницката се влиза в Кремъл.
Спаската кула служи за параден вход. Тя е построена през XVI век. От северната страна на кулата се намира Спаската църква, която дава нейното име.
Хилядолетната каменна летопис на Кремъл разказва и историята на Тайницката кула.
Масивната Тайницка кула най-силно изразява духа на древността. От тази кула е започвал подземен коридор към извор, който е снабдявал с вода Ханския двор по време на обсадата на града от войските на Иван Грозни. Когато го откриват, руските войски взривяват коридора, ускорявайки падането на града. А името на кулата произлиза от думата „тайна”, запазвайки спомените за тайния коридор към извора.
Пред погледа на влезлия в Кремъл през Тайницката кула се открива удивителният свят на миналото и настоящето. Жълто-бялото здание на представителния корпус на Президента на Република Татарстан неволно привлича вниманието. То е било възстановено по чертежи от XIX век и впечатлява със своето великолепие и съвършенство на формите. А срещу него горделиво се извисява архитектурният символ на Казан – кулата Сююмбике.
Тя се отличава с изящество на линиите и съвършенство на архитектурните форми. Кулата съчетава най-добрите традиции на на татарското и руското строителство. Тя е най-високата в Казанския Кремъл (58 м.) . Кулата Сююмбике е „падаща”. Понастоящем нейното отклонение от вертикалната ос е 1,98м. Народът свързва тази кула с името на последната казанска ханша Сююмбике, от красотата, на която са се възхищавали съвременниците:
«И была та царица Казанская
Так прекрасна, умна, рассудительна,
Что подобно ей не было женщины
Среди жен всех казанских и девушек…»
Съгласно старинна татарска легенда, Иван Грозни като узнал за красотата на Сююмбике, изпратил при нея посланици с предложение да стане московска царица. Отказът на Сююмбике, съгласно това предание, послужил като причина за похода на руснаците към Казан. Когато руската войска обсадила града, гордата принцеса се съгласила да се омъжи за грозния цар, при условие, че в течение на една седмица, неговите строители трябва да успеят да издигнат кула, по-висока от всички минарета в Казан. Искането на Сююмбике било изпълнено в срок. По време на сватбения пир, невестата изявила желание за последен път да погледне родния град от височината на тази кула, изкачила се на върха и се хвърлила от там.
Дълго време кулата Сююмбике е служила като параден вход към Губернаторския дворец. В първата половина на XIX век, при царуването на Николай I, се решава за създаването в Казанския Кремъл на императорска резиденция, където губернаторът изпълнява ролята на царски наместник. Дворецът е бил проектиран с участието на архитект Константин Тон, който замислил да построи в Казан умалено копие на Големия Кремълски дворец. Получилото се здание е ярък пример на т. н. „руско-византийски стил”.
В северната част на Казанския Кремъл се издига величествената сграда на Благовещенския Събор – паметник на историята и архитектурата от XVI в. Многобройните пожари и бурните събития през 20 век се оказват непосилни за това бижу на древния Кремъл. Благовещенския Събор остава една от основните исторически и архитектурни забележителности на Казан.
Той е бил построен по заповед на Иван Грозни през 1552 година. На службите в Събора са присъствали Петър I, Екатерина II и всички руски императори след нея, почти всички членове на императорския дом , посещавали Казан през различни години.
Съборът е посещаван от много известни личности, сред които А. Н. Радишчев, А. С. Пушкин, С. В. Рахманинов, В. Г. Короленко, В. И. Немирович-Данченко и др. Момчето Фьодор Шаляпин многократно е пял в хора тук.
Вътре Съборът е бил богато украсен. Част от фреските са се съхранили до наши дни.
Интериор на Благовещенския събор
Централна тема на уникалните фрески е историята по придобиване на Чудотворната икона на Казанската Божа майка. На 28 юни 1579 г. страшен пожар, започнал близо до църквата „Свети Николай Тулски“, унищожава част от града и превръща в пепел половината от Казанския кремъл. Скоро градът започнал да се възстановява от руините. Заедно с други пострадали хора стрелецът Даниел Онучин започнал да си строи къща недалеч от мястото, където е започнал пожарът. Деветгодишната му дъщеря Матрона имала съновидение за Божията майка, която й поръчала да прибере Нейната икона, заровена в земята от тайните изповедници на православието по време на мюсюлманското владичество. Иконата е пренесена с литийното шествие в Благовещенския събор – първата православна църква в Казан, построена от Иван Грозни. По-късно тази чудотворна икона става една от най-почитаните в Русия като застъпница на руския народ.
Някога в Събора е имало уникална колекция от старопечатни и ръкописни книги от XVI-XVII в. Сред тях е и Евангелието с високохудожествени миниатюри на Казанския митрополит Ефрем, който през 1613 г. коронясал цар Михаил Фьодорович. Евангелието се съхранява в Националния музей на Република Татарстан.
Евангелието е напечатано в Москва през 1606 година и се отличава с изключително рядка по красота украса и особено интересно изображение на четиримата евангелисти. Евангелието е подарено на Събора от Митрополит Ефрем.
Едно от най-ярките архитектурни съоръжения на Казанския Кремъл, господстващо в панорамата на града е джамията Кул-Шариф.
Тя напомня за най-красивата джамия на Казанското ханство, разрушена през XVI век. Имам на тази джамия е бил Сеидът на Казанското ханство, богословът и поет Кул Шариф. По време на щурма на Казан от войските на Иван Грозни, Кул-Шариф е възглавил отбраната на града и заедно със своите 200 ученици е загинал. Съвременната постройка е открита през 2005 година. Главният купол е изпълнен във форма на казанска шапка – короната на казанските ханове. Синият цвят на куполите символизира небето. Джамията Кул-Шариф е главният символ на Татарстан и най-голямата джамия в Европа.
Казанският Кремъл е своеобразно отражение на историята на народа, неговия национален характер, традиции и култура. В продължение на много векове руската и татарската култура са се развивали в тесен контакт и това е намерило отражение в облика на Казанския Кремъл, в който златото на кръстовете на Благовещенския събор хармонично се съчетават с изящните минарета на джамията Кул-Шариф. Още Херцен е писал, че Казан – «это место встречи и свидания двух миров. И поэтому в ней два начала: западное и восточное, и вы их встретите на каждом перекрестке».
Казанският Кремъл е обект на историческото и културното наследство от федерално значение и особено ценен обект на културното наследство на Република Татарстан. През 2000 г. този архитектурен паметник е включен и в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
https://whc.unesco.org/ru/list/980
https://uchiteli.bg/interesting/legendata-za-carica-siuiumbike/1401
_-_21.jpg){kind=link}