Обама тъгува. И има защо. Във вторник вечерта куполът на прочутия нюйоркски небостъргач „Емпайър стейт билдинг“ блесна в ярко червено – цветът на Републиканската партия. Така екзотичната неонова традиция сигнализира на населението за победителя в поредните избори. Този път това означаваше пълен погром за демократите, които загубиха влиянието си и в двете камари на Конгреса. Недвусмислено вещаеше, че през следващите две години Белият дом спокойно може да бъде наричан „Дом на инвалидите“, защото по логиката на друга американска традиция провалилият се политик, който запазва поста си, но практически е с вързани ръце, се нарича „куца патица“.
В този труден час Обама се опита да прояви мъжество. Обеща, че няма да куца. Ще използва срока, който му остава, за борба с всички злини – външни и вътрешни, пред които е изправена страната. От злополучната му здравна реформа до тероризма и „агресивната Русия“. „Обама така омръзна на всички американци, че с нетърпение чакат възможността да включат механизма на импийчмънта“, коментира юристът и медиен експерт Дейвид Шулц. За всички със средна политическа грамотност – и в Щатите, и извън тях, е ясно, че за първия цветнокож американски президент настъпи часът на истината. Дойде моментът, когато трябва да се разплаща за своя политически гангстеризъм.
Изборното поражение на Демократическата партия не бе изненада, след като техният президент бие рекорди по непопулярност. Два дни преди вота социологически проучвания сочеха, че 7 от всеки 10 граждани са недоволни от неговото управление. Досега не се бе случвало кандидати за сенатори от партията да се срамуват от своя избраник в Белия дом и да го избягват по време на кампанията, за да не ги резили. Мнозина от тях изпитаха на гърба си не само президентската „мечешка услуга“, но и „подкрепата“ на първата дама, която бе неудържима в гафовете си.
Липсата на професионализъм в администрацията на Обама е безпрецедентна и се проявява на различни равнища. Като пример за това американски наблюдатели посочват назначенията в Държавния департамент – голяма част от които били случайни, а други чисто политически. При изпращането на посланици обикновено се допускало 30 на сто от назначенията да са резултат от политическите предпочитания на действащия президент. Барак Хюсеин Втори си е позволил лукса да запълни със свои хора 70 процента от шефските места в американските мисии по света. Фактът предизвика шок сред дипломатите от кариерата. Повечето от тях са със задачата да настанят – чрез вербуване и купуване, верни на САЩ фигури в местните държавни институции. Именно тези американски наместници трябва да „претворят в живота“ новите правила на новия световен ред. Проникването в местните политически елити е съществен елемент от т.нар. Бретънуудска система.
Така проблемът от управленските странности на Обама от вътрешен се превръща във външен. От този външнополитически репертоар са и антируските санкции, и арабските пролетни сезони, и украинският Трети майдан, и Хонконгската есен. Не са малко анализаторите, които предвиждат бурни сезони в Баку и Будапеща, ако властите там не коригират поведението си – не заработят по инструкцията на Вашингтон. Баку си навлече гнева с отказа да участва в европейските енергийни проекти и да ограничи партньорството си с Москва. Унгарският премиер Орбан вбеси и Брюксел, и Вашингтон с решението си за строеж на „Южен поток“ и на нови руски блокове на АЕЦ.
Тежко се пише на всеки, който престъпи „правилата на Обама“. Задават се обаче нелеки времена и за политическите наемници и послушници на Вашингтон. Икономически анализатори все по-често стигат до извода, че ресурсите започват да привършват и представителите на проамериканския елит, пръснати по света да бдят над американския интерес, се изправят пред сложно положение. В години на криза трудно може да се поддържа висок жизнен стандарт на огромния обслужващ американските цели контингент. В резултат мнозина от тях лесно сменят и козината си, и нрава.
Лоши са новините за „куцата патица“ в Белия дом и от експеримента на годината – украинската революция и последвалата гражданска война. Назначеният в Киев екип, подхранван и пряко ръководен на място от 100-тина американски съветници, не се справи със задачата да остави впечатлението, че провежда демократични избори и да разсее подозренията, че в сърцевината на властта е залегнал откровен неонацизъм. Независимо от грубите нарушения, репресии, отвличания и корупция изборите на украинските територии, подвластни на наместниците Порошенко и Яценюк, бяха признати и от САЩ, и от ЕС. Седмица по-късно изборите в Донбас предварително бяха обявени за незаконни. Защо? Не се обяснява. Отговорът е: за да има повод да продължи и военният конфликт в Източна Украйна, и санкционната война срещу Москва. Това е трудна цел дори за здрав и здравомислещ лидер. Какво остава за окуцяла патица.
Автор: Светлана Михова
Остави коментар